Категория : Метеорология

Когато говорим за изменение на климата, трябва да разчитаме на сигурни данни. Как промените в климата засягат отделните части на света, къде морското равнище се покачва и къде се наблюдават температурни аномалии, както в положителна, така и в отрицателна посока – изследванията на тези процеси трябва да се облягат на точни метеорологични данни, включително прогнози и анализи.

Променят ли се сезоните по света и в България?

Тази година на 20 март e пролетното равноденствие, което е и официалното настъпване на астрономическата пролет. Но какво всъщност представляват сезоните, каква е тяхната роля и как им влияят климатичните промени? В световен мащаб климатичните промени водят до удължаване на периода в годината с летни температури, докато продължителността на останалите сезони намалява. Поради тази причина пролетта започва, но и приключва по-рано, докато есента – по-късно. В частност за Северното полукълбо лятото става все по-дълго и по-горещо, а зимата все по-мека и къса, докато пролетта и есента се изместват във времето. Промените в България са сходни – има затопляне през всички месеци, като е най-съществено през лятото. При бъдещо затопляне климатът на Северна България все повече ще прилича на този на Южна България, а климатът в южните части на страната ще е подобен на този в Северна Гърция.

Какви рекорди счупи февруари по света, в Европа и у нас?

Глобалната температура през февруари отново прекрачи прага от 1,5 °C и регистрира стойност от 1,77 °C. За изминалите 12 месеца средната глобална температура е най-високата регистрирана в света и е с рекордните за момента 1,56 °C над доиндустриалния период. В Европа февруари също беше значително по-топъл от нормалното и е на второ място по положителна аномалия, която е с 3,30 °C по-висока от нормата за периода 1991 – 2020 г. В България февруари е бил най-топлият за последните 58 години, като месечната аномалия средно за страната е повече от 5 °C, а по поречието на Дунав и в Предбалкана е била дори над 7 °C. Интересното е, че в нито един ден през месеца не е имало снежна покривка в равнинната част на страната, включително и по високите западни полета, като и в София. Всички 29 дни от февруари са били с дневна аномалия над нормата, като в някои от тях положителни аномалии са достигнали над 10 °C. С приключването на февруари вече може да се направи анализ и за целия зимен сезон. След като Европа записа най-топлата си зима миналата година, тазгодишната зима се нарежда на второ място, като е била с 1,44 °C по-топла, спрямо нормата за периода 1991 – 2020 г. В България изминалата зима беше най-топлата за последните 136 г., като зимните рекорди се дължат основно на топлия февруари. 

Януари 2024 г.: Светът записа поредния рекорд

Рекордите продължават и през 2024 г., като месец януари е осмият пореден месец с рекордно висока средна глобална температура, като е бил и с 1,66 °C по-топъл от прединдустриалния период, което означава, че през последните 12 месеца светът премина границата от заложените 1,5 °C в Парижкото споразумение. Въпреки че феноменът Ел Ниньо започва да отслабва, той все още продължава да поддържа рекордно високи температури на Световния океан. През януари 2024 г. имаше големи температурни контрасти, както по време, така и по място. В Европа месечните температури бяха близо до нормата, като бяха отчетени -43 °C в Швеция и над 30 °C в Испания, а Шотландия измери най-високата си януарска температура. В България за седми пореден път имаше топъл януари, като средната месечна аномалия за страната е била около 1,7 °C. Най-голяма стойност на месечната аномалия е отбелязана в Западен и Централен Предбалкан, където тя е била над 3 °C.

Кои бяха най-опасните метеорологични явления по света през 2023 година?

2023 г. е най-топлата година в историята на метеорологичните наблюдения, а в същото време светът за пореден път стана свидетел на множество екстремни метеорологични явления, много от които взеха човешки жертви. Според повечето учени, има пряка връзка между повишението на световната температура и нарастването на честотата и силата на този тип явления. Опасни явления имаше по целия свят, включително и у нас. В статията е направен обзор на най-съществените метеорологични екстремуми от изминалата година.

Вече няма съмнение – 2023 г. ще бъде най-топлата година

Данните показват, че ноември 2023 г. е поредният най-топъл месец в света. Бразилия записа нов топлинен рекорд, като имаше и горещи вълни в Африка и Южна Америка. Дневната аномалия на средната глобална температура, макар и за кратко, надхвърли 2 °C. В Европа месецът беше топъл, но с големи контрасти – с температури от минус 33 °C до плюс 35°C. Топлата есен в България доведе до форсмажорни обстоятелства, като във втората половина на месеца, само в рамките на седмица, през страната преминаха два необичайно силни циклона, които предизвикаха обилен снеговалеж, гороломи, бурни ветрове, причиниха много материални щети и отнеха човешки животи. По света ноември се нарежда в поредицата от рекордно топли месеци, които започнаха от юни тази година и освен, че 2023 г. ще е най-топлата, има голяма вероятност да бъде и първата година с аномалия над 1,5 °C от доиндустриалните нива. 

Октомври 2023 г.: Топлите рекорди нямат край

2023 г. е все по-близо до това да бъде определена като най-топлата година. За отминалите 10 месеца от годината средната температура върви с темпове по-големи от рекордно топлите до момента 2020 и 2016 г. Месечната аномалия за октомври надхвърля 1,7 °C над доиндустриалната епоха. Антарктическият лед продължава да е на рекордно ниско ниво, докато температурата на Световния океан е рекордно висока. В Амазония високите температури и продължителната суша заплашва екосистемите, а Италия отбелязва най-топлия октомври, докато Скандинавието се покри със сняг по-рано от нормалното. Топлите фьонови ветрове доведоха до горещ октомври и в нашата страна. Във Варна е регистриран нов рекорд за максимална температура през октомври от 34,2 °C.

Каква е връзката между „дяволските ветрове“ и адските жеги през лятото?

Светът изпрати най-горещото си лято от 1940 г., когато е поставено начало на воденето на статистика. Рекордите за горещини през лятото на 2023 г. в Северното полукълбо са били „не просто подобрени, а разбити“, отбелязват изследователи, цитирани от Financial Times. Глобалното затопляне, съчетано с прояви на фьон, може да донесе “невиждани досега горещи вълни”. Сухите, топли и поривисти ветрове бързо изсушават тревите и създават предпоставка за разпалването на горските пожари. Фьонът може да изостри горещите вълни и е вероятно феноменът да става още по-значим през следващите години, тъй като очакваме по-дълги, чести и интензивни горещи вълни поради климатичните промени. Учените откриват “принос” на фьона и в разпадането на част от шелфовите ледници в Антарктика и Гренландия.

Септември 2023 г. е най-топлият в метеорологичната история на Европа и света

Редица европейски страни записват най-топлия си септември, като на места месецът е бил по-топъл от юни. Има нови европейски рекорди за 24-часови и месечни суми на валежа. В Западна Австралия също е регистриран най-топлият септември. В Южна Америка безпрецедентният топъл период продължава. Температурата на морската вода на Световния океан също продължава да е рекордно висока. Антарктическият лед остава с най-ниска площ в редицата с данни. В България месецът е бил най-топлият за последните 28 години, а средното затопляне на септември за последните 30 години е с половин градус.

България е сред страните в Европа с най-рязко нарастване на случаите на екстремно време

Едно метеорологично явление е екстремно, ако то е сравнително рядко за дадено място или период от годината. Вследствие на климатичните промени, в световен мащаб честотата и силата на много от тези явления чувствително е нараснала. Данните за България също показват сходни изводи – през последните няколко десетилетия и особено след 2000 г., има нарастване на екстремуми, свързани с необичайно топло време, като например продължителността на горещи вълни и броя нощи с температура над 20°С, докато продължителността на студените екстремуми намалява. В същото време в по-голямата част от страната има увеличена честота на случаите на интензивни валежи.

Лятото счупи световните температурни рекорди

Август 2023 г. е бил рекордно топъл и се оказва, че това е вторият най-горещ месец на Земята поне от 1850 г. насам. Месецът е бил най-топъл в метеорологичната история на 13% от площта на Земята. В Перу, Япония, Карибите, Мексикански залив и Хонг Конг са отчетени рекордно високи стойности на средната месечна температура. Милано в Италия вече има нов рекорд – за най-горещ ден в 260-годишната си метеорологична история. В България това е третото най-горещо лято за последните 44 години. С изтичането на август приключи и летният климатичен сезон, като според данните лятото на 2023 г. е най-горещият сезон на Земята, поне откакто се правят метеорологични измервания, а в България е третото най-горещо лято за последните 44 години.