Категория : Общество

Климатичните промени не само влияят на обществото, но и понякога са катализатор на промените в него – важно е да знаем как промяната на климата се отразява на човешкото здраве, но и на политиките и на икономиката.

Апокалипсисът като еманципация

Тази статия работи със социологическото понятие за апокалипсис, и донякъде – със свързаните с него катастрофа и криза. Изправени сме пред спешна необходимост от смислообразуващи колективни интерпретации, които да дадат възможност на човечеството да продължи напред достойно. Често се злоупотребява с такива понятия за целите на алармизма и мотивирането на несправедливи и непопулярни мерки и действия. Но тези понятия носят потенциал да разберем какво се случва с човешкия ни свят напоследък. И по-важно, те ни дават възможност да осмислим как да реагираме в така назоваваните социални темпоралности.

Каквo е климатична сянка и каква е разликата с личния ни въглероден отпечатък?

От бърза мода до консумация на червено месо, много хора са запознати с въглеродния отпечатък, който оставят върху света, както и с пагубното влияние на парниковите газове върху атмосферата и климатичните промени. Интересно е, че въглеродният отпечатък по света средно се равнява на 4 тона на човек за една година, като в България той е 8 тона. За да се намалят покачванията на температурите с под 2℃, този въглероден отпечатък трябва да се намали до 2 тона в следващите няколко десетилетия. За жалост, експерти споделят, че никакво количество рециклирана хартия на индивидуално ниво не би довело до такъв спад, ако корпорации и правителства не вземат мерки на глобално ниво. Ето защо и много хора започват да говорят не само за въглероден отпечатък, но и за климатична сянка или за онези невидими и трудни за изчисление дейности, без които преходът към въглеродно неутрална икономика би бил невъзможен.

Климатичните промени и решенията, които са в наши ръце

За да се справим с климатичните промени, са необходими усилия на различни нива, включително на индивидуално. Макар да сме малки частици от голямата картина, ние също носим отговорност за бъдещето на човечеството и на Земята. Навиците и изборите ни имат значение и могат да бъдат предпоставка за промяна и да послужат за храна за размисъл и подтик към действие за хората около нас. В тази статия ще намериш препоръки за действия, които можеш да предприемеш, така че да намалиш своя въглероден отпечатък. Списъкът със съвети не е изчерпателен и целта на публикацията е, от една страна, да даде основа, а от друга, да послужи за вдъхновение за търсене на още и нови решения.

Глобалното затопляне и условията на труд

Броят на уязвимите хора, изложени на горещи вълни по света, които все повече зачестяват на фона на глобалното затопляне, се е увеличил с около 125 млн. в периода 2000 – 2015 г. През същия период производителността на работещите на открито намалява с 5,3% в световен мащаб. Горещата работна среда се счита за професионален здравен проблем, който може да засегне жизненоважни органи като сърцето, мозъка и бъбреците. Въпреки това, дори преди проявата на клинични симптоми, топлинното изтощение оказва негативно влияние върху способността на работниците да извършват физическа и умствена работа. Следователно, освен вредното въздействие на топлинните вълни върху човешкото здраве, намалената производителност на труда и икономическите загуби за обществото също са сред сериозните негативни последици от глобалното затопляне.

За двойствените послания в сферата на климатичните промени

Двойственото послание е противоречив двоен императив. Иначе казано, изречение, което съдържа две команди, които си противоречат една на друга. Двойственото послание обикновено предизвиква у хората неприятно и дори неловко чувство, тъй като те усещат несъответствие, често без да могат да определят в какво точно се състои. Статията разглежда водещите послания в сферата на климатичните промени като такива двойствени послания, които объркват отделния индивид и насочват усилията му в погрешна посока, задействат психични механизми като отричане за целите на защита или съпротива, и го тласкат към срам, вина, отчаяние, постоянна тревожност и чувства на неадекватност. Публикацията е в резултат от работата по изследователския проект “Разкриване”, който цели преодоляване на бариерите в комуникацията по климатичните промени.

Как конспирациите за климата водят до разколебаване на ценностите и климатичните политики на глобално ниво?

Конспирациите за климата са разрастващ се феномен сред населението в България и по света. Подобни конспиративни идеи са обект на анализ в психологията, социологията и културологията. Въпреки че от научна гледна точка подобни уклони в мисленето имат обяснение, факт е, че подобни конспиративни идеи задълбочават проблема и водят до разколебаване на проактивни поведения на индивидуално ниво, както и до липса на ефективни политики в глобален план. Социалните медии и климатичният алармизъм допълнително задълбочават проблема, като в България 76% от населението разкриват, че не са запознати с българската климатична политика, а 3% дори смятат, че климатичните промени не представляват проблем.

Климатичните промени и здравето на децата

Поради своята физиологична, психическа и когнитивна незрялост, децата (особено в бедните държави) са сред най-уязвимите към климатичните промени слоеве на населението. В международен аспект ⅔ от предотвратимите случаи на болести поради изменения в околната среда се случват при децата. Бъдещето в свят на климатични промени на детето, родено днес, също не изглежда розово. Международно изследване на изследователската група BCLIMATE на VUB, публикувано през 2021 г. показва, че децата ще бъдат подложени на непропорционално увеличена експозиция на екстремни събития през целия им живот, особено в страните с ниски доходи. Детето, родено днес, ще се сблъска средно със 7 пъти повече горещи вълни през живота си, отколкото своите баби и дядовци. То ще преживее средно 2,6 пъти повече засушавания, 2,8 пъти повече речни наводнения, почти 3 пъти повече провалени реколти и 2 пъти повече горски пожари, отколкото хората, родени преди 60 г.

Устойчивото развитие и екологизмът – двата стожера на зелената идея

Зелената идеология е последната голяма идеология в обществената и политическата сфера, а самите Зелени претендират за водещата роля в един нов свят. За да отговорим на повечето събития, които ни заобикалят напоследък, трябва да разберем нормативната база, а именно каква е основната идея на фактори като “Зелената сделка” (или зелените сделки – въпрос на гледна точка), намаляването на парниковите газове, преходът на Европа и света към въглеродна неутралност, поетапното отмиране на пластмасата, въглищата, хипотетично – мусаката, и много други. Основната концепция – едно голямо спасяване. Целта е запазване на мястото ни тук на тази планета за по-дълго време. Вече е ясно, че това няма да е вечно, както винаги е било, а и ще бъде, напук на редица съвременни теории. Всичко зависи от хората и по-конкретно от човека, личността и неговата пряка отговорност.

Промените в климата и микробиологичните хранителни опасности

Храната може да служи като среда за растежа на бактериите, ако не се обработва, приготвя или съхранява правилно. Една от причините е промяна в климатичните фактори, като температура, влажност, валежи и интензивност на екстремното време. Съобщава се, че средната глобална температура се е увеличила с 0,8°C и може да се повиши с 2 до 5°C в края на века. Тези климатични промени ще доведат до изменение в сезонните и географски прояви на микроорганизмите в храната. Това може да увеличи честотата на заболявания, пренасяни с храната, особено стомашно-чревни заболявания. Обичайните патогени, пренасяни с храната, като салмонела, ешерихия коли и кампилобактер, които процъфтяват в топли и влажни условия, драстично увеличават популацията си в храната, което води до появата на заболявания. Тъй като жизнеспособността и предаването на тези патогени в околната среда са повлияни от промените в климатичните фактори, много от болестите се появяват през лятото, по-ранна пролет и по-топли зими.

Може ли Зелената сделка да спаси градовете?

В началото на тази година можеше да се погледне към местните зелени политики като визия за това как ще се развие модерният град в Европа – красив, чист, мирен. От началото на войната в Украйна обаче доминира въпросът – закъсня ли Европа със Зелената сделка, или пренебрегна грубо някои очевидни глобални фактори. В настоящата статия погледът е към Зелената сделка като неизбежното бъдеще, което щеше да е хубаво да се е случило по-бързо. Ролята на градовете и общините за бързото достигане на енергийните и климатични цели е все още ключово. Силната местна инициатива има важен принос за енергийната независимост в ЕС.