Зорница Спасова е главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Има докторска степен по специалност “Климатология” от СУ „Св. Климент Охридски“. Занимава се с въздействие на изменението на климата върху човешкото здраве от 2008 г., като е специализирала многократно в чужбина. Научен секретар е на Българското дружество по медицинска география, хъб мениджър на програма Climate KIC за НЦОЗА и организатор на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България. Със статиите в “Климатека” става носител на Наградата за журналистика на Европейското метеорологично дружество – EMS Journalistic Award 2023, печели второ място в категория „Икономика“ на конкурса Web report 2023, както и трето място в категория „Онлайн медия“ на Националния конкурс за зелена журналистика „Див кестен“ през 2022 г.

Димитър Иванов е завършил физика със специализация по метеорология във Физическия факултет на СУ “Климент Охридски”. От 1981 до 1992 г. работи като синоптик и научен сътрудник в НИМХ-БАН. От 1992 до 2001 г. оглавява авиационната метеорологична служба към Ръководство на въздушното движение. От 2002 до 2009 г. е експерт по авиационна метеорология към Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО), в регионалните офиси в Банкок и Париж. От 2009 до 2021 г. работи в Световната метеорологична организация (СМО) в Женева, където заема постовете на регионален представител за Европа, ръководител на отдела по авиационна метеорология, директор на офиса за публично-частни партньорства в метеорологията. През 20-те си години опит към двете агенции на ООН, ИКАО и СМО, участва в редица международни програми, проекти и инициативи, покриващи почти всички дялове на метеорологията, хидрологията и климатологията.

Емил Гачев е професор в секция "Води" на Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН, като работи и в департамент „География“ към Института по геофизика, геодезия и география – БАН. Получава докторска степен по специалност “Ландшафтознание” през 2005 г. от ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски“. Занимава се с изследвания в областта на хидрологията, геоморфологията и климатичните промени.

Мария Манолова защитава докторска степен с тема на дисертацията „Енергийното планиране като ключов инструмент за устойчивото развитие на общините“ в научно направление „Икономическа и социална география – Регионални геоенергийни ресурси и стратегии“ към ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски“. От 2012 г. работи в сферата на изготвяне на проекти и оценки за реализиране на инвестиционни намерения в областта на ЕЕ, ВЕИ, ЕСКО и др. През 2017 г. става част от екипа на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект – най-старата организация в сферата на общинското енергийното планиране в България.

Валентин Симеонов получава докторска степен по специалност “Квантова електроника” от Физическия факултет на СУ “Климент Охридски”. От 1980 до 1995 г. е научен сътрудник в Института по електроника в БАН, а от 1995 г. работи във Федералния институт за технологии, в Лозана, Швейцария – по разработване и използване оптични методи за измерване на замърсяването на въздуха и изследване на химични и физични процеси в атмосферата, включително свързани с климатичните промени. По съвместен проект с Швейцарската метеорологична служба, разработва специализиран Раманов лидар, който измерва непрекъснато вертикални профили на атмосферните влажност, температура и аерозоли. Този лидар засега е единственият от този тип в света и се използва от Швейцарската метеорологична служба за краткосрочни прогнози, както и за създаване на дългосрочна база данни за климатологията. Основните му научни интереси са в областта на атмосферната химия и физика, но предимно по проблемите на климата.

Асен Ненов е еколог, завършил е биотехнологии, занимавал се е с изчислителна биология и биоинформатика в Института по биофизика и биомедицинско инженерство (ИББИ) към БАН. Работил в сферата на потребителската защита в асоциация “Активни потребители” и BEUC. Пише за критичното потребление и за мащабната екологична катастрофа, като е сред инициаторите на първата група по дерастеж (degrowth) в България. Разработвал е образователни единици за неформално образование за устойчиво развитие за Фондация Екоцентрик, Сдружение Екосистем Юръп и Junior Achievement. Съучредител е на Институт кръгова икономика (ИКИ); член е на „Анонимните климатици", "За Земята" и Кооперация "Хранкооп София".

Милена Статева е доктор по социология, социален психолог и процесен консултант, който специализира в приложна социална и политическа мисъл. В Климатека я води разбирането, че светът е изграден от взаимосвързани "отворени" системи, към добруването на които трябва да се стремим, за да гарантираме благоденствието на малката система "човек-в-общност-общество-природа-и-вселена". Милена е основател на ресурсната организация за активисти Орион Грид.

Надежда Шопова е асистент в секция “Климат” в Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към Българската академия на науките (ИИКАВ при БАН). По образование е инж. агроном със специалност “Лозаро-градинарство”, завършила е Аграрния университет в Пловдив. Има интереси в областта на биометеорологията и биометеорологичния мониторинг, агрометеорология и агроклиматология, адаптация на земеделието към климатичните колебания и изменения.

Симеон Матев е доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в катедра „Климатология, Хидрология и Геоморфология“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.

Роман Рачков е агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие, дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна защита, има интереси в областта на инвазивните видове насекоми в Европа.

Радина Калдамукова е магистър по геоекология от от университета в град Тюбинген, Германия. Участник в програмата за експерти в областта на климатичните промени "Pioneers into practice", организирана от най-голямото публично-частно партньорство в Европа в сферата на климата – Climate-KIC. Има интереси в областта на агроекологията и иновациите в земеделието, аквапониката, устойчивото използване на природните ресурси, почвознанието, палеоклиматологията и запазването на видовото разнообразие. Ентусиаст-градинар и привърженик на биоземеделието.

Николай Петков е автор в Климатека, завършил е магистратура специалност „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Магистърската му теза е на тема „Климатични индекси – анализ на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и настоящето“. В момента следва магистратура специалност “Интегрирани науки за климатичната система” в университета в Хамбург в Германия. Работи в екологично сдружение „За Земята“ като експерт и координатор.

Доц. д-р Момчил Панайотов е преподавател по специалност „Дендрология“ в Лесотехническия университет. Занимава се активно с проучвания на планински гори, тяхната история и развитие, както и на влиянието на различни фактори върху процесите в горите – климатичното вариране и екстремните климатични прояви. Любимите му обекти за работа са старите гори на Рила, Пирин, Родопите, Стара планина и Витоша. Той е председател на Българска асоциация по ски свободен и екстремен стил (БАССЕС) и е дълбоко ангажиран с темата за обучения по лавинна безопасност и предотвратяване на лавинни инциденти. Част от софийски отряд на Планинска спасителна служба към БЧК.

Д-р Мария Трифонова e преподавател в катедра „Икономика и управление по отрасли“ на Софийския университет. Основните ѝ компетенции са в областта на възобновяемата енергия и нейната пазарната интеграция, националните и европейски политики за декарбонизация, както и социо-икономически аспекти на енергийния преход.

Павлин Стоянов е юрист, завършил е СУ "Св. Климент Охридски", специализирал e английско и европейско право към Кеймбридж. Развива правни технологии и специализира в областите енергетика и климат от почти 15 г. Павлин е ръководител за България на екипа, консултирал моделирането на Националния план енергетика и климат

Д-р. инж. Лидия Витанова е доктор по Климатология и инженер-еколог, активно занимаваща се в сферите на градския климат и топлинните острови, с екология и опазване на околната среда, възобновяема енергия и интелигентни технологии. Завършила е магистратура в МГУ Св. Иван Рилски, София, специалност “Екология и опазване на околната среда”. Защитила е докторантура в Цукубски Университет в Япония, специалност “Климатология”. Автор е на многобройни международни научни публикации, свързани с градски климат, моделиране и градско планиране. Участвала е като лектор в различни конференции в Европа, Азия и Америка.

Маргарита Асадурова специализира интерперсонална комуникация с акцент върху визуалния ѝ аспект. Основният предмет на дейността ѝ е теоретичната постановка и практическото приложение на архетипното визуално профилиране, което е част от процеса по изграждане на идентичност с помощта на дрехите. Има магистърски степени по българска филология и по история на жените и на половете в Софийския университет, като в момента завършва и магистратура по психология. Магистърското ѝ изследване към европейската програма Matilda се фокусира върху темата “Овластява ли консуматорството жените или ги превръща в жертви”. Работила е в продуцентските екипи на телевизионни предавания и като журналист във вестник “Капитал”, а също и в Дарик радио, световното модно издание Harper’s Bazaar. През 2007 г. основава студио My Beautiful I, което предлага ефективни практики за намаляване на консуматорството в областта на дрехите.

Христо Панчев е доктор по информационни науки и семиотика на рекламата, магистър по публична комуникация на Софийския университет. Научните му интереси са в областта на социалния маркетинг, психологическите аспекти и ролята на човешкото поведение в антропогенната промяна в климата.

Михаела Александрова е доктор по Политология към катедра „Международни отношения“, УНСС. Има публикации в: списание „Международни отношения“; научни сборници към ИК-УНСС; онлайн медията „КлинКлин“; онлайн платформата за литература, изкуство и култура „Тетрадката“; публикации и участие в проекти на Kinematograf.bg. Част от научните ѝ интереси се отнасят до: психология, социология, антропология, конфликтология, когнитивна наука, анализ и прогнозиране.

Елица Станева-Бритън е психолог по образование, завършила е бакалавърска степен в СУ „Св. Климент Охридски” и магистратура в Мюнхенския университет “Лудвиг Максимилиан”. Научните ѝ интереси са в сферата на екологията и са свързани с ефекта на климатичните промени върху психологията на хората и концепцията за климатична справедливост. Интересува се от екологично градинарство, спелеология и подпомагане на връзката на децата със Земята.

Надя Елчинова е завършила СУ „Св. Климент Охридски. Заминава се с търговско право и регулаторно съответствие. В последните години придобива опит в сферата на регулациите на финансовите услуги, включително в областта на устойчивите финанси, както и правилата на Европейския съюз за задължително докладване от компаниите на нефинансова информация. Адвокат е в адвокатско дружество „Делойт Лигъл“, България.

Атанас Кръстанов е завършил теоретична физика – специалност “Физика на твърдото тяло” в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Занимавал се е с научни и практически въпроси на приложения за позитронна анихилация и микроелектроника. Работил е в Комитета по използване на атомната енергия за мирни цели (понастоящем Агенция за ядрено регулиране). През последните години е консултант към Столична община по въпроси, свързани със защита от бедствия и разработване на редица документи като планове за защита от природни и индустриални бедствия. Има издадени книги и технически документи в тази област, като работи активно по международни проекти, свързани с изменението на климата и създаване и прилагане на различни платформи за оценка и ранно предупреждение за възникване на отделни и каскадни бедствия.

Apxитeĸт Beceлин Beceлинoв e сертифициран дизайнер на пасивни сгради ĸъм “Инcтитyтa зa пасивни сгради” в Дapмщaд, Гepмaния. Завършил е специалност “Архитектура” в Университета по архитектура, строителство и геодезия в гр. София. Стипендиант е към нeмcĸaтa Фeдepaлнa фoндaция зa oĸoлнa cpeдa (DBU) на тeмa: "Πacивни cгpaди oт ecтecтвeни материали". Πрез 2009 г. е победител в най-големия световен международен студентски ĸoнĸypc за устойчива архитектура, организиран от компанията “Сен-Гобен”. Има над 10 години опит като упpaвитeл в мeждyнapoднa ĸoмпaния c eĸип oт 60+ дyши, paзpaбoтвaщa пpoeĸти и peшeния в oблacттa нa мoдyлнo и ycтoйчивo cтpoитeлcтвo. Понастоящем разработва пpoeĸти в сферата на природосъобразната apxитeĸтypa.

Емилия Пръмова се движи между науката и практиката. В продължение на повече от десетилетие изследва социалните въпроси, свързани с екосистемните услуги и климатичните промени, заедно с Международния изследователски център по горите (CIFOR). Сега тя разработва и изпълнява комуникационната стратегия на OpenForests – компания, посветена на подпомагането на възстановяването и опазването на екосистемите чрез данни и информационни решения. Притежава магистърска степен по устойчиво управление на ресурсите от Техническия университет в Мюнхен.

Божидар Иванов е градски и социален изследовател, с опит в международни сравнителни изследвания на градско и регионално планиране и политики. Има докторска степен по градско и регионално планиране и политики от Техническия университет на Райнланд-Пфалц в Кайзерслаутерн, Германия. В дисертацията си разработва инструмент за планиране на градове и региони, губещи население (Shrinking Smart). Има допълнителни специализации в Германия и Нидерландия. Провеждал е градски и социални изследвания в Германия, Испания, Нидерландия и България, както и международни изследвания на публични политики за институциите на ЕС. Изследователските му интереси са в сферите на устойчивото градско развитие, концепции за планиране, регенерация на територии, градски политики, регионално планиране, икономика и качество на живот.

Мина Карпузова е докторант в Нов български университет, департамент „Икономика“, с тема на дисертацията „Алтернативни бизнес модели в сферата на кръговата икономика в ЕС“. Притежава магистърска степен по специалност „Екологични експертизи и контрол“ и бакалавърска степен по “Бизнес управление в туризма и хотелиерството” в гр. Люцерн, Швейцария. От 2019 г. насам е технически сътрудник в “Лабораторията за анализ и политики на въздуха” към НБУ, като е и настоящ член и мениджър проекти на Сдружение „Въздух за здраве“. През 2014 г. е стажант по международни икономически отношения в Постоянното представителство на България към ООН, Женева, Швейцария. Основните ѝ научни публикации са в сферите на алтернативни и зелени бизнес модели, устойчиво развитие, кръгова икономика и зелен преход, зелени политики и политики за качеството на атмосферния въздух, екология и климатични промени.

Румяна Мишонова е доктор по социология и работи като старши консултант по технологичен трансфер и управление на иновационни проекти в Университета в Люксембург. Дипломирана от Университета в Нант, Франция. Румяна се интересува и занимава с въпроси, свързани с кръгова икономика, устойчиво развитие и климатични промени.

Калина Цолова работи като анализатор в програмата "Енергетика и климат" на Центъра за изследване на демокрацията. Тя участва в проекти в областта на политиките за справедлив енергиен преход, енергийната ефективност на сградите, адаптацията към и смекчаване на изменението на климата, както и иновативното градско развитие. Има опит и в сферата на зелените бизнес модели, рамката ESG и развитието на устойчиво лидерство. Завършила е магистратура по управление на проекти в строителството в Университет по архитектура, строителство и геодезия.

Павел Василев учи магистратура "Биоразнообразие" към Техническия университет в Дрезден. Завършил е бакалавърска степен по екология и опазване на околната среда в Университета по приложни науки Цитау/Гьорлиц, Германия, защитил е дипломната работа на тема "Концепция за отглеждане на застрашени видове птици и бозайници в зоопарк в Цитау". Научните му интереси са в областите зоология и ботаника на Европа, квантерна палеонтология, защита на видовете и местообитанията, зоопаркове и природонаучни музеи.

Д-р Пънар Кязим е специалист по интелектуална собственост, член на редица международни организации и рецензент към чуждестранни научни списания. Бакалавър е по специалностите “Маркетинг” и “Икономика на интелектуалната собственост”, има защитени магистърски степени по специалностите “Маркетинг”, “Икономика на интелектуалната собственост” и “Педагогика”. Предмет на интерес за нея е връзката между две от най-актуалните теми на съвремието – интелектуалната собственост и климатичните промени.

Дина Сиракова е еколог, завършила бакалавър “Екология и опазване на околната среда” в Лесотехническия университет и магистър “Опазване на околната среда” в Софийския университет. Дипломната ѝ работа е на тема природни и антропогенни местообитания в защитена влажна зона “Долни Богров-Казичене” във връзка с европейския проект “Game on! Do not let climate change end the game”. Интересите ѝ включват опазване на влажни зони, технологични иновации в полза на околната среда и енергиен преход.

Александър Дунчев е доктор по горско стопанство, дългогодишен експерт по горски политики на WWF – България и кампаниите за опазване на горите на коалицията „За да остане природа в България”. Започва работа из горите на България през 2007 г. като експерт в Природен парк „Витоша“. В момента работи като експерт по защитените територии в Югозападното държавно горско предприятие.

Оля Пенева е специалист по бизнес и човешки права, който вярва в приложението на подход, основан на правата на човека в разрешаването на глобалните проблеми. В академичната си дейност, тя е анализирала възможността за прилагане на Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека в България, следвайки моделите за развитие на политиките за равнопоставеността. Основател е на Българската фондация за бизнеса и правата на човека. В работата си се стреми към прилагане на междусекторен подход при разглеждането на значими теми, свързани с въздействието на бизнеса върху човешките права. Вярва в нуждата от поставянето на темата за защитата на околната среда успоредно с темата за човешките права.

Мирна Матов е докторант по метеорология към катедра „Метеорология и геофизика“ във Физически факултет на Софийски университет. Научната ѝ работа е свързана с климата и климатичните промени в района на Черно море, на Балканския полуостров и Европа. Като физик и метеоролог се интересува от промените в атмосферната циркулация, вследствие на глобалното затопляне и човешката дейност, и как тези промени влияят върху нашата планета и до какво могат да доведат. Автор е на научно съдържание и статии, като част от образователния екип на Детски научен център „Музейко“.

Ремина Алексиева е част от авторския екип на Климатека и експерт в програма „Енергетика и климат“ в Център за изследване на демокрацията. Работи в областта на справедливия преход и неговите социални аспекти, изпълнението на дългосрочни стратегически документи, които се отнасят към адаптацията към и смекчаване на изменението на климата, както и за ефективното прилагане на европейското и националното екологично законодателство.

Антоанета Йотова е завършила Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и е физик-метеоролог със специалност “Климатология”. Има дългогодишен опит като изследовател в областта на промените в климата и политиките за реагиране на тези промени. Публикувала е голям брой научни статии и анализи, участвала е с доклади на различни форуми и в проекти – национални и международни, в тази и свързани с нея области. Един от първите индивидуални членове на Коалиция за климата – България, като от създаването ѝ през 2005 г. досега е от най-активните ѝ членове.

Д-р Надежда Ангелова е гл. асистент в катедра Неорганична химия на ФХФ на СУ “Св. Климент Охридски”. Научната ѝ работа е съсредоточена върху синтезиране и охарактеризиране на различни наночастици, които служат като сорбенти и могат да се използват в медицинската практика или в системи за пречистване на води от органични и неорганични замърсители. Надежда има опит и като учител по природни науки и в преподавателската си практика включва много предизвикателства към учениците, свързани с намаляване на опаковките в ежедневието им, изложби по темата за климатичните промени, отпадъци, потребителска осъзнатост и устойчив начин на живот.

Антон Начев е докторант в програма “Международни отношения” на СУ “Св. Климент Охридски”, катедра “Политология”, като темата на дисертацията му е “Европейските зелени партии и движения като фактор за европеизацията и модернизацията на българския политически процес след 1989 г.”. Завършил е магистърска програма “Политическо консултиране”, има бакалавърска степен по “Политология”. Част от научните му интереси са в полето на зелените партии, организации и движения и как те влияят на политиката и взимането на управленски и държавнически решения.

Ния Тошкова e докторант към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. Дисертацията ѝ изследва как климатичните промени се отразяват на прилепите. Има опит в изследователски групи на Института Макс Планк и Смитсониън в Панама, Хаваи, Германия, Индонезия и Франция. Подкрепена е с престижните докторантски стипендии на Фондация Карол Знание и Българска Фондация Биоразнообразие. Ния е посланик на климатичните промени, повече за нея можете да научите тук.

Боян-Никола Зафиров е завършил специалност Управление на риска от бедствия от университет „Ван Хал Ларенстейн" във Велп, Нидерландия. Работи като консултант по дистанционни изследвания. Професионалните му задължения са свързани с разработването на приложения за данни от дистанционни наблюдения на Земята при управление на природните ресурси и оценка на риска от природни явления като лавини, пожари и наводнения. Научните му интереси са в областта на проследяването на промени в екологичното състояние на защитени планински и горски екосистеми под влиянието на климатичните промени и антропогенните фактори.

Илияна Семерджиева завършва специалност “Европеистика” в СУ “Св. Климент Охридски” и е студент в магистърската програма “Екологични експертизи и контрол” в Нов български университет. Чрез програма “Еразъм +” участва в магистърската програма Global Change Management в Университета за устойчиво развитие Еберсвалде, Германия. Стажант в Климатека и ентусиаст за промяна и действие за справяне с климатичните промени.

Лили Щамлер е главен експерт в СЕА СОФЕНА, работи като консултант в областта на енергийната ефективност на ниво домакинства и за намаляване на енергийната бедност. Участва в проекти, свързани с обучения на граждани с цел повишаване на тяхната компетентност по отношение на потреблението на енергия и внедряване на енергоспестяващи мерки.