Категория : Публикации

Може ли науката за обществото да ни говори за климата?

Свикнали сме да мислим, че с климата се занимават само природните науки. Тази статия разглежда как обществените науки не могат и не бива да пропускат тази важна тема. Въвеждат се основни социални гледни точки като социална екология, екофеминизъм и природозащитни социални движения. Разграничава се един алтернативен на конвенционалната наука подход, който разчита на закотвяне в преживяванията, субективните явления и “как” се случва опита ни с климатичните промени (а не толкова “какво” се случва). Задачата е да се подготвят читателите да мислят динамично, аналитично и критично за социалните и хуманитаристки измерения на климатичните промени.

Климатека търси учени и експерти за създаване на съдържание

Търсим нови попълнения в авторския ни екип – експерти и учени, които да надградят съдържанието и да покрият по-широк спектър от теми, свързани с климатичните промени. Търсим автори на хонорар, работата е дистанционна, а статиите ще бъдат публикувани не само в Климатека, но ще бъдат популяризирани в медийната ни партньорска мрежа.

Септември 2021 г. – най-хладният от седем години насам

Септември 2021 г. в повечето региони на Земята е по-топъл от обичайното, като най-големи положителни аномалии се наблюдават на места в Антарктида, в Южен Китай и Южна Америка. По-ниски от нормите са средните месечни температури в Гренландия, Източна Европа и Аляска. Най-високи нива на площта с морски лед са отбелязани в Арктика от 7 години насам, но в Антарктика за пръв път от шест месеца площта с лед не е над средното ниво.

Какви са причините за промените в климата и какви ще бъдат основните последствия от тях?

Климатът на Земята винаги се е променял поради многообразни фактори, но промените през последните два века се дължат основно на човешкото въздействие. Те включват повишение на средната температура на Земята, промени в режимите на валежите и увеличение на честотата на екстремните метеорологични явления. Основната причина за това са увеличение на нивата на парникови газове в атмосферата, които са резултат от антропогенната дейност. Последствията от промените в климата включват стопяването на морските и континенталните ледове, затопляне на водите на океаните, повишение на морското равнище и много други.

Промените в климата и по-високите средни температури водят до все по-бързо разтопяване на пермафроста

Какви рискове крие и какви щети причинява изтъняването на пермафроста? Емил Гачев е доцент в катедра “География, екология и опазване…

Как промените в климата способстват за разпространението на инфекциозните и паразитните заболявания?

Затоплянето на климата способства за разпространението на много инфекциозни и паразитни заболявания. Очаква се болести, характерни за тропичните райони, да се пренесат в средните ширини – като малария, жълта треска, Западнонилска треска, денга и др. В България през 2015 г. беше доказан първият случай на Западнонилски енцефалит, а през септември същата година беше регистриран и първият смъртен случай. Заболяването доскоро бе разпространено само в тропичните райони на Африка и Азия, но поради промените в климата и антропогенни фактори вече се среща и в Южна Европа и Америка. Маларията у нас е изкоренена преди повече от 50 г. благодарение на мащабна програма, но специалистите днес проследяват внимателно нейното разпространение, тъй като вече се наблюдава завръщане на заболяването в съседна Гърция. Проучванията сочат, че промените в климата стоят и зад пандемията на новия коронавирус SARS-CoV-2, който вече повече от година блокира живота в целия свят.

Август 2021 г. е по-топъл от обичайното в повечето региони на Земята

Като изненада могат да се приемат сравнително ниските средномесечни температури в Западна и Северна Европа, но в същото време в южните части на континента горещите вълни предизвикаха редица пожари

Ролята на плановете за енергийна ефективност и техният принос в политиките по ограничаване на климатичните промени

За целите на статията е изготвено специално проучване, което предоставя актуална и изчерпателна информация за състоянието на плановете за енергийна ефективност на българските общини, задължение, което те изпълняват съгласно Закона за енергийна ефективност. Изследването проследява наличието на основни елементи на общинските плановете като: наличие на редовен план за ЕЕ, за какъв времеви период се изпълнява, дали са набелязани количествени цели, които планът търси да постигне в края на периода си, налична ли е финансова рамка за определените дейности и чрез каква методика е изготвен планът. Резултатите от анализа дават основание да се смята, че има сериозен потенциал в разгръщането на енергийните планове като инструменти от ключово значение за развитието на общините.

Как влияе повишената консумация на месо върху климатичните промени?

Търсенето на месо и други животински продукти в световен мащаб се увеличава поради ръста на населението, нарастващите доходи на потребителите и други социокултурни фактори. Тази тенденция е глобален проблем, тъй като производството на месо е една от основните причини за задълбочаващите се климатични промени. Животновъдната промишленост допринася за загубата на биологично разнообразие и е основен източник на антропогенни емисии на парникови газове. Следователно, намирането на начини да направим диетите по-устойчиви чрез намаляване на консумацията на животински протеини се превърна във въпрос на продоволствената сигурност и на общественото здраве.

Въглеродният данък като мярка за справяне с климатичните промени

Въглеродният диоксид (СО2) е отговорен за над 70% от общия дял емисии на парникови газове. Глобален данък върху СО2, както и данък върху други емисии, пропорционално еквивалентни на СО2, биха могли да имат решаващо значение за намаляване на парниковите емисии. Въглеродният данък представлява облагане на въглеродните емисии, необходими за производството на стоки и услуги. Подобна мярка би довела до нарастване на цената на въпросните стоки и услуги, което би ги направило по-малко предпочитан избор. От своя страна, това би довело до редуциране на въглеродните емисии. Същевременно въглеродният данък търпи критика и често среща съпротива. В зависимост от начина на приложение, данъкът може да засяга различни актьори и интереси – на глобално, международно, национално и индивидуално ниво. Въпреки многоаспектните предизвикателства, редица страни, както и Европейският съюз, променят своите политики и законодателства в посока на по-нисковъглеродна икономика. Основна роля в подобни усилия се пада именно на въвеждането на въглероден данък.