Категория : Природни процеси

Тази рубрика е насочена към взаимовръзките между измененията на климата и развитието на някои природни процеси и явления. Промените в климата се отразяват пряко на ерозията, свлачищата, срутищата и процесите на разрушаване на скалите. Повечето от тези процеси имат разрушителен характер и причиняват значителни материални щети. От друга страна климатичните промени водят до опустиняване, засушаване и/или преовлажняване, с което предизвикват редица необратими промени в околната среда.

Как климатичните промени влияят на ураганите?

Измененията на климата засягат трите основни фактора за формиране на тропическите циклони – енергията в океанските води, влагата и ветровете. Средният брой на тропическите циклони през последните десетилетия не се е увеличил, но е нараснал техният интензитет, като се наблюдава увеличение на дела на циклони от трета и по-голяма категория, като последното се очаква да продължи и за в бъдеще. Над територията на Европа понякога се наблюдават 2 вида явления, свързани с тропически циклони – пост-тропични циклони и медикани. Счита се, че има риск за увеличение на техния интензитет до края на века, въпреки че такива оценки понастоящем се считат за много несигурни и са необходими повече изследвания по тези въпроси.

Как можем да възстановим водния баланс и да противодействаме на климатичните промени чрез иновативни и устойчиви практики?

Синьо-зелена инфраструктура и опазване на естествените влажни зони са част от решенията за адапция към наводненията и по-дългите периоди на…

Как климатът променя поведението на пожарите?

Неконтролируеми – от Полярния кръг до влажните зони в Южна Америка, пожарите се превръщат в един от най-ярките белези на климатичните промени. През последните десетилетия научните изследвания проследяват причините за стихиите, техния мащаб и ефектите върху екосистемите и атмосферата. Основни фактори за природните явления са периодите на продължителни суши и високи температури, като подобни предразполагащи условия за пожари се случват по-често отпреди. Засушаванията излагат на риск територии, за които пожарите са нетипични и поставят под заплаха чувствителни екосистеми, чиято роля е важна за смекчаване на ефектите от климатичните промени.

Световната метеорологична организация: Вървим в грешната посока

В последния доклад на Световната метеорологична организация – “Обединени в науката”, се предупреждава, че концентрацията на парникови газове в атмосферата продължава да нараства, а нивата на емисиите отново са рекордни, по-високи от нивата преди пандемията от Covid-19. Макар и да има прогрес в пътя към климатична неутралност, мерките, които се предприемат в момента, не са достатъчно ефективни за осъществяване на целите от Парижкото споразумение. В същото време, изминалите 7 години са най-топлите в историята, а има много голяма вероятност още през следващите 5 години да се премине прагът от 1,5 °C. А както знаем, това е предпоставка за необратими последствия върху климатичната система, екосистемите и обществата.

Морските горещи вълни са катастрофални явления, които зачестяват на фона на глобалното затопляне

За разлика от горещите вълни на сушата, които представляват опасност за човешкото здраве и са свързани със засушавания и по-чести пожари, така наречените морски горещи вълни са по-непознато явление. Те се определят като продължителни периоди на много високи температури на повърхностната вода, които обикновено продължават от седмици до месеци. Изменението на климата доведе до затопляне на повърхностните води със средна скорост от 0,15 ℃ на десетилетие през последните 40 г., което причини по-дълги и чести морски горещи вълни. Осем от десетте най-тежки горещи вълни, регистрирани някога в океаните и моретата, са се случили през последното десетилетие. При проявата им температурите на водата могат да станат толкова високи, че има риск много растителни и животински видове да изпаднат в стрес или да загинат. Така могат да бъдат унищожени важни крайбрежни местообитания, като ливади с морска трева, корали и колонии от водорасли, което от своя страна да ограничи естествения им капацитет да съхраняват въглероден диоксид и да причини загуби за риболова и туризма.

Опустиняването: Какво представлява и какви са рисковете за света?

Приблизително 1/3 от сушата на Земята е заета от пустини. Опустиняването е процес на широка разпространена деградация на земята в сухи райони, вследствие от естествени процеси или такива, които са пряко или косвено предизвикани от човека. В момента процеси на опустиняване се наблюдават в някои райони на света, но те не са повсеместни. В условията на климатични изменения обаче съществува риск за значително разширение на сухите земи в бъдеще, което би имало неблагоприятни последствия за хората и околната среда.

Контролът върху водата – ползи и вреди за околната среда и климата (част 1)

Премахването и модернизирането на стари язовири е една от новите тенденции и стратегии за проактивно и устойчиво управление на водите, които се наблюдават в Северна Америка и Европа. Проактивните усилия за управление на водите и влажните зони ще сведат до минимум рисковете за екосистемите и хората. Те също така ще спестят много разходи в сравнение с реактивните усилия, предприети само след като възникнат природни бедствия и като резултат от променящ се климат. Природно-базираните решения като например опазването и възстановяване на екосистемите, могат да допринесат с 37% към адаптационните мерки в борбата с климатичните промени, необходими да задържат глобалното затопляне в рамките на 2℃ до 2030 г. – това е и целта, която си поставя Парижкото споразумение.

Могат ли обратните връзки да направят климатичните промени необратими?

Смята се, че затопляне на земната атмосфера над 2°C от прединдустриалната епоха е опасно за климата на Земята, тъй като е в състояние да го промени необратимо. Затова и международната общност полага усилия да ограничи затоплянето на климатичната система до тази точка. Причината е, че чрез системи от положителни и отрицателни обратни връзки (т. нар. climate change feedbacks) затоплянето може да бъде многократно усилено и да се стигне до неконтролируемо и необратимо повишение на температурите.

“Сега или никога”: какви са възможностите за смекчаване на промените в климата?

В най-новия доклад на IPCC са разгледани възможностите на човечеството за смекчаване на климатичните промени. Според него, ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C става все по-малко вероятно, като за целта ще е нужно намаление на въглеродните емисии наполовина до 2030 г. Понастоящем нивата на емисиите са с рекордни стойности, но те трябва да достигнат своя пик не по-късно от 2025 г., след което трябва да започнат да намаляват. Нужни са повече инвестиции в областта на възобновяемата енергия – през последните 10 г. има съществен спад в цените ѝ. Прилагането на технологии за улавяне на въглерод от атмосферата изглежда неизбежно, но трябва внимателно да бъдат отчетени негативните отражения върху земите.

Климатичното влияние на океанските и морските течения и защо ги наричаме “двигатели на климата”?

Водите в Световния океан се намират в непрестанно движение посредством вълнението, приливите, отливите и теченията. Теченията са най-широкомащабните и най-значимите движения на морската вода. Повърхностните течения се формират под въздействието на преобладаващите ветрове в приземния атмосферен слой (обща атмосферна циркулация) и осъществяват активно преразпределяне на топлината по земната повърхност. Тези движения формират обща циркулация, която обхваща всички океани и морета. Повърхностните течения имат изключително значение за климата на крайбрежията, но тяхното влияние се простира и на стотици километри навътре в сушата. В светлината на климатичните колебания и промени, океанската циркулация играе ролята на посредник между измененията в температурния баланс на планетарно ниво и характеристиките на регионалните климати.