Категория : Метеорология

Когато говорим за изменение на климата, трябва да разчитаме на сигурни данни. Как промените в климата засягат отделните части на света, къде морското равнище се покачва и къде се наблюдават температурни аномалии, както в положителна, така и в отрицателна посока – изследванията на тези процеси трябва да се облягат на точни метеорологични данни, включително прогнози и анализи.

Студените вълни носят риск за човешкото здраве

Въпреки че вече е широко известно, че изменението на климата е основната причина за увеличаване честотата на горещите вълни, малко известен факт е, че по-високите глобални температури могат също да доведат до екстремни студени явления. Докато Арктика в момента се затопля три пъти по-бързо от останалия свят, полярният вихър, който е традиционен метеорологичен модел, е станал силно нестабилен и като резултат маси от студен полярен въздух могат да се насочат към Екватора, водейки до бързи и резки спадове в температурата. Установено е, че общата и сърдечно-съдовата смъртност се увеличават при ниски температури, причиняващи свиване на кръвоносните съдове и повишаване вискозитета на кръвта. Под влияние на ниските температури зачестяват ангините, фарингитите, трахеитите, бронхитите, пневмониите и др. Освен хронично болните, уязвима група са възрастните, при които по правило също се наблюдават сърдечно-съдови изменения, работещите на открито и бездомните хора. Последни проучвания откриват връзка между студените вълни и броя на хоспитализациите и смъртните случаи сред пациентите с диабет.

Кои бяха най-опасните метеорологични явления през 2022 г.?

Екстремните явления са сред най-явните проявления на затоплящия се земен климат, като те нарастват и по честота, и по интензивност, като последните промени съществено ще се увеличават при бъдещо затопляне на климата. Статията представя най-екстремните проявления на времето през изминалата 2022 г., в това число наводнения, урагани, горещи вълни, засушавания, пясъчни бури и екстремно понижение на температурите.

Как наводненията се превръщат в бедствия?

През последните десетилетия се появи нова научна дисциплина, която има за цел да проследи до каква степен климатичните промени допринасят за появата на екстремните природни явления. Наводненията са едни от най-деструктивните природни процеси, като се очаква интензитетът на екстремните валежи да се повиши през следващите десетилетия. Не всички наводнения могат да се превърнат в бедствия, но когато това е факт, има индикация за проблеми и неуспехи в устойчивото развитие, които поставят под заплаха именно най-уязвимите представители на обществото.

2022 г: Рекордни горещини в Европа, Старият континент се затопля най-бързо

2022 г. беше рекордно топла година за страните от Западна Европа. Данните показват, че на повечето места по Земята средните температури за 2022 г. са били по-високи от средните. Голяма положителна аномалия се отбелязва и в Гренландия, и в Арктика, но поднормени средни температури е имало в Австралия, Канада и Южна Америка, защото 2022 г. мина под знака на Ла Ниня, която има временен охлаждащ ефект върху средната глобална температура. Ел Ниньо обаче се завръща и прогнозите сочат, че по всяка вероятност 2023 г. ще бъде още по-топла от 2022 г.

Сняг на Коледа – мит или реалност?

За последните 31 години снежната Коледа е по-скоро мит в България, защото само в по-малко от половината случаи в равнините е имало снежна покривка на 25 декември. В годините назад сме ставали свидетели и на сурови зимни коледни дни, но е имало и гръмотевични бури, типични за пролетта и лятото. През последните 10 – 15 години не са редки случаите и на почти летни температури в празничните коледни дни, като несъмнено това е част от климатичните изменения, на които ставаме свидетели. Изследване, което стъпва на данни за няколко места в страната за период от 31 години – от 1991 г. до днес, показва, че с най-голяма вероятност за снежна покривка са високите западни полета, Дунавската равнина и Предбалкана, където за изследвания период “бяла Коледа” е имало в 43% до 55%. В София за последните 31 г. само в 47% от случаите е имало сняг на Коледа.

Ноември 2022 г. – у нас бяха регистрирани типично летни максимални температури от 25 до 30 °C

За последните 10 г. средните температури в Европа са се повишили чувствително с 0,59 °C  Симеон Матев е автор в…

Европа записа най-топлия месец октомври

Октомври 2022 г. счупи множество „горещи“ рекорди в различни части на света. Европа преживя най-топлия октомври, като средните месечни температури във Франция, Австрия и Швейцария са били най-високите в тяхната метеорологична история. В същото време продължиха интензивните валежи и наводненията в Австралия. Потвърдиха се и данните за рекордна концентрация на силния парников газ метан. В България средните температури също са били по-високи от обичайните. Трендът на повишение на средните месечни температури през октомври в България за последните 22 г. е бил 0,33 °C на десетилетие.

Как климатичните промени влияят на ураганите?

Измененията на климата засягат трите основни фактора за формиране на тропическите циклони – енергията в океанските води, влагата и ветровете. Средният брой на тропическите циклони през последните десетилетия не се е увеличил, но е нараснал техният интензитет, като се наблюдава увеличение на дела на циклони от трета и по-голяма категория, като последното се очаква да продължи и за в бъдеще. Над територията на Европа понякога се наблюдават 2 вида явления, свързани с тропически циклони – пост-тропични циклони и медикани. Счита се, че има риск за увеличение на техния интензитет до края на века, въпреки че такива оценки понастоящем се считат за много несигурни и са необходими повече изследвания по тези въпроси.

Септември 2022 г. – у нас месецът предложи много динамично, а в няколко периода – и опасно време

Септември 2022 г. е бил най-топъл в Гренландия с превишение на нормата с повече от 8 °C. В някои райони на САЩ и Канада са измерени най-високите температури за септември. Хонг Конг също има нова най-висока септемврийска температура. В по-голямата част на Европа и Австралия средните температури са били поднормени. В Арктика минимумът на площта с морски лед е по-близо до средните стойности, отколкото до рекордно ниските нива.

Световната метеорологична организация: Вървим в грешната посока

В последния доклад на Световната метеорологична организация – “Обединени в науката”, се предупреждава, че концентрацията на парникови газове в атмосферата продължава да нараства, а нивата на емисиите отново са рекордни, по-високи от нивата преди пандемията от Covid-19. Макар и да има прогрес в пътя към климатична неутралност, мерките, които се предприемат в момента, не са достатъчно ефективни за осъществяване на целите от Парижкото споразумение. В същото време, изминалите 7 години са най-топлите в историята, а има много голяма вероятност още през следващите 5 години да се премине прагът от 1,5 °C. А както знаем, това е предпоставка за необратими последствия върху климатичната система, екосистемите и обществата.