Милена Статева

11 Публикации

Проектът “Разкриване” търси причините за счупения разговор за климата

Д-р Милена Статева от авторския ни екип участва в интервю за предаването “Лабиринти на познанието” по БНР “Христо Ботев”, в което разказва за проекта “Разкриване”, в който се прави анализ за проблемите на комукирането на киматичните промени в България. Материалът е разработен в рамките на лабораторията „Наука и журналистика за климата“.

80% от вредните емисии са произведени от богатите. Може ли да компенсира обикновеният човек, загрижен за климата?

Д-р Милена Статева от авторския ни екип участва в интервю пред БНР “Хоризонт”, в което разказва за проекта “Разкриване”, в който се прави анализ за проблемите на комукирането на киматичните промени в България.

Къде се “чупи” комуникацията в България по климатичните промени?

Екипът на Орион Грид завършва с финална анкета първия етап на критично изследване, което цели да разбере блокажите в комуникацията по климатичните промени и благоприятните за климата решения. Анкетата е изключително важна, тъй като проверява заключенията, постигнати чрез останалите методи.

Апокалипсисът като еманципация

Тази статия работи със социологическото понятие за апокалипсис, и донякъде – със свързаните с него катастрофа и криза. Изправени сме пред спешна необходимост от смислообразуващи колективни интерпретации, които да дадат възможност на човечеството да продължи напред достойно. Често се злоупотребява с такива понятия за целите на алармизма и мотивирането на несправедливи и непопулярни мерки и действия. Но тези понятия носят потенциал да разберем какво се случва с човешкия ни свят напоследък. И по-важно, те ни дават възможност да осмислим как да реагираме в така назоваваните социални темпоралности.

За двойствените послания в сферата на климатичните промени

Двойственото послание е противоречив двоен императив. Иначе казано, изречение, което съдържа две команди, които си противоречат една на друга. Двойственото послание обикновено предизвиква у хората неприятно и дори неловко чувство, тъй като те усещат несъответствие, често без да могат да определят в какво точно се състои. Статията разглежда водещите послания в сферата на климатичните промени като такива двойствени послания, които объркват отделния индивид и насочват усилията му в погрешна посока, задействат психични механизми като отричане за целите на защита или съпротива, и го тласкат към срам, вина, отчаяние, постоянна тревожност и чувства на неадекватност. Публикацията е в резултат от работата по изследователския проект “Разкриване”, който цели преодоляване на бариерите в комуникацията по климатичните промени.

От секюритизация към етика на грижата: климатичното време на жените

Проблем на сигурността ли са климатичните промени? Статията проследява как, ако следваме наложената линия, че климатът е проблем на сигурността, то това е сигурност, различна от “секюритизацията” като силов подход, а сигурност, основана на етика на грижата, в смисъла на “свобода от тревога”. Мотивира се и се предлага потребността от мобилизиране на феминистка “научност” и се описва начинът, по който тези перспективи изискват спешно да променим радикално разбирането ни за света.

Не поглеждай нагоре: социалният механизъм на катастрофата

Статията изследва умората ни от рискове и загуба в симулакрума – сбор от симулакри, т.е. “копия, които изобразяват неща, които или никога не са имали оригинал, или вече нямат оригинал” (Голдман и Папсън, 2003) и как тя води до катастрофа. Науката, движена от капитала, ни залива със знания за рискове на всички нива, на които реагираме с отричане, за да се справим с тревожността и ужаса. Това се усилва от медиите, които влияят на субективното ни възприятие за света като измислица. Изтощени от експлоатация, загуби и тревоги, като общество сме се самоимунизирали срещу преживяването за опасност и не реагираме нито навреме, нито успешно. В инерцията си летим стремглаво към катастрофи не само като климатичната криза, но и като пандемията от COVID-19, ендемичното насилие над жени и злоупотребата с деца, бедността и засилващите се неравенства, застаряващото население. Статията е основана на анализа на серия от култови филми и използва вълнението от тях в опит за осмисляне на явленията, свързани с пренебрегването на климатичните промени.

Расте поколение с нови приоритети – идва ли краят на консуматорското общество

Авторът ни д-р Милена Статева гостува в предаването “В развитие” по телевизия Bloomberg TV Bulgaria, където тя говори по темата за социално-екологическия подход.

Какво е социална екология?

Социалната екология е теория и практика в социалните и психологични науки, която принадлежи към системния подход. Идеята е, че човекът е преди всичко екологично същество, т.е. той е неразривно свързан със средата си във всичките ѝ форми и мащаби. Статията разглежда измеренията на тези етични, развитийни и взаимодействени връзки, през призмата на поведението на хората по повод климатичните промени. Задачата е да разберем защо се оказва необходим този социално-екологичен подход и как и защо би могъл да работи.

Социалните науки и мястото им в дебата за климата

Д-р Милена Статева гостува в предаването “Нашият ден” по БНР „Христо Ботев“. В програмата нашият автор коментира дали науката за обществото може да говори за климата.