Категория : Други

Темата за климатичните промени и причините и следствията от тях е многокомпонентна. В секция „Други” ще намерите публикации, които са свързани с климатичните промени, но не попадат в останалите тематични направления. Здравеопазване, градско планиране, образование, политика са само част от темите, които засягаме тук. Освен това, може да намерите публикации на гост-автори, интересни събития, медийни участия на екипа ни и други.

Еволюция на науката за климатичните промени

Ефектите от човешката дейност върху планетарния климат са горещата тема на десетилетието, но и обект на научен интерес, датиращ на повече от два века. Да си припомним най-ранните експерименти в атмосферната наука е възможност за по-достъпно и нагледно разбиране на сложните процеси зад промяната в климата.

Междуправителственият панел по климатичните промени – IPCC

Това е първата част от поредица, която е въведението в темата за Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) към ООН. В тази статия са разгледани накратко историята, целите и начина на работа на IPCC.

Януари 2021 г. е шестият най-топъл месец в глобален мащаб

Тази година януари е с най-големи положителни аномалии в северната част на Северна Америка, докато в Северна Европа и Сибир е по-студено от нормалното, като на места отрицателните аномалии достигат 10 °C. Морският лед и в Арктика, и в Антарктика продължава да бъде под средните нива. В България януари 2021 г. е значително по-топъл в равнините, докато по най-високите части е по-студен от обичайното.

Има ли връзка между опазването на природата и пандемията

Учените предупреждават, че в бъдеще се очаква пандемиите да се разпростират все по-бързо и да бъдат все по-чести, но освен това ще оказват все по-голямо влияние върху сигурността, здравето и икономиката. Съответно ако не бъдат наложени редица промени, насочени към методологията, с която досега сме се справяли с инфекциозните болести, има голяма вероятност това предупреждение да се осъществи.

Климатека търси автори на научнопопулярни статии

Климатека сформира нов авторски екип за писане на съдържание. Търсим автори, експерти и учени, които да надградят съдържанието в платформата до момента и да покрият по-широк спектър от теми, свързани с климатичните промени.

Защо 2020 година е най-топлата в Европа

От 80-те години на миналия век насам, всяко следващо десетилетие е по-топло от предходното и поставя нов рекорд за най-топло десетилетие 
Изминалата 2020 година е с най-голяма положителна аномалия в големи части от Арктика и Сибир, където има места с до 7 °C по-високи от обичайните температури. В Европа най-големите отклонения от нормата са отчетени на Скандинавския полуостров, като в Швеция и Норвегия това е най-топлата година в инструменталната им история.

Декември 2020 г. – шестият най-топъл декември в глобален мащаб

Декември 2020 г. е най-топлият от началото на века в България, петият най-топъл в Европа и шестият най-топъл в света. Над Скандинавския полуостров положителните аномалии продължават, докато големи части на Азия бяха с температури по-ниски от нормалното. Концентрацията на морски лед е третата най-ниска от 1979 г., докато тази в Арктика е близка до нормалната.

Климатека търси специалист по комуникации и връзка с медии

Търсим ново попълнение в екипа ни, което да подпомага комуникационните и координационните ни дейности. В зависимост от уменията и експертизата на кандидата, ролите и натоварването ще бъдат разпределени в екипа между него и настоящия координатор. Ролята включва както стратегически, така и оперативни функции.

Ноември 2020 г. – най-топлият в инструменталната история

Тази година ноември е с най-високите средни температури в глобален аспект, като отново най-голяма положителна аномалия има в Арктика и Сибир. В нашата страна средните температури бяха около нормата. Европа отчита най-топлата есен в историята, а концентрацията на морски лед в Арктика е на второ място по най-малка площ.

Европейският съвет решава климатичните цели за 2030 г.

На двудневната среща на Европейския съвет, която започва днес [10.12] ще се решава колко амбициозно ще е очакването за намаляване на емисиите на парникови газове на ЕС до 2030 г., като в настоящия момент в страните от Централна и Източна Европа се откроява нежелание за по-амбициозни цели.