Категория : Природни процеси

Тази рубрика е насочена към взаимовръзките между измененията на климата и развитието на някои природни процеси и явления. Промените в климата се отразяват пряко на ерозията, свлачищата, срутищата и процесите на разрушаване на скалите. Повечето от тези процеси имат разрушителен характер и причиняват значителни материални щети. От друга страна климатичните промени водят до опустиняване, засушаване и/или преовлажняване, с което предизвикват редица необратими промени в околната среда.

Кои бяха най-опасните метеорологични явления по света през 2023 година?

2023 г. е най-топлата година в историята на метеорологичните наблюдения, а в същото време светът за пореден път стана свидетел на множество екстремни метеорологични явления, много от които взеха човешки жертви. Според повечето учени, има пряка връзка между повишението на световната температура и нарастването на честотата и силата на този тип явления. Опасни явления имаше по целия свят, включително и у нас. В статията е направен обзор на най-съществените метеорологични екстремуми от изминалата година.

Системи, които спасяват живот

Освен ефективна борба с последиците от наводненията и другите природни бедствия, не по-малко важно е осъществяването на мониторинг и превенция, както и изграждането на надеждни системи за ранно предупреждение. Тези системи са важен компонент от стратегиите за адаптация към климатичните промени и управлението на риска от бедствия. За разлика от системите за прогнозиране на наводнения, които оценяват риска от наводнения, основната цел на системите за ранно предупреждение е да известяват населението, когато предстои наводнение или то вече се случва. В статията се анализира ролята на технологиите, които предоставят важна информация за бърза реакция и защита срещу наводнения. Отчитат се предимствата и ограниченията на такива системи. Подчертава се тясната връзка между космическите и наземни ресурси за осъществяване на своевременно предупреждение на гражданите при наводнения.

Какви са причините за екстремните валежи, причинили наводненията по Южното Черноморие?

В статията са представени накратко метеорологичните предпоставки за екстремните валежи по Южното Черноморие и тяхната връзка с глобалните климатични промени. Като една от основни предпоставки е образуването на Омега-блок, който захваща две зони с ниско, и една зона с високо атмосферно налягане в гънките с разположено над тях струйно течение. Този блок установява зона с ниско налягане над Йонийско море, която е отговорна за валежите по Южното Черноморие. Рекордно високите температури на водата в Средиземно море, в резултат на климатичните промени, предизвикват повишено изпарение, което води до по-големи количества влага и съответно захранва валежите. Коментирани са и другите причини за предизвиканите от валежите катастрофални наводнения.

Защо дълбочинните океански течения са планетарен климатичен регулатор?

Освен добре познатите течения на повърхността, в Световния океан съществуват и дълбочинни течения, които обхващат водните маси под 800 – 1000 м дълбочина. Те се отличават с много малка скорост на движение, но преместват колосални водни обеми, с което представляват съществена част от океанския “метаболизъм”. Като пренасят топлина и хранителни вещества, дълбочинните течения оказват основно влияние върху климатичната система. Поради тесните връзки между атмосфера и хидросфера, климатичните промени влияят върху дълбочинната океанска циркулация, и това може да окаже неочаквани ефекти върху климата на цели региони от света.

Огнена заплаха: Управление на горските пожари в България

Климатичните промени, горските пожари, трансконтиненталният пренос на дим са тясно свързани явления, които оказват сериозно влияние върху околната среда и обществото. Промяната на климата допринася за увеличаване на честотата и интензивността на горските пожари, като по-високите температури и промените в режимите на валежите увеличават риска от запалване и разпространение на пожарите. Екстремните метеорологични условия, обусловени от климатичните промени, създават подходящи условия за по-големи и по-продължителни пожари. Честотата и интензивността на горските пожари се очаква да се увеличат с изменението на климата. Човешката дейност, която не отчита реалната обстановка – високите температури, изсушаване на растителността, продължително засушаване, също може да доведе до възникване на неконтролируеми пожари. Разгледани са видовете горски пожари, причините за тяхното възникване и техните последици върху здравето на гражданите и околната среда. Дискутира се и важността на въпросите за картиране на опасностите от пожари и прилагане на превантивни мерки за борба с пожарите.

Климатичните промени увеличават честотата и мащаба на пожарите

Горските пожари са неконтролируеми процеси на горене на растителността в природата. Те биват естествени или причинени от човека, като климатичните промени безспорно са увеличили честотата и мащаба на пожарите за някои райони на Земята, като рискът се очаква допълнително да нарасне в бъдеще, в това число и за България. За нашата страна нарастващите летни температури през последните десетилетия са основен рисков фактор за възникването на пожари.

Защо океанът действа като гигантски буфер, който забавя ефектите на глобалното затопляне и каква е цената на това

Океанът е огромен природен буфер, който смекчава ефекта, оказван върху атмосферата от въглеродните емисии. Чрез механизмите на карбонатната система, той успява да абсорбира до 60% от отделяния от човека въглероден диоксид. Цената за това обаче е увеличаване на киселинността на водата, като само за последните 30 години средната величина на pH в повърхностните води е намаляла от 8,3 на 8,1, което съответства на нарастване на киселинността с 30%. Освен че тази промяна е заплаха за морските организми, в дългосрочен план проблемът е, че ако нивото на киселинност се повиши твърде много, капацитетът на океанската вода да поема въглероден диоксид рязко ще се понижи.

Климатичните аномалии по света – какво се случва?

През последните седмици бяха регистрирани масови метеорологични аномалии и рекорди по целия свят. За няколко дена в началото на месец юни глобалната средна температура беше с повече от 1,5°C над средното ниво отпреди Индустриалната революция, a в началото на юли беше отчетена най-горещата седмица на Земята в историята на метеорологичните наблюдения, а вероятно и за последните сто хиляди години, със средна температура около 17,24°C. Според учените сред причините за това са явлението Ел Ниньо, съчетани с все по-засилващите се проявления на климатичните промени. Публикацията обобщава най-важното по темата – относно прекрачването на прага от 1,5°C, рекордно високите температури на океанските води, топенето на ледовете и др.

Климатичното затопляне повишава риска от наводнения

Наводненията са природни процеси, които най-често се превръщат в бедствия, свързани с човешки жертви и материални щети. Причините за това са както с природен, така и с антропогенен характер. В последните десетилетия в България наводненията са често явление. Климатичните промени могат да променят характеристиките на наводненията – чрез промените в количеството и интензивността на валежите, чрез нарастването на относителния дял на дъждовете за сметка на снеговалежите, както и чрез промените в овлажнението на почвата. След средата на 90-те години на ХХ век в повечето части на страната е установено известно повишение на годишните валежни суми, но по-същественото е, че се променя характерът на разпределение на валежите: годишната сума се концентрира в няколко по-краткотрайни, но по-интензивни извалявания, което силно увеличава риска от наводнения при еднакви други условия. Освен това затоплянето на климата, поне по отношение на умерените ширини, води от една страна до преобладаване в продължителни периоди от годината на определен тип време, а от друга – до засилване на чертите на това време и изостряне на изявата на характерните за него процеси.

Защо Арктика се затопля по-бързо и какво означава това за нас?

Затоплянето в Арктика е около 3 пъти по-бързо от средното за света, а този факт се нарича полярно усилване. Само през последните 10 години районът на Арктика се е затоплил с около 0,75°C. Причините за това включват множество физически механизми, като най-същественият от тях е връзката между топенето на морския лед и допълнителното поглъщане на слънчева енергия от по-тъмната океанска вода. При най-песимистичните сценарии на IPCC, до края на века затоплянето в района вероятно ще превиши 8°C, тотално променяйки характеристиките му. Затоплянето има множество последствия – от топенето на леда и вечнозамръзналата почва в Гренландия, до ефекти върху времето в различни краища на света.