Категория : Общество

Климатичните промени не само влияят на обществото, но и понякога са катализатор на промените в него – важно е да знаем как промяната на климата се отразява на човешкото здраве, но и на политиките и на икономиката.

Възобновяема енергия у дома и към мрежата: какво трябва да знаем?

Инсталирането на системи за производството на енергия от възобновяеми източници бе улеснено чрез промените в нормативната уредба у нас в края на 2023 г. Чрез тези системи се увеличава делът на енергията от алтернативни източници на енергия и респективно се намалява зависимостта от конвенционалните горива. Материалът по-долу представя накратко процеса по инсталиране на средства за производство на енергия от ВИ до 30 kW, чиято произведена енергия може да се използва комбинирано – както за собствени нужди, така и за продажба на пазара на енергия.

Климатичните промени вероятно ще доведат до нарастване на бедността у нас

Бедните хора са непропорционално засегнати заради изменението на климата. В България всеки пети човек е беден – страната ни е на дъното на класацията за издръжка на живот в Европейския съюз. Има най-малко 3 канала, чрез които въздействието на изменението на климата може да повлияе на благосъстоянието на домакинствата – разходи, активи и производителност. У нас се очаква увеличение на реалните цени в цялата икономика, което вероятно ще доведе до значително намаляване на реалните доходи и до увеличаване на бедността за домакинствата. Доходите също ще се променят – приходите от квалифициран и неквалифициран труд се очаква да намалеят, което предполага повече хора да паднат под линията на бедността. Инфлацията при храните, дължаща се на промените в климата, ще бъде 3% годишно до 2035 г. А за момента българите дават най-голям дял от месечния си доход за храна, в сравнение с останалите европейци – 34,9% при 21,2% средно в Европа. Освен това икономическото неравенство е най-голямо у нас от страните в целия Евросъюз, а както бедността, така и неравенството, имат пряко отношение към проблема за изменение на климата. Освен това всеки шести работещ у нас упражнява дейност на открито, с което е изложен пряко на екстремни метеорологични явления, зачестяващи заради затоплящия се климат. Налице е необходимост от вземане на спешни мерки за защита на уязвимото население, които обаче у нас почти не присъстват в нормативните документи, анализи и планове на държавата и подчинените ѝ отговорни институции.

Присъда ли е да си беден във времена на климатична криза?

Разположени по-близо до Екватора, до 2060 г. най-бедните държави в света ще бъдат 2 до 5 пъти по-изложени на горещи вълни, отколкото по-богатите страни. Бедните държави и слоеве на населението ще бъдат най-потърпевши от глобалната климатична криза, защото са изложени в по-голяма степен на рискове и имат най-малки адаптивни възможности. Същевременно исторически те носят най-малка вина за промените в климата. Свръхбогатите имат основен принос за климатичната криза, като един милиардер отделя милион пъти повече въглеродни емисии от “средния” човек. Освен това е два пъти по-вероятно богатите да инвестират в замърсяващи околната среда отрасли в сравнение със средния инвеститор. Тези данни повдигат остро темата за т. нар. климатична, а и социална справедливост, като поставят на дневен ред старателно избягвания в обществото въпрос за промените в климата и бедността.

Възобновяема енергия у дома: какво трябва да знаем?

Инсталирането на средства за производството на енергия от възобновяеми източници в известна степен бе улеснено чрез промените в нормативната уредба у нас в края на 2023 г. Статията представя в обобщен вид процеса по инсталиране на средства за производство на енергия от възобновяема енергия за собствено ползване, който би бил полезен на домакинствата. По-конкретно се разглежда процедурата, свързана с инсталации, предназначени за производство на енергия за собствени нужди до 20 kW, подходяща за еднофамилни къщи, вилни зони и малки обекти, тъй като тя подлежи и на облекчен режим.

Европейският съд за правата на човека призна отговорността на държавите за опазването на климата

На 9-ти април 2024 г. Европейският съд по правата на човека постанови решения по група знакови дела, свързани с изменението на климата, които имат за цел да накарат националните правителства, да изпълнят договорните си задължения за намаляване на емисиите на парникови газове. Повратното решение на Съда по правата на човека по делото срещу Швейцария означава, че близо 50 правителства, представляващи почти 700 милиона души, ще трябва да се справят в новата ера на съдебни спорове от страна на засегнати от климата граждани и общности, които твърдят, че публичните власти са бездействали по отношение на мерките за справяне с климатичните промени.

Суровините от критично значение не са само ресурс, те са новото политическо и дипломатическо оръжие

От началото на 90-те години, т.нар. суровини от критично значение станаха основна и на този етап все още незаменима суровина в производствения процес на много индустриални сектори и на технологиите, от които зависи зеления преход. Необходимостта от тези суровини в съвременните икономики нараства експанзивно, тъй като те са необходими за производството не само на технологиите, насочени към борбата с климатичните промени и енергийния преход, но и на смартфони, компютри, лед лампи и екрани, тактилни екрани и всякакви други предмети, без които днес животът ни се струва невъзможен. В същото време, те се оказват и пресечна точка на редица геополитически, социални и екологични проблематики, които ги превръщат в мощни дипломатически оръжия. Международната конкуренция за техния контрол се очертава като една от най-важните и значими тенденции, които ще определят едновременно политическите, социалните, дипломатическите и военните ориентации и решения, както на национално, така и на световно ниво. Днес зависимостта на европейските страни от вноса варира между 93% и 100%, а ако тенденциите останат същите, през 2050 г. те ще са държавите в позиция на най-силна зависимост по отношение на доставките на суровините от критично значение. Едновременно с това, темата за критичните суровини осветява няколко проблематични страни на т.нар. зелен преход и поставя фронтално въпроса за необходимата радикална промяна на настоящия икономически модел. 

Мисия (не)възможна: Стимулира ли се създаването на независими енергийни общности и ВЕИ за собствено потребление?

Децентрализираното производство на електроенергия е във фокуса на обсъжданията за развитие на сектора за възобновяеми източници на енергия (ВЕИ) в Европа. Огромният напредък на ВЕИ технологиите подтиква гражданите и бизнеса все по-често да търсят път към поне частична енергийна независимост. Успехът на енергийния преход ще зависи именно от по-активната роля и овластяването на гражданите, местните общности и малкия и среден бизнес, които ще се превърнат от пасивни ползватели на енергия в активни инвеститори и производители. В България този процес на демократизация и децентрализация на ВЕИ сектора се сблъсква със сериозни трудности, като например блокиран процес на присъединяване към електроразпределителната мрежа и все още твърде сложни, бюрократични процедури, съпътстващи екологичните и строителните разрешителни за ВЕИ проектите.

Защо хората с увреждания са по-уязвими при кризи и бедствия?

Често в обществото се говори за интеграция и равноправие, но въпреки това връзката между видовете инвалидност и изменението на климата остава скрита както в политическата, така и в изследователската сфера. Точно както остават скрити и самите хора с увреждания от погледа на обществото. В световен мащаб 15% от населението живее с увреждане, а в България близо 10% от населението, като се очаква този брой да се увеличи, тъй като разпространението на уврежданията се влияе от редица фактори, включително застаряване, войни и конфликти и изменение на климата и бедствия. Хората с увреждания са много по-уязвими, като част от данните показват, че те са изправени пред 4 пъти по-високи нива на смъртност по време на бедствия, само 11% от тях знаят за плановете за евакуация, а при бедствие едва 25% от тях успяват да се евакуират. 

Помага ли съвременното кино на противодействието и адаптацията ни?

Как се гледа на климатичните промени през масовата култура и по-специално през киното? Адекватен ли е прочитът, има ли научна стойност или е само инструмент за създаване на съспенс, напрежение? Социологическото понятие за обществата ни в последните над 100 години като “общества на спектакъла” предоставят рамка, в която можем да търсим отговорите на тези въпроси. И да противопоставим на спектакъла, на “сеира” качествени културни творби. 

Как разхищението на храна допринася за климатичната криза?

1/3 от произведена храна в световен мащаб се губи или пропилява по пътя си от фермата до трапезата ни. Това разхищение има не само огромно отрицателно въздействие върху глобалната икономика и наличността на храни, но също така и върху околната среда и климата. Ресурсите, инвестирани в производството на храна – вода, земя, енергия и труд – се пропиляват, когато храната се озовава в сметищата, вместо да изхранва хората. В ЕС общото разхищение на храна през 2020 г. е било 127 кг на човек, докато в България – 86 кг, но при нас разхищението е съсредоточено предимно в производствения сектор (земеделие) и веригата на доставките.