Категория : Биоразнообразие

Темите в тази секция са посветени на влиянието на климата и климатичните промени върху растителността (тип и вид), флората (видово разнообразие, генетични ресурси) и фауната, тъй като първите осезаеми промени в природната среда засягат растителността, нейния състав и физиономичен характер. Влияние е обърнато и на концепцията за устойчиво екологично развитие, биоклимат и екосистемни функции.

Как агролесовъдството може да смекчи последиците от промените в климата?

Когато мислим за изменението на климата и емисии на парникови газове, обикновено си представяме електроцентрали, фабрики, коли и комини, които бълват дим, а не ферми и стопанства. Оказва се обаче, че аграрният сектор и начинът, по който управляваме земята, както и глобална хранителна система, са сред най-големите източници, допринасящи за изменението на климата. Агролесовъдството е древна и същевременно отново възродена практика, при която съзнателно се интегрират дървета със земеделски култури и/или добитък върху една и съща единица земя. По този начин се постига трансформиращо, многофункционално решение за използване на земята и намаляване на парниковите емисии. Агростопанствата могат да се подготвят за измененията в климата, като сведат до минимум риска от загуба на реколта чрез диверсификация на продукцията и агролесовъдство.

Как климатичните промени оказват влияние на защитените зони у нас?

Всеизвестен факт е, че защитените зони у нас не се стопанисват устойчиво. Такъв е и случая със защитена зона “Долни Богров-Казичене”, която е част от Европейската екологична мрежа Натура 2000, обявена за защитена през 2007 г. по Директивата за птиците. Понастоящем районът е подложен на активна антропогенна дейност, което поставя редица сериозни предизвикателства пред пълноценното съществуване на зоната в бъдеще: борба със замърсяване от битови и строителни отпадъци, поява на инвазивни видове и засушаване на растителността, последици от климатичните изменения и най-вече липса на достатъчно обществено внимание.

Устойчиви ли са добивите при зимните житни култури на климатични промени?

Два противоположни рекорда бяха отбелязани за последните 5 години: най-висок и най-нисък среден добив при пшеницата. Повишената честота на екстремните метеорологични явления е посочена от учените като пряк резултат от климатичните промени. Условията от година на година стават все по-трудно предсказуеми и не позволяват устойчивост на добивите при растенията, отглеждани на открито и при липса на напояване. Тази статия поставя на фокус житните растения, от които се произвежда хляб: кога започва и приключва стопанската година; от кои метеорологични условия зависи количеството и качеството на реколтата. А също и каква е връзката на тези фактори с климатичните промени, както и какво е разпределението на валежните суми и температурата през двата критични за житните растения периоди – есенно-зимния и пролетния, през последните две години в страната. Обърнато е внимание на двупосочните връзки между пшеница и климат.

Защо съхне част от декоративната растителност в градските паркове?

Разпространението на чужди и инвазивни видове е пряко свързано и с климатичните промени. Щетите, които те са способни да причиняват, засягат не само естествените екосистеми или земеделските полета, но и градските зелени системи – паркове и градини. Присъствието им в тях ще бъде все по-често, а липсата на естествени врагове, наличието на подходяща растителна храна и ограничените средства за растителна защита реално застрашават както облика на урбанизираните ни територии, така и поминъка на хората, свързани с производството на декоративен и посадъчен материал. За да предотвратим това са необходими спешни мерки за борба както с промените в климата, така и ефективен фитосанитарен контрол.

Горите ще бъдат от най-засегнатите екосистеми от климатичните промени

Горите са сред най-важните и уязвими по отношение на климата екосистеми. Те имат основна роля за поглъщането на въглероден диоксид и дългосрочното съхраняване на въглерод. Същевременно климатичните промени имат потенциал да предизвикат значителни, често неблагоприятни промени в горите в глобален и локален контекст. Въпреки, че широката общественост в България нерядко отказва да приеме наличието на климатични промени, вече се наблюдават примери, които изискват по-сериозно внимание, разбиране и в някои случаи – действия. В различни стратегически документи са очертани редица такива, но за реалното им прилагане е необходим широк консенсус в обществото, подготвени специалисти и готовност за инвестиции.

Каква е връзката между климатичните промени и зоните на „Натура 2000“?

Част от проявленията на климатичните промени в Европа са в посока към затопляне и промяна в разпределението на валежите, нарастване на екстремалните явления с метеорологичен произход. Как тези промени оказват влияние на защитените зони, включени в мрежата „Натура 2000“, кои са директните и косвените влияния на климатичните промени върху тези зони? Данните показват, че в някои случаи на екстремни събития, структурата и доминиращите видове ще се променят, но системата би могла да се възстанови. Но комбинираните ефекти от повишаването на температурата и повишените нива на CO2 оказват основно въздействие върху системите и водят до процеси, които засягат качеството на местообитанията и в крайна сметка водят до загуба им.При всички случаи промяната зависи от адаптивен капацитет на системата и изменението на климата може да засили съществуващия натиск.

Контролът върху водата – ползи и вреди за околната среда и климата (част 1)

Премахването и модернизирането на стари язовири е една от новите тенденции и стратегии за проактивно и устойчиво управление на водите, които се наблюдават в Северна Америка и Европа. Проактивните усилия за управление на водите и влажните зони ще сведат до минимум рисковете за екосистемите и хората. Те също така ще спестят много разходи в сравнение с реактивните усилия, предприети само след като възникнат природни бедствия и като резултат от променящ се климат. Природно-базираните решения като например опазването и възстановяване на екосистемите, могат да допринесат с 37% към адаптационните мерки в борбата с климатичните промени, необходими да задържат глобалното затопляне в рамките на 2℃ до 2030 г. – това е и целта, която си поставя Парижкото споразумение.

Алергии към полена и сезонни промени в температурата на околната среда

Растенията са организми, зависими в своето развитие от сезонните промени в температурата на околната среда. Сумата на ефективните температури е показател, който можем да използваме и е приложим към всеки такъв организъм. Този показател характеризира фазата на развитие на растението и е индикатор на неговия биологичен часовник. Използвайки го, ние можем да прогнозираме с голяма точност и прецизност кога ще настъпи всяка фаза от неговото развитие. Този показател е обект за изучаване от страна на фенологията като наука. Освен в пряката дейност, свързана с работата на фермера, показателят може да се ползва и в помощ на хората, страдащи от алергии към полени, за които фазата на цъфтежа и поленоотделянето е най-важното събитие от гледна точка на защитата на здравния им статус. Промените в климата засягат развитието на различните растителни видове, измествайки времето за протичане на различните фенологични събития. Точното им прогнозиране, чрез методите на агрометеорологията, може да улесни не само работата на полето, но и живота на хората страдащи от поленови алергии.

Климатичните промени и дивите опрашители

Пчелите са като кислорода – те са навсякъде, невероятно важни за нас и в по-голямата си част са невидими. Въпреки че често ги пренебрегваме, тези насекоми формират важна част от отношенията на човека със заобикалящата го природа. Когато говорим за пчели обикновено в представите ни изниква европейската медоносна пчела (Apis mellifica), но тя е само един от над 20 000 вида пчели обитаващи днес земята. 10% от тях се срещат в Европа. Исторически растенията и пчелите взаимно са коеволюирали, така че днес около 80% от растителните видове се опрашват от тях. Без наличието на опрашителите при повече от половината, значително ще намалее броя на образуваните семената и съответно ще спадне добива, когато става дума за селскостопански култури. Промените в климата днес засягат както ареалите на разпространение на различните видове диви пчели, така и фенологията им. По-високите средни температури, свързани с изменението на климата, могат да окажат сериозно въздействие върху растенията и животните, като нарушат взаимноизгодните им отношения и така могат да застрашат и съществуването на видовете. Опазването на дивите пчели-опрашители е от ключово значение за бъдещето на планетата ни.

Влияят ли климатичните промени върху качеството на виното?

Има ли връзка между климата, климатичните промени и хубавото вино? И индикатор ли е тази връзка за условията на отглеждане на грозде? Дали тенденциите в много райони към затопляне и късно лятно засушаване, преминаващо в есенно, биха повлияли благоприятно върху качеството на гроздето?