Когато говорим за изменение на климата, трябва да разчитаме на сигурни данни. Как промените в климата засягат отделните части на света, къде морското равнище се покачва и къде се наблюдават температурни аномалии, както в положителна, така и в отрицателна посока – изследванията на тези процеси трябва да се облягат на точни метеорологични данни, включително прогнози и анализи.
Категория : Метеорология
Значението на горите или защо не трябва да режем дървото, на което седим
Добрата новина е, че горите на България заемат ⅓ от територията на страната. Проблемът е че ⅓ от тази площ са млади и нископродуктивни, а друга част са изкуствено създадени иглолистни насаждения, които нямат толкова пълноценна защитна функция, подобно на буковите гори например, от наводнения и е по-вероятно да бъдат застрашени от пожари. Зачестилите и по-интензивни екстремни явления като горещи вълни, суши, пожари, наводнения, бури, градушки и т.н. неизбежно насочват вниманието ни към основната причина за тези бедствия, а именно – предизвиканите от човека климатични промени. Дали обаче горите могат да бъдат решение за голяма част от тези екстремни събития?
Съставните събития са комбинация от екстремни събития, които често имат по-силни и тежки въздействия
Съставните събития представляват едновременното или последователното настъпване на 2 или повече екстремни метеорологични явления, което води до увеличена опасност за хората и природата. Много от големите катастрофи, свързани с времето и климата, имат комплексен характер. За района на Европа се наблюдава нарастване на случаите на горещи вълни и сухо време, интензивни валежи в комбинация с градушки и/или силен вятър. Очаква се честотата и сериозността на тези сложни явления да се увеличат със засилването на изменението на климата. Разбирането на тези взаимодействия е от решаващо значение за ефективното управление на риска от бедствия и стратегиите за адаптация.
В България нарастват интензивните валежи, а те са най-честата причина за наводненията у нас
Нараства и рискът от екстремни наводнения, които могат да се превърнат в бедствия, ако не сме подготвени Година след трагичните…
Какви са водещите изводи от изминалите доклади на IPCC
Наскоро открихме още едно чудесно обобщение на шестия оценъчен доклад на IPCC: IPCC Explainer или IPCC интерпретацията на докладите от Джон Ланг. Ланг е юрист в областта на политиката и науката за околната среда. А страстта му е да комуникира науката. Представяме ви неговите инфографики, които, както той отбелязва, ви спестяват доста “вдигане на тежести”, защото 7-те доклада в рамките на шестия оценъчен доклад тежат 28 кг.
Юли 2024 г. е вторият най-топъл юли в света, в Европа и у нас
Симеон Матев е автор в Климатека и доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.
Изминалата гореща вълна беше с до 3 °C по-топла поради човешкото влияние
Проучване, публикувано тази седмица установи, че горещата вълна, която премина през Югоизточна Европа и България е била по-интензивна в следствие на предизвиканото от човека изменение на климата. Необичайно горещото време застраши човешкото здраве и стана причина за множество пожари. Екстремното явление не беше единственото за тази година – гореща вълна имаше и през месец юни, който беше рекордно топъл за нашата страна от поне 1930 г. насам, както и в света за последните 144 години. На 21 юли беше отчетен най-топлият ден в световен мащаб от началото на метеорологичните измервания и само ден след това, на 22 юли, рекордът беше подобрен, като средната температура на Земята беше 17,15 °C. При затопляне на Земята с 3 °C броят на смъртните случаи от топлинен стрес ще се утрои в сравнение с 1,5 °C.
България ще бъде засегната от горещи вълни все по-често и силно
В разгара на лятото сме, буквално. България е потънала в тежка и интензивна гореща вълна от повече от седмица, а големи части от страната горят. Все по-често чуваме за нови и различни рекорди, които “подобряваме” всеки следващ ден. Отвъд рекордните температури, обаче стоят печални статистики и човешки съдби. Климатичните промени имат различни проявления, но едно от тях е локално нарастване на екстремните метеорологични явления. Горещите вълни са най-смъртоносния метеорологичен феномен, а с настъпващите промени в климата тяхната честота, интензивност и продължителност се увеличава. Изследванията показват, че броят на горещите дни в България нараства, като екстремно високите температури са особено чести след 1985 г. Горещите вълни имат редица последствия, включително здравни, икономически, социални, и за околната среда. Важно е да се предприемат мерки за адаптация, както в други европейски държави. Препоръчва се съставянето на План за действие за защита на населението от горещини и въвеждането на системи за ранно предупреждение, които могат да спасяват животи.
Светът преживя най-топлия юни през последните 144 години
Месец юни 2024 е тринадесетият пореден рекордно топъл месец в света. Горещините в Близкия изток взеха повече от 1000 човешки живота. 50 °C в Судан и Египет. Световният океан продължава да има рекордно висока температура вече 15 поредни месеца. Бяха отчетени температури под нормата в Южна Америка, а Атлантическият океан замръзна по Патагонското крайбрежие. В същото време нивото на антарктическият лед е с 16% по-малко от средното.През юни беше отчетена необичайна интензивна гореща вълна на Балканите с температура до 45 °C. У нас отбелязахме най-топлия юни за повече от 140 години. В съвремието средната температура през месец юни в България се е увеличила с малко над градус, като най-съществено е това затопляне в планинските райони и в Софийския регион, където повишението на температурите е около 1.5 °C
Атрибутивните проучвания търсят връзка между интензивността на екстремните явления и промените на климата
През последните години се извършват все повече проучвания за връзката между предизвиканите от човека климатични промени и отделни екстремни метеорологични явления. При този тип анализи, наречени атрибутивни проучвания, се прави сравнение между климат със и без антропогенния фактор за определяне на промени в честотата или интензитета на определен тип събитие. Например промените в климата са увеличили вероятността за горещата вълна в САЩ и Мексико от края на май и началото на юли т.г. 35 пъти, според скорошен доклад. Атрибутивните проучвания подобряват разбирането за въздействията от климатичните промени върху много редки, но опасни екстремни явления. Също така те все повече намират приложение за формулиране на мерките за адаптацията към климатичните промени, в съдебни дела за климатична справедливост, опазването на обществено здраве и др..
Последните 12 месеца се оказаха рекордно топли за света
Регистрирахме най-топлия май месец в глобален план. Средната световна температура за последните 12 месеца (юни 2023 г. – май 2024 г.) е най-високата в инструменталната метеорологична история, с 0,75°C над средната за периода 1991 – 2020 г. и 1,63°C над средната за прединдустриалния период 1850 – 1900 г. Месец май е бил най-топлият май в Обединеното Кралство, Мексико и Латинска Америка. В Югоизточна Азия горещините предизвикаха редица проблеми от екологично и социално-икономическо естество. В Пакистан и Индия горещините бяха особено интензивни, достигайки температури от 52.3 °C. В Европа беше регистриран третият най-топъл месец май. В България месецът беше със средни температури под нормата, като това е първият по-студен месец, спрямо нормите от една година насам. Въпреки това за последните 30 години средната температура за месец май в страната се е повишила с приблизително половин градус, като повишението е най-голямо в планинските райони, Софийско и по Черноморието.
