Категория : Общество

Климатичните промени не само влияят на обществото, но и понякога са катализатор на промените в него – важно е да знаем как промяната на климата се отразява на човешкото здраве, но и на политиките и на икономиката.

Какво трябва да се заложи в актуализирания План за енергетика и климат, за да бъдат намалени енергийните разходи?

През февруари 2024 г. бе публикувана актуализирана версия на Интегрирания план за енергетика и климат. Работата по подобряването му в предстоящите месеци представлява ценна възможност целите и мерките в него да станат по-амбициозни. По този начин ще може да се отключи потенциала на енергийната ефективност и да се гарантират по-добри условия за живот и по-комфортна и здравословна жилищна среда, в това число и сред уязвимите домакинства. Част от предложенията на експерти в областта включват определяне на конкретни мерки за енергийна ефективност, които да са насочени към подпомагане на енергийно бедни домакинства. Необходимо е и да се стимулират инвестициите на гражданите във възобновяеми енергийни източници, успоредно с процеса на обновяване на сградите.

Преработената директива за енергийна ефективност: какво ново за местните ръководства?

Принципът „енергийната ефективност на първо място“ може да бъде труден за прилагане на национално, регионално или местно равнище от взимащите решения отговорни лица. Дори да е добре познат, практическите стъпки за осъществяването му често са трудни за разбиране и прилагане. В подкрепа на систематичното придържане към този принцип, държавите членки следва да предоставят информация, съвети и помощ на всички съответни субекти, по-специално на тези на местно равнище, които често имат ограничен капацитет. Това следва да включва разработване на национални препоръки, насоки, споделяне и популяризиране на добри и успешни практики. Тези и още няколко нововъведения, които засягат по-конкретно местните власти са обобщени по-долу от преразгледаната Директива за енергийна ефективност. Ролята на публичния сектор е изведена като водещ фактор в сферата на икономиите на енергия.

Каква е здравната цена на мръсния въздух?

През зимата, темата за въздуха, който дишаме, излиза на преден план, а броят на засегнатите хора от замърсяването рязко се покачва. Това има своето обяснение, като данните в статията разкриват връзката между качеството на въздуха и здравето. По време на отоплителния период, вследствие на увеличеното потребление на горива, качеството на въздуха се влошава и се наблюдава покачване на процента на хоспитализация на хора, които страдат от белодробни или сърдечно-съдови заболявания, възрастни хора и деца. Само за град София изчисленията показват, че ежегодно около 1000 човека умират вследствие на замърсяването с ФПЧ2,5 и азотен диоксид.. Съгласно първия принцип на устойчивостта, към която се стремим, „грижата за хората е в основата на устойчивото развитие. Те имат право на здравословен и плодотворен живот в хармония с природата“. Да дишаме чист въздух е основна човешка потребност и наше право.

Как радикалното мислене по отношение на климатичните промени се разпространява в социалните мрежи?

Социалните медии като връзка между хората подпомагат еко-активизма. Въпреки това обаче, те се явяват и един от главните канали за разпространение на дезинформация и радикално мислене. От език на омразата до крайни “инфлуенсъри”, социалните медии често стават реално пречка в борбата с климатичните промени.

Позитивно енергийните квартали – иновативно решение за умно управление на доставката и потреблението на енергия

Градовете и урбанизираните територии са сред най-големите консуматори на енергия поради концентрацията на население и икономическа активност. В резултат, урбанизираните територии потребяват значително количество енергия и в по-честия случай са единствено ползватели на енергия, дори ако част от нея се произвежда в рамките на града. В същото време климатичните промени силно засягат градските територии и често водят до още по-голямо търсене на енергия. Амбициите за постигане на справедлив енергиен преход и климатична неутралност в Европейския съюз и несигурността на доставките на газ в резултат на войната на Русия в Украйна изискват търсенето на иновативни решения за доставка и производство на енергия и активна политика на национални и местно ниво в тази посока. Позитивно енергийните квартали са амбициозна идея в градското планиране, която в момента е в процес на развитие и се тества с пилотни проекти в различни градове. Концепцията може да е водеща в разработването на нови жилищни комплекси или обновяването на съществуващи такива, въвеждайки технологични, планировъчни и общностни решения за производство, трансфер и потребление на енергия, произведена в малки мащаби от енергийни общности или сгради и комплекси, които са изградени с технологии, които позволяват производство, съхранение и пренос на енергия. 

Архитектура от естествени строителни материали: здравословна, комфортна и климатично неутрална жизнена среда

Естествените строителни материали са традиционно строително решение и тенденция в съвременната архитектура, която цели здравословна, екологична комфортна жизнена среда, с нисък отпечатък на въглеродните емисии на достъпна цена. Естествените материали имат широко приложение заради множеството си предимства, свързани със здравословния микроклимат, природосъобразност, икономически и социални фактори.

Ползи от интелектуалната собственост за решаване на проблеми, свързани с климатичните промени

В рамките на икономиката на знанието, под давлението на която светът функционира днес, интелектуалната собственост под формата на знания, умения и опит, е ключов фактор във всички сфери и техните дейности. Това с особена сила се отнася за иновативните сфери или за проблеми, чието решаване изисква използване на иновации. Изключение не правят и проблемите, свързани с климата, върху които интелектуалната собственост може да повлияе в няколко различни аспекта – създаване на иновации, с които да се разреши проблемът; създаване на иновации, които да окажат влияние върху причинителите; използване на интелектуална собственост за генериране на финансови потоци, които да се инвестират в борбата с климатичните промени. 

Пластмасата замърсява и има висок въглероден отпечатък още преди да е стигнала до боклука

Пластмасовите продукти са отговорни за 4,5% от глобалните емисии на парникови газове. Това е притеснително предвид темповете, с които се увеличава глобалното търсене на пластмаса – до 2050 г. се предвижда удвояване, а до 2100 г. – утрояване на нуждата. Този ръст върви с почти съответстващо увеличение на емисиите на въглероден диоксид. Въглеродният отпечатък на пластмасовите продукти е свързан с тяхното производство, обработка, транспортиране и преработка на отпадъка. В зависимост от вида пластмаса и пътя ѝ след кофата за боклук – рециклиране, горене, сметище – могат да се отделят и други парникови газове в атмосферата. Съответно са необходими промени на всеки един етап от живота на пластмасовия продукт, за да се избегнат обезпокоителните прогнози.

Намаляват ли зимните травми заради по-високите температури?

Зимата е красив бял сезон, любим на децата, но той крие своите рискове. Студените вълни, които – парадоксално – зачестяват на фона на глобалното затопляне, могат да увеличат случаите на измръзване. Заледяванията са сериозна опасност за шофьорите и за пешеходците, особено за по-възрастните. Непочистените улици и тротоари, застрашително надвисналите ледени висулки понякога ни карат да се чувстваме като в минно поле в града, а не като в зимна приказка. „Спасение“ няма и в планината, където заради все по-топлия климат вече става масово използването на изкуствен сняг. Той, оказва се, крие риск от повече травми за скиорите от естествения. Заради повишеното съдържание на влага в по-топлата атмосфера по-често пада мокър сняг, което може да съкрати времето на преживяемост на затрупаните от лавини. Други туристически дейности, като ловене на риба, разходка или каране на кънки на замръзнало езеро крият все по-голям риск от пропукване на леда и удавяне, заради повишението на температурите.

Успех или провал беше COP28? Зависи кого ще попитате

Във финалния ден на конференцията за климатичните промени беше приета първата глобална оценка на напредъка на страните по Парижкото споразумение, като за първи път в историята на преговорите беше включена цел за преход от изкопаемите горива. Сред успехите на конференцията беше и приетото споразумение за утрояване на възобновяемата енергия и за удвояване на енергийната ефективност до 2030 г., подписано от над 120 държави, включително и от България. Също така, беше поставено началото на фонд “Загуби и щети”, който трябва да компенсира бедните засегнати страни. От друга страна, на този етап обаче няма нито една държава, която да си е поставила достатъчно амбициозни цели, които да допринесат за ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C.