Категория : Публикации

Защо 2020 година е най-топлата в Европа

От 80-те години на миналия век насам, всяко следващо десетилетие е по-топло от предходното и поставя нов рекорд за най-топло десетилетие 
Изминалата 2020 година е с най-голяма положителна аномалия в големи части от Арктика и Сибир, където има места с до 7 °C по-високи от обичайните температури. В Европа най-големите отклонения от нормата са отчетени на Скандинавския полуостров, като в Швеция и Норвегия това е най-топлата година в инструменталната им история.

Декември 2020 г. – шестият най-топъл декември в глобален мащаб

Декември 2020 г. е най-топлият от началото на века в България, петият най-топъл в Европа и шестият най-топъл в света. Над Скандинавския полуостров положителните аномалии продължават, докато големи части на Азия бяха с температури по-ниски от нормалното. Концентрацията на морски лед е третата най-ниска от 1979 г., докато тази в Арктика е близка до нормалната.

Климатичните промени и животните (Част 2)

Публикацията е втора от поредицата за въздействието на климатичните промени върху животните, като в тази част са разгледани африканският слон, тигърът и пеперудата монарх.

Торфищата като източник на парникови газове и уловители на въглерод

Торфищата се явяват последната фаза от деградацията на блатата, през която те се запълват почти изцяло с растителни останки и мъхове. Специфичните ниско- и безкислородни условия възпрепятстват процесите на разлагане и водят до натрупване на голямо количество органичен материал, богат на въглерод и азот – т.нар. торф. При осушаването или запалването на торфа в атмосферата се отделят големи количества газове (CO2, CO, CH4, NО2), които засилват парниковия ефект. Поради това опазването на торфищата няма само екологична значимост, а може да се разглежда като мярка за намаляването на ефектите от климатичните промени.

Кораловите рифове и климатичните промени

Какво е значението на кораловите рифове в екологичното равновесие на Земята? Толкова ли са далеч от нас кораловите рифове, за да пренебрегнем съществуването им? Как туризмът погуби плавно тези крехки и красиви съобщества и можем ли да ограничим човешкото влияние над тях?

Снегът намалява

Снежната покривка от една страна е резултат от климатичните условия на дадено място, а от друга самата тя е фактор за формиране на климата. Климатичните промени и по-специално повишението на температурите оказват негативно влияние върху качеството и количеството на снега. В северното полукълбо масата на снега намалява, особено силно в Северна Америка и по-слабо в Евразия. Има места и като Източен Сибир, където се наблюдава увеличение на количеството сняг. В нашата страна по-съществено снегът намалява в планинските райони.

Емисиите на метан продължават да се увеличават

Изхвърлянето на метан в атмосферата в глобален мащаб продължава да се увеличава и достига рекордни стойности. Метанът е парников газ с много по-голямо въздействие от въглеродния двуокис върху климата. Основните източници на метан са природни и антропогенни. Като от тези, които са свързани с човешката дейност, най-голяма роля имат добива на енергия от изкопаеми горива, животновъдство и отглеждането на ориз. През последните години вследствие на климатичните промени нараства отделянето на метан в районите с вечна замръзналост.

Климатека търси специалист по комуникации и връзка с медии

Търсим ново попълнение в екипа ни, което да подпомага комуникационните и координационните ни дейности. В зависимост от уменията и експертизата на кандидата, ролите и натоварването ще бъдат разпределени в екипа между него и настоящия координатор. Ролята включва както стратегически, така и оперативни функции.

Ноември 2020 г. – най-топлият в инструменталната история

Тази година ноември е с най-високите средни температури в глобален аспект, като отново най-голяма положителна аномалия има в Арктика и Сибир. В нашата страна средните температури бяха около нормата. Европа отчита най-топлата есен в историята, а концентрацията на морски лед в Арктика е на второ място по най-малка площ.

Европейският съвет решава климатичните цели за 2030 г.

На двудневната среща на Европейския съвет, която започва днес [10.12] ще се решава колко амбициозно ще е очакването за намаляване на емисиите на парникови газове на ЕС до 2030 г., като в настоящия момент в страните от Централна и Източна Европа се откроява нежелание за по-амбициозни цели.