Категория : Общество

Климатичните промени не само влияят на обществото, но и понякога са катализатор на промените в него – важно е да знаем как промяната на климата се отразява на човешкото здраве, но и на политиките и на икономиката.

Как конспирациите за климата водят до разколебаване на ценностите и климатичните политики на глобално ниво?

Конспирациите за климата са разрастващ се феномен сред населението в България и по света. Подобни конспиративни идеи са обект на анализ в психологията, социологията и културологията. Въпреки че от научна гледна точка подобни уклони в мисленето имат обяснение, факт е, че подобни конспиративни идеи задълбочават проблема и водят до разколебаване на проактивни поведения на индивидуално ниво, както и до липса на ефективни политики в глобален план. Социалните медии и климатичният алармизъм допълнително задълбочават проблема, като в България 76% от населението разкриват, че не са запознати с българската климатична политика, а 3% дори смятат, че климатичните промени не представляват проблем.

Климатичните промени и здравето на децата

Поради своята физиологична, психическа и когнитивна незрялост, децата (особено в бедните държави) са сред най-уязвимите към климатичните промени слоеве на населението. В международен аспект ⅔ от предотвратимите случаи на болести поради изменения в околната среда се случват при децата. Бъдещето в свят на климатични промени на детето, родено днес, също не изглежда розово. Международно изследване на изследователската група BCLIMATE на VUB, публикувано през 2021 г. показва, че децата ще бъдат подложени на непропорционално увеличена експозиция на екстремни събития през целия им живот, особено в страните с ниски доходи. Детето, родено днес, ще се сблъска средно със 7 пъти повече горещи вълни през живота си, отколкото своите баби и дядовци. То ще преживее средно 2,6 пъти повече засушавания, 2,8 пъти повече речни наводнения, почти 3 пъти повече провалени реколти и 2 пъти повече горски пожари, отколкото хората, родени преди 60 г.

Устойчивото развитие и екологизмът – двата стожера на зелената идея

Зелената идеология е последната голяма идеология в обществената и политическата сфера, а самите Зелени претендират за водещата роля в един нов свят. За да отговорим на повечето събития, които ни заобикалят напоследък, трябва да разберем нормативната база, а именно каква е основната идея на фактори като “Зелената сделка” (или зелените сделки – въпрос на гледна точка), намаляването на парниковите газове, преходът на Европа и света към въглеродна неутралност, поетапното отмиране на пластмасата, въглищата, хипотетично – мусаката, и много други. Основната концепция – едно голямо спасяване. Целта е запазване на мястото ни тук на тази планета за по-дълго време. Вече е ясно, че това няма да е вечно, както винаги е било, а и ще бъде, напук на редица съвременни теории. Всичко зависи от хората и по-конкретно от човека, личността и неговата пряка отговорност.

Промените в климата и микробиологичните хранителни опасности

Храната може да служи като среда за растежа на бактериите, ако не се обработва, приготвя или съхранява правилно. Една от причините е промяна в климатичните фактори, като температура, влажност, валежи и интензивност на екстремното време. Съобщава се, че средната глобална температура се е увеличила с 0,8°C и може да се повиши с 2 до 5°C в края на века. Тези климатични промени ще доведат до изменение в сезонните и географски прояви на микроорганизмите в храната. Това може да увеличи честотата на заболявания, пренасяни с храната, особено стомашно-чревни заболявания. Обичайните патогени, пренасяни с храната, като салмонела, ешерихия коли и кампилобактер, които процъфтяват в топли и влажни условия, драстично увеличават популацията си в храната, което води до появата на заболявания. Тъй като жизнеспособността и предаването на тези патогени в околната среда са повлияни от промените в климатичните фактори, много от болестите се появяват през лятото, по-ранна пролет и по-топли зими.

Може ли Зелената сделка да спаси градовете?

В началото на тази година можеше да се погледне към местните зелени политики като визия за това как ще се развие модерният град в Европа – красив, чист, мирен. От началото на войната в Украйна обаче доминира въпросът – закъсня ли Европа със Зелената сделка, или пренебрегна грубо някои очевидни глобални фактори. В настоящата статия погледът е към Зелената сделка като неизбежното бъдеще, което щеше да е хубаво да се е случило по-бързо. Ролята на градовете и общините за бързото достигане на енергийните и климатични цели е все още ключово. Силната местна инициатива има важен принос за енергийната независимост в ЕС.

Има ли връзка между промените на климата и пандемията и в какво се изразява тя?

Много автори свързват затоплянето на климата с разширеното разпространение на инфекциозните и паразитни заболявания. Проучванията сочат, че промените в климата са допринесли и за пандемията от новия коронавирус SARS-CoV-2, който вече втора година блокира живота в целия свят. Повишението на температурите, на количеството слънчева светлина и въглероден диоксид в атмосферата са променили състава на растителността и свързаното с нея естествено местообитание на животните в много региони по света. Мащабно екологично проучване в Южен Китай, Лаос и Мианмар разкрива значителни промени във вида на растителността през последния век, което всъщност е създало благоприятна среда за живот на прилепите там и е способствало за приближаването им към хората. Избухването на пандемията от COVID-19 се отрази и на емисиите на парникови газове в световен мащаб и донякъде забави темповете на глобалното затопляне. Отражението му върху хода на средната глобална температура към 2050 г. обаче се очаква да бъде незначително. Не на последно място, климатичните условия имат значение и при предаването на вируса и са един от факторите, обуславящи хода на пандемията.

Как етичните последици от промените в климата и недостигът на ресурси оказват влияние върху правата на жените?

Климатичните промени са неизменно свързани с липсата на питейна вода и вода за домакински и селскостопански нужди. Поради факта, че често най-обременени биват жени и млади момичета, много експерти наблягат на въпроса за така наречената климатична справедливост и етичните последици от промените в климата. Какво е отражението на климатичните промени в различни аспекти от живота в България във времена, когато случаите на домашно насилие нарастват?

От секюритизация към етика на грижата: климатичното време на жените

Проблем на сигурността ли са климатичните промени? Статията проследява как, ако следваме наложената линия, че климатът е проблем на сигурността, то това е сигурност, различна от “секюритизацията” като силов подход, а сигурност, основана на етика на грижата, в смисъла на “свобода от тревога”. Мотивира се и се предлага потребността от мобилизиране на феминистка “научност” и се описва начинът, по който тези перспективи изискват спешно да променим радикално разбирането ни за света.

Kлиматичните промени и здравето на жените

Постигане на равенство между половете и борба с изменението на климата – това са 2 от 17-те Глобални цели за устойчиво развитие, приети от ООН за периода 2016 – 2030 г. На пръв поглед различни, те всъщност тясно се преплитат, защото изменението на климата задълбочава съществуващото от векове социално и икономическо неравенство между двата пола. Климатичните промени са и двигател на здравните неравенства. Женският пол е по-уязвим към измененията на климата заради по-крехката физиология, по-ниския среден доход, зависимото положение в обществото, специфичните активности при изпълняване на семейните задължения и т.н. В световен мащаб природните бедствия като суша, горещи вълни, наводнения и бури убиват повече жени, отколкото мъже, особено засегнати са жените в по-млада възраст. Тези последици зависят, освен от естеството на събитието, и от социалния статус – ефектите на разликата между половете върху продължителността на живота са по-големи при по-тежки бедствия и в региони и държави, в които социално-икономическият статус на жените е особено нисък.

Новият доклад на IPCC предупреждава за необратими въздействия на глобалното затопляне

Новият доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) засяга въпросите за последиците от климатичните промени върху околната среда и хората. Според доклада, въздействията и рисковете от измененията на климата стават все по-сложни и по-трудни за управление, а някои от загубите за природата са вече необратими. Глобалното затопляне засяга хората и екосистемите в Европа, като в бъдеще се очакват основно негативни въздействия. Достигнати са определени граници на възможностите за адаптация, но те могат да бъдат превъзмогнати чрез преодоляване на редица ограничения, най-вече финансови, управленски, институционални и политически.