Категория : Публикации

Сесията на IPCC в София е възможност за наши учени да се включат в диалога и да се ангажира българското общество

София ще бъде домакин на важна среща на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) през месец юли, което е важно постижение на българската дипломация. Тази сесия ще бъде най-дългата в историята на панела, като по време на нея ще се вземат решения за структурата на следващите доклади на панела. Ще бъдат организирани и паралелни събития по време на срещата, чиято цел е да ангажират и българската научна общност и други заинтересовани страни. Статията обобщава и основни факти за IPCC.

Възможно ли е екологично и достъпно строителство на сгради? 

Строителството е една от индустриите с най-голям негативен ефект върху околната среда от гледна точка на материалите, които се използват, както и от гледна точка на начина, по който сградите функционират. От една страна, използването на материали създава по-голямо търсене и потребление на повече ресурси, обвързани в глобална мрежа за доставки. От друга страна, климатичният отпечатък на строителната индустрия продължава да расте. Според последните данни на ООН, през 2021 г. строителният сектор е бил отговорен за над 34% от търсенето на енергия, както и за около 37% от замърсяването с въглероден диоксид, в резултат на енергоемкостта и управлението на строителството на сгради. В допълнение, последващият ефект от една сграда идва от начина, по който тя ще функционира. Какви са възможните решения за балансиране между пазарните ползи, достъпността и екологично съобразните решения в строителството? Комплексните подходи в сертифицирането на сгради с международно установени стандарти, които имат и пазарна функция, могат да окуражат инвеститорите да строят сгради и комплекси с добри екологични показатели. Цялостният подход към сертифицирането, който обхваща както материалите, така и функционирането на сградата води до по-висококачествено строителство и до сграден фонд, който има по-малки негативни ефекти върху околната среда. 

Регистрирахме най-горещия април – поредицата от световни рекорди продължава

Април 2024 г. чупи глобалните температурни рекорди за 11-ти пореден месец. Април предложи големи контрасти – от подобрени студени рекорди в Швеция, до нови топли рекорди в Израел. Имаше горещи вълни с голям ефект върху населението в Югоизточна Азия. Месецът беше силно наднормен в Северна Канада. Температурата на Световния океан продължава да е най-топла за пореден месец. В България април започна с летящ старт и летни температури от 34, 5 С. В края на месеца обаче температурите се покачиха, което балансира средните температури и въпреки това месецът е вторият най-топъл април през новия век у нас. На връх Ботев (2 376 m) на 16 април се стигна до пълно стопяване на снежната покривка, като на тази височина е прецедент.

Копривата и нейните възможности за справяне с парниковите газове

Текстилната промишленост, особено производството на облекло, има значителен принос за глобалните емисии от парникови газове – всеки тон дрехи генерира приблизително около 26,2 тона еквивалент на въглероден диоксид. Въпреки множеството познати приложения на копривата, е малко известен факт, че тя може да се използва и в текстилната индустрия. Изследванията доказват, че съществуват високопродуктивни клонове на влакнеста коприва, които фиксират значително количество въглерод от надземна биомаса, като по този начин могат да допринесат за намаляване на емисиите на парникови газове. Копривата е универсален материал и може да се смесва с други влакна, за да се получат различни смеси, освен това е с най-висока якост на опън, спрямо останалите естествени влакна. Копривата се отглежда в България и е сравнително лесна за култивиране, като за разлика от конопените влакна, няма правен проблем с отглеждането ѝ.

Европейският съд за правата на човека призна отговорността на държавите за опазването на климата

На 9-ти април 2024 г. Европейският съд по правата на човека постанови решения по група знакови дела, свързани с изменението на климата, които имат за цел да накарат националните правителства, да изпълнят договорните си задължения за намаляване на емисиите на парникови газове. Повратното решение на Съда по правата на човека по делото срещу Швейцария означава, че близо 50 правителства, представляващи почти 700 милиона души, ще трябва да се справят в новата ера на съдебни спорове от страна на засегнати от климата граждани и общности, които твърдят, че публичните власти са бездействали по отношение на мерките за справяне с климатичните промени.

Суровините от критично значение не са само ресурс, те са новото политическо и дипломатическо оръжие

От началото на 90-те години, т.нар. суровини от критично значение станаха основна и на този етап все още незаменима суровина в производствения процес на много индустриални сектори и на технологиите, от които зависи зеления преход. Необходимостта от тези суровини в съвременните икономики нараства експанзивно, тъй като те са необходими за производството не само на технологиите, насочени към борбата с климатичните промени и енергийния преход, но и на смартфони, компютри, лед лампи и екрани, тактилни екрани и всякакви други предмети, без които днес животът ни се струва невъзможен. В същото време, те се оказват и пресечна точка на редица геополитически, социални и екологични проблематики, които ги превръщат в мощни дипломатически оръжия. Международната конкуренция за техния контрол се очертава като една от най-важните и значими тенденции, които ще определят едновременно политическите, социалните, дипломатическите и военните ориентации и решения, както на национално, така и на световно ниво. Днес зависимостта на европейските страни от вноса варира между 93% и 100%, а ако тенденциите останат същите, през 2050 г. те ще са държавите в позиция на най-силна зависимост по отношение на доставките на суровините от критично значение. Едновременно с това, темата за критичните суровини осветява няколко проблематични страни на т.нар. зелен преход и поставя фронтално въпроса за необходимата радикална промяна на настоящия икономически модел. 

Мисия (не)възможна: Стимулира ли се създаването на независими енергийни общности и ВЕИ за собствено потребление?

Децентрализираното производство на електроенергия е във фокуса на обсъжданията за развитие на сектора за възобновяеми източници на енергия (ВЕИ) в Европа. Огромният напредък на ВЕИ технологиите подтиква гражданите и бизнеса все по-често да търсят път към поне частична енергийна независимост. Успехът на енергийния преход ще зависи именно от по-активната роля и овластяването на гражданите, местните общности и малкия и среден бизнес, които ще се превърнат от пасивни ползватели на енергия в активни инвеститори и производители. В България този процес на демократизация и децентрализация на ВЕИ сектора се сблъсква със сериозни трудности, като например блокиран процес на присъединяване към електроразпределителната мрежа и все още твърде сложни, бюрократични процедури, съпътстващи екологичните и строителните разрешителни за ВЕИ проектите.

Горещ март 2024 г. – месецът донесе летни температури и счупи нови рекорди

Месец март 2024 г. се оказа рекордно топъл в целия свят, с аномалия спрямо прединдустриалния период от 1.68 °C, като тази стойност е значително по-висока от заложеното в Парижкото споразумение. Месецът беше рекордно топъл в Германия и Нидерландия, а в в Австрия кайсиите цъфтяха рекордно рано. Най-голяма положителна аномалия е отбелязана в Източна Канада, Гренландия и Източен Сибир. Горещото и сухо време ограничи корабоплаването по Панамския канал. Температурата на морската вода остана рекордно висока. В България месец март също беше по-топъл от нормалното, като краят на месеца беше белязан с екстремно топло време, като на много места среднодневната температура превишаваше нормата с повече от 10 °C.

Защо хората с увреждания са по-уязвими при кризи и бедствия?

Често в обществото се говори за интеграция и равноправие, но въпреки това връзката между видовете инвалидност и изменението на климата остава скрита както в политическата, така и в изследователската сфера. Точно както остават скрити и самите хора с увреждания от погледа на обществото. В световен мащаб 15% от населението живее с увреждане, а в България близо 10% от населението, като се очаква този брой да се увеличи, тъй като разпространението на уврежданията се влияе от редица фактори, включително застаряване, войни и конфликти и изменение на климата и бедствия. Хората с увреждания са много по-уязвими, като част от данните показват, че те са изправени пред 4 пъти по-високи нива на смъртност по време на бедствия, само 11% от тях знаят за плановете за евакуация, а при бедствие едва 25% от тях успяват да се евакуират. 

Калцият в почвата – ново средство за борба с климатичните промени

Без калций почвата и растенията не биха могли да съществуват толкова хармонично. Използването на калций в селското стопанство може да донесе редица ползи и за климата. Фермери и градинари традиционно добавят калций към почвата по много причини, свързани с подобряване на здравето на почвата, намаляване на почвената ерозия и подобряване на усвояването на хранителните вещества. От друга страна, в глобален план, почвите съдържат значителни количества въглерод, повече от растенията и атмосферата взети заедно, така че задържането на въглерода в почвите може да помогне за справяне с изменението на климата. Последните научни открития разкриват и нови ползи при употреба на калций в почвите – оказва се, че той може да е и инструмент за поддържане и подобряване на органичната материя в обработваемите почви, а с това и фиксирането на въглероден диоксид от атмосферата. Изводът до който стигат учените е, че ако можем да увеличим въглерода в почвата, вероятно можем да намалим увеличението на атмосферния въглероден диоксид. Това откритие може да се превърни във важен елемент в борбата с климатичните промени.