Категория : Публикации

Какво е антропоцен и станаха ли хората геоложка сила?

Антропоценът е изцяло нов етап от историята на планетата, в който хората са движещата сила, която изменя околната среда – необратимо.
Въпреки отхвърлянето му като официална единица в геоложката скала на времето, антропоценът ще продължи да се използва като безценно описание на човешкото въздействие върху земната система.
„Голямото ускорение“ започнало от 50-те години на миналия век е период на резки изменения на множество планетарни фактори, които са от критично значение за нас и климата.
Антропоценът все повече влияе върху психичното ни състояние, особено на по-младите.
Една от проявите на това влияние е соласталгията, „тъгата по дома, която изпитваме, докато все още сме у дома“.

Данните никога не спят: каква е екологичната цена на Интернет?

Интернет и цифровите технологии генерират 4% от световните парникови емисии и изразходват 10% от произведената електрическа енергия.
„Цифровото замърсяване“ включва – химическо замърсяване, ерозия на биоразнообразието, изразходване на суровини и невъзобновяеми ресурси, производство на електронни отпадъци.
Негативните ефекти върху околната среда са мащабни и тревожни.
Растежът на сектора и внедряването на изкуствен интелект и свързани обекти могат да увеличат цифровото замърсяване.
Това може да затрудни усилията за справяне с екологичните и климатични предизвикателства.

2024 г. е първата година, която премина прага от 1,5 °C

• 2024 г. е най-горещата в историята на метеорологичните наблюдения, като надминава предишния максимум от 2023 г. и е с 1,6 °C по-топла от средното за края на 19 век.
• Рекорди бяха отчетени и за температурата на морската вода, количеството топлина в океаните, водната пара в атмосферата и др.
• Дългосрочната тенденция на затопляне се дължи основно на човешкия фактор, но явлението Ел Ниньо временно допълнително повиши температурите.
• 2024 г. е и най-топлата в Европа, с 1,47 °C над климатичните норми и с 0,28 °C по-гореща от предишния рекорд от 2020 г.
• В България 2024 г. също е най-топлата от поне 1930 г. насам със средна температура около 2,1 °С над климатичните норми. Зимата и лятото също са рекордно топли.

Над 2 милиарда евро от бъдещия Социален фонд за климата трябва да бъдат насочени за подкрепа на уязвими групи в България

• Поне 30% процента от хората в страната ни са засегнати от енергийната бедност, което я прави сериозно предизвикателство за България.
• Дефиницията за домакинства в условия на енергийна бедност и финансови средства по Механизма за възстановяване и устойчивост (за саниране на многофамилни сгради и подкрепа за домакинствата в областта на източници на възобновяема енергия), не се прилага. 
• Липсва политическа воля, цялостна нормативна уредба с отговорна институция и ясно разписани правила, мерки и административен механизъм за прилагане на дефиницията за енергийна бедност. 
• Политическото бездействие може да задълбочи кризата за най-уязвимите групи, защото липсва фонд за финансиране на мерки за преодоляване на енергийната бедност, както и достатъчно и разнообразни инструменти за подкрепа, вкл. данъчни облекчения, безлихвени или нисколихвени кредити и др.

Каква е връзката между затлъстяването и климатичните промени?

• Индустриализацията, урбанизацията и моторизираният транспорт допринасят за глобалното затопляне, и засилват епидемията от затлъстяване, защото стимулират нездравословното хранене и намаляват физическата активност.
• Екстремните метеорологични явления често компрометират реколтите и рязко повишават цената на храната, което води до консумация на по-евтини и нездравословни продукти.
• Увеличеното телесно тегло води до по-заседнал начин на живот, който изисква по-голямо потребление на енергия и ресурси.
• Хората със затлъстяване страдат по-често от здравословни проблеми, а това натоварва здравната система и увеличава въглеродния ѝ отпечатък.

Кои са 10-те най-екстремни метеорологични явления от 2024 г.? 

• Екстремните събития през изминалата година са подсилени от промените в климата и явлението Ел Ниньо.
• „Хелийн“ е най-смъртносоният ураган в Атлантическия океан от 2017 г. до сега и дори надминава Катрина от 2005 г.
• Екстремните събития не подминават и нашия континент, като най-сериозни са наводненията в Централна Европа и Валенсия от есента.
• Горещите вълни са вече новото нормално, а най-сериозните от тях са в Северна Америка и Южна Азия.
• Икономическите щети от екстремни явления са нараснали с 19% за последните 2 години спрямо предходните 8 .

България засяда, ако изостави Плана за възстановяване и устойчивост

– Планът за възстановяване и устойчивост на България предвижда над 340 реформи и инвестиции.
– България изостава със сроковете, като второто искане за плащане от ЕК беше подадено с шестмесечно закъснение.
– Сред проблемните области са либерализацията на енергийния пазар, възобновяемите източници, борбата с корупцията и модернизацията на образованието.
– Данъкоплатците ще поемат финансовата тежест от неизпълнението на реформите.

Какво да очакваме от зоната с ниски емисии за битово отопление в София?

– През януари 2025 г. Столична община ще въведе първата зона с ниски емисии за битово отопление в България, но контролът за прилагането на разпоредбите остава неясен и практически усложнен. 
– Зоната ще бъде разработена като всеобхватен и междусекторен инструмент, който цели да увеличи максимално положителното въздействие върху околната среда и хората, качеството на градското развитие и начините за отопление.
– Проучванията показват, че българите, които използват твърди горива, страдат от коронарна болест на сърцето с 68% повече от тези, които се отопляват по друг начин.
– При силна политическа воля и активен диалог със заинтересованите страни, особено живеещите в нея, зоната има потенциала да се превърне в един от най-амбициозните инструменти за осигуряване на по-здравословна среда за гражданите на София.

Климатичните промени и здравето са двете лица на една криза

– COP29 е втората конференция на ООН, която поставя на сцената на преговорите въпроса за здравето. Под мотото на СЗО „Здравето като аргумент за климатични действия“ форумът подчертава как екстремното време застрашава живота, поминъка и бъдещето на поколения. 
– Миналата година Южна Европа беше по-засегната от свързани с горещината заболявания, горски пожари, суша, хранителна несигурност и лайшманиоза (паразитно заболяване, разпространявано чрез ухапване от заразени пясъчни мухи), а Северна Европа беше по-засегната от увеличаването на хранителните разстройства и броя на кърлежите. 
– Населението на Субсахарска Африка и Южна Азия вероятно ще понесе основната тежест – там ежегодно се очаква да има над 10 млн. жертви на изменението на климата до 2050 г., а икономическата цена на въздействието върху здравето ще достигне между 8,6-20,8 трилиона щатски долара, според различните сценарии на затопляне.
– Науката постави България на второ място в Европа по смъртност, свързана с жегите за изминалата година. 

След втората най-топла есен досега, светът е на път към нова рекордно гореща година

– Вече е сигурно, че 2024 г. ще бъде първата година, през която повишението на средната температура на Земята е над 1.5 °C – над определената граница от Парижкото споразумение за климата.
– Изминалите есен и месец ноември се нареждат като вторите най-топли в историята на глобалните метеорологични наблюдения, след съответните през 2023. г. 
– Средната температура над Европа през есента на 2024 г. е третата най-висока, с 1,25 °C над нормата за сезона.
– Температурите през есента в България бяха близки до обичайните, като отчетохме най-студения ноември от 2012 г. насам.