Мит: Повишаването на средната температура на Земята се дължи на естествени причини

Становището на науката: Множество фактори оказват влияние върху климата,  както природни – промени в слънчевата активност, промени в земната орбита, вулканични изригвания и др., така и антропогенни – отделяне на емисии на парникови газове, серен диоксид и аерозоли, запрашаване на атмосферата, промени в земеползването и др. Интересно е, че действието само на природните фактори през последните десетилетия би причинило охлаждане. Следователно, можем да заключим, че наблюдаваното затопляне е в резултат на антропогенната дейност.

Мит: Възгледът, че човекът може да влияе на климата в глобален мащаб – умишлено или не, е проява на самоувереност. Климатът се влияе от слънчевата активност и естествените процеси на Земята.

Изследователски екипи проведоха редица анализи, като използваха различни методи, за да изолират влиянието на специфични природни и антропогенни явления върху глобалното затопляне (т. нар. change attribution studies). Всички тези анализи, използват различни независими методи за изследване и предоставят доказателства, че човешката дейност е основна причина за глобалното затопляне през миналия век и най-вече последната му половина (фиг. 1).

Фигура 1: Принос (в %) към глобалното затопляне в следствие на човешки и природни фактори в последните 50-65 години според Tett et al. 2000 (T00, тъмно синьо), Meehl et al. 2004 (M04, червено), Stone et al. 2007 (S07, светло зелено), Lean and Rind 2008 (LR08, лилаво), Huber and Knutti 2011 (HK11, светлосиньо), Gillett et al. 2012 (G12, оранжев) и Wigley and Santer 2012 (WS12, тъмно зелено). Изотчник: skepticalscience.com

Кратък поглед към различните фактори, влияещи на глобалната температура

Въз основа на извършените изследвания са изведени няколко доминиращи фактора за повишаване на температурата на глобално ниво:

  • Антропогенните емисии на парникови газове загряват атмосферата, в резултат на което усилват парниковия ефект.
  • Промените в слънчевата активност могат да причинят затопляне или охлаждане на земната повърхност чрез увеличаване или намаляване на постъпващата слънчева радиация.
  • Вулканичната активност обикновено охлажда планетата за кратък период от време, като отделя в атмосферата серни аерозоли, които отразяват слънчевата светлина в космоса и ограничават притока ѝ към повърхността на планетата. Научи повече за ролята на вулканите за промените в климата. За разлика от парниковите газове, аерозолите бързо се отстраняват от атмосферата – повечето в рамките на 1-2 години. Следователно влиянието на вулканите върху температурните промени в дългосрочен план зависи от настъпването на периоди с особено висока или ниска вулканична активност.
  • Антропогенните емисии на аерозоли (предимно серен диоксид) също охлаждат планетата. За разлика от вулканичните изригвания, замърсителите в резултат на човешката дейност постъпват непрекъснато в атмосферата. Следователно влиянието на тези емисии върху температурата е дългосрочно. Въпреки това, ефектът от аерозолите е двустранен. Директният ефект е свързан с отразяване на постъпващата слънчева радиация обратно в космоса, а индиректният се свързва с промени в свойствата на облачността. Следователно оценката на степента на въздействието на антропогенните аерозоли върху климата има голям диапазон на несигурност.
  • ENSO – Южната осцилация Ел Ниньо-Ла Ниня (ENSO) е океански цикъл, в който се редуват фазите на Ел Ниньо (при която океанът отделя топлинна енергия в атмосферата) и Ла Ниня (при която топлообменът е насочен от атмосферата към океана). Тъй като цикълът ENSO е колебателен, в по-продължителен (десетилетен) период, ефектите на Ел Ниньо и Ла Ниня не влияят на тенденцията към промяна на повърхностната температура на планетата.

Има и други фактори за повишаване на температурата на Земята (например промяна в повърхностното албедо, промени в изпарението поради селскостопански дейности), но емисиите на парникови газове и аерозоли са двата най-силно вслияещи антропогенни фактора. А промените в слънчевата и вулканичната активност са двете най-големи природни въздействия.

Консенсус относно причините за глобалното затопляне

Съвместимостта между резултатите от анализите, използващи различни методи за изпитване е забележително. Всяка работа показва, че през последните 100-150 години хората са отговорни за поне половината от наблюдаваното затопляне, а повечето оценки показват стойност в диапазона от 75-90% . През последните 50-65 г. според повечето учени, човешкият принос е не по-малък от 98%, като дори може да надхвърля 100%, тъй като през последните десетилетия природните фактори предизвикват захлаждане на климата (фиг. 2). Увеличаването на концентрациите на парниковите газове (Greenhouse Gasses – GHG) е главна причина за промените в температурата на земната повърхност (фиг. 2).

Фигура 2: Принос (в %) на човешки и природни явления и процеси към глобалното затопляне на земната повърхност в последните 50-65 години според Tett et al. 2000 (T00, тъмно синьо), Meehl et al. 2004 (M04, червено), Stone et al. 2007 (S07, светло зелено), Lean and Rind 2008 (LR08, лилаво), Huber and Knutti 2011 (HK11, светлосиньо), Gillett et al. 2012 (G12, оранжев) и Wigley and Santer 2012 (WS12, тъмно зелено). Източник: skepticalscience.com

В резултат на анализа на изходните данни за влиянието на природните и антропогени емисии на парникови газове и аерозоли е установено, че човешката дейност е най-важната причина за наблюдаваното глобално затопляне, особено през последните 50 г. Това аргументирано научно доказателство е причината сред специалистите да съществува съгласието, че основната причина за глобалното затопляне е антропогенният фактор. В последния, пети доклад на IPCC се посочва, че е изключително вероятно (т.е. с вероятност над 95%) човекът да е доминиращ фактор в затоплянето, наблюдавано от средата на ХХ век. Без човешко влияние върху климата, глобалната температура на планетата вероятно щеше да варира незначително през последните 50 г. Вместо това температурата на повърхността се е повишила приблизително с 0,65 °C спрямо 1960 г.

Статията е адаптирана от Nauka o Klimacie