Когато говорим за изменение на климата, трябва да разчитаме на сигурни данни. Как промените в климата засягат отделните части на света, къде морското равнище се покачва и къде се наблюдават температурни аномалии, както в положителна, така и в отрицателна посока – изследванията на тези процеси трябва да се облягат на точни метеорологични данни, включително прогнози и анализи.
Категория : Метеорология
2024 г. е първата година, която премина прага от 1,5 °C
• 2024 г. е най-горещата в историята на метеорологичните наблюдения, като надминава предишния максимум от 2023 г. и е с 1,6 °C по-топла от средното за края на 19 век.
• Рекорди бяха отчетени и за температурата на морската вода, количеството топлина в океаните, водната пара в атмосферата и др.
• Дългосрочната тенденция на затопляне се дължи основно на човешкия фактор, но явлението Ел Ниньо временно допълнително повиши температурите.
• 2024 г. е и най-топлата в Европа, с 1,47 °C над климатичните норми и с 0,28 °C по-гореща от предишния рекорд от 2020 г.
• В България 2024 г. също е най-топлата от поне 1930 г. насам със средна температура около 2,1 °С над климатичните норми. Зимата и лятото също са рекордно топли.
Кои са 10-те най-екстремни метеорологични явления от 2024 г.?
• Екстремните събития през изминалата година са подсилени от промените в климата и явлението Ел Ниньо.
• „Хелийн“ е най-смъртносоният ураган в Атлантическия океан от 2017 г. до сега и дори надминава Катрина от 2005 г.
• Екстремните събития не подминават и нашия континент, като най-сериозни са наводненията в Централна Европа и Валенсия от есента.
• Горещите вълни са вече новото нормално, а най-сериозните от тях са в Северна Америка и Южна Азия.
• Икономическите щети от екстремни явления са нараснали с 19% за последните 2 години спрямо предходните 8 .
След втората най-топла есен досега, светът е на път към нова рекордно гореща година
– Вече е сигурно, че 2024 г. ще бъде първата година, през която повишението на средната температура на Земята е над 1.5 °C – над определената граница от Парижкото споразумение за климата.
– Изминалите есен и месец ноември се нареждат като вторите най-топли в историята на глобалните метеорологични наблюдения, след съответните през 2023. г.
– Средната температура над Европа през есента на 2024 г. е третата най-висока, с 1,25 °C над нормата за сезона.
– Температурите през есента в България бяха близки до обичайните, като отчетохме най-студения ноември от 2012 г. насам.
Валенсия ни разкри как екстремно метеорологично явление се превръща в бедствие
През изминалите седмици, медиите разказваха за Испания с апокалиптични картини и трагични сведения за стотици загинали хора и огромни щети. Какво всъщност е ДАНА и каква е връзката ѝ с климатичните промени? DANA не е име на циклон, а сложно метеорологично явление, което, подсилено от изменящия се климат, се превръща в мащабно бедствие. Метеоролозите разполагат с все по-съвършени средства да прогнозират опасните явления, но системите за ранно предупреждение се провалят, когато институциите не си взаимодействат. Средиземноморският басейн ще става все по-често сцена на перфектни бури. Тези прогнози засягат и България заради влиянието на Черно море и планините, което налага спешен анализ на риска и мерки за справяне. Инфраструктурата ни не е планирана за „новото нормално“, необходими са спешни адаптационни мерки, за да избегнем още по-мащабни икономически щети и загуба на живот.
Значението на горите или защо не трябва да режем дървото, на което седим
Добрата новина е, че горите на България заемат ⅓ от територията на страната. Проблемът е че ⅓ от тази площ са млади и нископродуктивни, а друга част са изкуствено създадени иглолистни насаждения, които нямат толкова пълноценна защитна функция, подобно на буковите гори например, от наводнения и е по-вероятно да бъдат застрашени от пожари. Зачестилите и по-интензивни екстремни явления като горещи вълни, суши, пожари, наводнения, бури, градушки и т.н. неизбежно насочват вниманието ни към основната причина за тези бедствия, а именно – предизвиканите от човека климатични промени. Дали обаче горите могат да бъдат решение за голяма част от тези екстремни събития?
Съставните събития са комбинация от екстремни събития, които често имат по-силни и тежки въздействия
Съставните събития представляват едновременното или последователното настъпване на 2 или повече екстремни метеорологични явления, което води до увеличена опасност за хората и природата. Много от големите катастрофи, свързани с времето и климата, имат комплексен характер. За района на Европа се наблюдава нарастване на случаите на горещи вълни и сухо време, интензивни валежи в комбинация с градушки и/или силен вятър. Очаква се честотата и сериозността на тези сложни явления да се увеличат със засилването на изменението на климата. Разбирането на тези взаимодействия е от решаващо значение за ефективното управление на риска от бедствия и стратегиите за адаптация.
В България нарастват интензивните валежи, а те са най-честата причина за наводненията у нас
Нараства и рискът от екстремни наводнения, които могат да се превърнат в бедствия, ако не сме подготвени Година след трагичните…
Какви са водещите изводи от изминалите доклади на IPCC
Наскоро открихме още едно чудесно обобщение на шестия оценъчен доклад на IPCC: IPCC Explainer или IPCC интерпретацията на докладите от Джон Ланг. Ланг е юрист в областта на политиката и науката за околната среда. А страстта му е да комуникира науката. Представяме ви неговите инфографики, които, както той отбелязва, ви спестяват доста “вдигане на тежести”, защото 7-те доклада в рамките на шестия оценъчен доклад тежат 28 кг.
Юли 2024 г. е вторият най-топъл юли в света, в Европа и у нас
Симеон Матев е автор в Климатека и доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.
Изминалата гореща вълна беше с до 3 °C по-топла поради човешкото влияние
Проучване, публикувано тази седмица установи, че горещата вълна, която премина през Югоизточна Европа и България е била по-интензивна в следствие на предизвиканото от човека изменение на климата. Необичайно горещото време застраши човешкото здраве и стана причина за множество пожари. Екстремното явление не беше единственото за тази година – гореща вълна имаше и през месец юни, който беше рекордно топъл за нашата страна от поне 1930 г. насам, както и в света за последните 144 години. На 21 юли беше отчетен най-топлият ден в световен мащаб от началото на метеорологичните измервания и само ден след това, на 22 юли, рекордът беше подобрен, като средната температура на Земята беше 17,15 °C. При затопляне на Земята с 3 °C броят на смъртните случаи от топлинен стрес ще се утрои в сравнение с 1,5 °C.
