Категория : Публикации

Идва ли студена зима и какъв може да е приносът на полярния вихър?

Тази година се очаква сурова зима с тежки арктически студове – подобна прогноза се среща във все повече новинарски емисии. Истината обаче е, че не можем да определим с точност каква ще бъде зимата: дългосрочните прогнози за времето невинаги са точни, особено тези за територията на Европа. Полярният вихър, на който се основават много от прогнозите за аномално студено време, е сложен атмосферен феномен, въз основа на който не могат да се направят категорични изводи. Измененията на климата, увеличаващото се затопляне на Арктика, в съчетание с по-бързото топене на ледовете, могат да нарушат циркулацията в стратосферата, но в момента все още не може да се определи със сигурност съдбата на полярния вихър.

Адаптация на ценностната призма на прага на климатична катастрофа

Натрупват се все повече доказателства, че с нарастването на измиранията на видове, се променят ключови процеси, свързани с продуктивността и устойчивостта на земните екосистеми (Hooper, 2012). Ежедневните решения, които човекът взима, повлияват негативно животоподдържащата система на планетата – започнало е масово измиране на видове. Решенията ни се базират на споделените помежду ни ценности, които ще определят дали нашата цивилизация и дори биологичен вид, ще успее да си намери място в бъдещето на планетата. От фината настройка на културно-еволюционния ни завет ще зависи кои поведенчески изяви, ще преминат отвъд катастрофалната климатична бариера и ще ни изведат от множеството ни кризи. А от това ще зависят много животи.

Лукс или необходимост е градското земеделие в 21 век?

Градското земеделие е концепция, която създава заетост, укрепва социалните връзки, изгражда устойчивост и адаптивност към изменението на климата и подобрява биоразнообразието, позволявайки на природата да се върне обратно в урбанизираната среда и да я направи по-здравословна и зелена. Формите, които то приема са много и разнообразни – от вертикални и споделени градини през оранжерии, продукция в транспортни контейнери и аквапоник системи до градско пчеларство.

Декември 2021 г. – отново с над половин градусова положителна аномалия

Декември 2021 г., шестият най-топъл декември за последните 43 години, запази тенденцията за масови наднормени условия в глобален аспект, но и показа склонността на определени места към големи температурни контрасти. В Литън, Канада през юни бяха отчетени близо 50 °C, а през изминалия месец температурата се понижи до – 26°C.

Има ли място водородното гориво в борбата с климатичните промени и какво е то?

Климатичните промени в последните години се дължат основно на антропогенна дейност, свързана с отделяне на парникови газове. Най-голям дял има енергетиката, която използва изкопаеми горива. Освен че задълбочават климатичните промени, тези горива са и изчерпаем енергиен източник, което прави много примамлива възможността за възобновяемо гориво, отделящо нула вредни емисии. Водородът има потенциал да бъде такова гориво и от десетилетия тази тема вълнува учени и предприемачи. Но пред тази утопична мечта все още има редица предизвикателства за преодоляване, които са обект на дискусии и печелят привърженици и противници на водорода като гориво на бъдещето.

Тихите нашественици: какво да правим с инвазивните видове?

Инвазивен е този вид, който въведен случайно или умишлено в чуждо за него местообитание, заема доминиращо местоположение над представителите на местната флора или фауна в конкуренцията за ресурси. Честа причина за появата им са глобалното движение на хора и стоки, чрез корабоплаването, вноса на дървен материал с който се пренасят насекоми или търговията с декоративни растения. По общи оценки на територията на Европа са установени 10 000 инвазивни вида (микроорганизми, растения и животни). Всяка година те нанасят значими щети на местното биоразнообразие, както и преки икономически загуби изчислявани на 116 милиарда eвро за последните 40 г. В наши дни броят на инвазивните видове расте по-бързо от всякога в световен и регионален мащаб и ще нараства средно с 36% до средата на века, като причина за това е и глобалната промяна на климата. Тъй като появата на инвазивните видове и щетите от причинени от тях много често са и практически необратими за околната среда, днес все по-актуален става въпросът за контрола им, чрез фитосанитарния контрол и карантината, ранното им откриване и ефективно елиминиране на възможно начален етап.

Глобални кризи и формиране на съгласие

Само десетилетие е нужно на глобалната общност да овладее проблема с изтъняването на озоновия слой. Три десетилетия обаче климатичните промени продължават да са във фокуса на международната политика, а концентрацията на парникови газове в атмосферата не спира да расте. Тук ще разгледаме фактори като семиотичния заряд, усещането за опасност и фабрикуването на невежество, и ще се опитаме да отговорим на въпроса: защо с едни глобални предизвикателства успяваме да се справим по-бързо, а с други не.

Най-екстремните метеорологични явления за 2021 г.

През изминалата година светът преживя множество екстремни метеорологични явления във всички краища на света – горещи вълни, пожари, наводнения, тропически циклони, бури и застудявания. Много от тях бяха с рекордни характеристики и според водещите научни организации, те са отчасти причинени от антропогенния фактор. В статията е представен списък с 10 от най-забележителните екстремни явления от последните 12 месеца.

По какъв начин климатичните промени биха могли да се отразят на различни видове конфликти?

Според редица проучвания, в бъдеще климатичните промени ще подсилят оскъдността на основни природни ресурси – както на регионално, така и вероятно на глобално ниво. Това, от своя страна, може да увеличи риска от вътрешнодържавни и международни конфликти. Като следствие се обуславя необходимостта от включване на фактора „климатични промени“ в анализа, превенцията и прогнозирането на конфликти. Същевременно обаче, трябва да се внимава и за риска от объркване на корелация и каузалност между климатичните фактори и конфликтите. Силният научен консенсус засега е в посока на допускането, че климатичните промени не водят до въоръжени конфликти, но могат да играят ролята на ускорител за различни видове конфликти.

Енергийните планове подпомагат пътя за постигането на въглеродната неутралност

По-голямата част от съществуващите проблеми, свързани с околната среда и дълготрайното намаляване на ресурсите, са резултат от допускането, че икономическият растеж трябва неизменно и постоянно да се умножава, за да е налице развитие. Тази парадигма на развитието, с нейните индивидуалистични, материалистични и консуматорски характеристики има пряко влияние върху поведението ни и начина, по който третираме природата и нейните богатства. Тя има и директно отражение върху климата, такъв какъвто го виждаме днес. Ето защо, планирайки рационално и в синхрон на национално, локално и дори индивидуално равнище имаме голям шанс за по-добър резултат.