Категория : Природни процеси

Тази рубрика е насочена към взаимовръзките между измененията на климата и развитието на някои природни процеси и явления. Промените в климата се отразяват пряко на ерозията, свлачищата, срутищата и процесите на разрушаване на скалите. Повечето от тези процеси имат разрушителен характер и причиняват значителни материални щети. От друга страна климатичните промени водят до опустиняване, засушаване и/или преовлажняване, с което предизвикват редица необратими промени в околната среда.

През последните 20 години природните бедствия нарастват близо два пъти

Природните бедствия нанасят материални щети на стойност милиони долари и са причина за хиляди жертви всяка година. През периода 2000 – 2019 г. природните бедствия са се увеличили с 43%. Най-голям брой бедствия се падат на наводненията и бурите, а най-голям ръст за последните 20 години имат екстремните температури. Климатичните изменения се посочват, като главна причина за почти двойното увеличаване на бедствията.

Няколко сценария за бъдещето – климатичните промени и какви ще бъдат ефектите от тях?

Съвременните климатични модели прогнозират продължаване на тенденциите към затопляне на климата, поне в следващите няколко десетилетия. Във връзка с това се очертават няколко много сериозни предизвикателства пред човечеството. Най-съществени от тях са повишаването на нивото на Световния океан и промените в атмосферната циркулация, които се очаква да доведат до преразпределение на влагата върху сушата. Конкретно за нашата страна прогнозите са за засушаване, което налага още отсега да се мисли за по-рационално използване на водните ресурси, както и за адаптация на земеделието към по-сухоустойчиви култури.

Снегът намалява

Снежната покривка от една страна е резултат от климатичните условия на дадено място, а от друга самата тя е фактор за формиране на климата. Климатичните промени и по-специално повишението на температурите оказват негативно влияние върху качеството и количеството на снега. В северното полукълбо масата на снега намалява, особено силно в Северна Америка и по-слабо в Евразия. Има места и като Източен Сибир, където се наблюдава увеличение на количеството сняг. В нашата страна по-съществено снегът намалява в планинските райони.

Топенето на ледения щит на остров Гренландия и колебанията на океанското ниво през този век

Гренландия е най-големият остров в света, като заема 2 175 000 км2 или 1,46% от сушата, и е разположен между Северния ледовит и Атлантическия океан. Огромният леден щит, покриващ около 80% от острова, има дебелина между 2000 и 3000 м. Ежегодно от крайбрежните ледници се откъсват айсберги, а площта на ледения щит прогресивно намалява.

В условия на глобално затопляне, възможно ли е Земята да става по-зелена?

В условията на променящ се климат, засушавания, но и по-големи валежни количества, се оказва, че зеленото покритие на Земята се увеличава. Това се случва в определени участъци, но те са достатъчно големи, че да дават отражение на цялостното земно покритие. За голяма част от това раззеленяване вина има човекът, чрез различни дейности в земеделието. По-зелена Земя обаче не означава по-малко емисии на СО2, но е глътка въздух за нашата планета.

Ефектът от затоплянето във високите планини

Високите планини са най-уязвимите територии в условията на климатични промени, тъй като в резултат на затоплянето на атмосферата се увеличава скоростта на топене на ледниците и снежните маси, нараства опасността от наводнения и се активизират процеси като изветряне, срутища, сипеи и др. С климатичните промени са свързани изменения в растителната и почвената покривка. Изучавайки ефекта от затоплянето в планините е възможно да се направи прогноза за очакваните промени в други територии.

Без сезонен арктичен лед още преди 2050 г.

Северният ледовит океан през голяма част от годината е покрит с морски лед, който има различна дебелина и плътност. Най-голяма е площта на този лед в началото на пролетта, а най-малка в края на лятото и в началото на есента. През последните няколко години вследствие глобалното затопляне се наблюдават все по-големи площи свободни от лед в края на лятото, като последните проучвания в района допускат в близко бъдеще напълно стопяване на ледената покривка през летния сезон.

Температурните рекорди в Арктика продължават

След като в края на юни в град Верхоянск (Сибир) бяха измерени 38 градуса, на 25 юли на о. Шпицберген са отчетени 21.7 градуса, което е нов температурен рекорд за този северен остров.

Интензивните и екстремни валежи в България

При интензивните валежи за кратко време върху земната повърхност падат големи количества дъжд и/или сняг. В България като интензивен се означава само такъв валеж, при който за една минута падат повече от 0,18 мм или това са 10,6 мм/ч. Рядко в страната се наблюдават екстремни валежи (над 100 мм/24ч). Такива явления се означават като опасни, тъй като падайки за кратко време валежните води се трансформират в повърхностен отток, причиняващ наводнения и унищожават земеделските култури. Ето защо изучаването на валежите и измененията в сезонността им има не само теоретичен смисъл, а притежава и чисто практическа полза.

Климатичните промени през последните 10 – 12 хил. години

Климатичните промени са предизвикани от промените в количеството постъпваща слънчевата радиация, концентрацията на парникови газове и аерозоли в атмосферата. Същите фактори са причина за климатичните промени в геоложкото минало на Земята, преди появата на човека.

  • 1
  • 2