Категория : Биоразнообразие

Темите в тази секция са посветени на влиянието на климата и климатичните промени върху растителността (тип и вид), флората (видово разнообразие, генетични ресурси) и фауната, тъй като първите осезаеми промени в природната среда засягат растителността, нейния състав и физиономичен характер. Влияние е обърнато и на концепцията за устойчиво екологично развитие, биоклимат и екосистемни функции.

Тихите нашественици: какво да правим с инвазивните видове?

Инвазивен е този вид, който въведен случайно или умишлено в чуждо за него местообитание, заема доминиращо местоположение над представителите на местната флора или фауна в конкуренцията за ресурси. Честа причина за появата им са глобалното движение на хора и стоки, чрез корабоплаването, вноса на дървен материал с който се пренасят насекоми или търговията с декоративни растения. По общи оценки на територията на Европа са установени 10 000 инвазивни вида (микроорганизми, растения и животни). Всяка година те нанасят значими щети на местното биоразнообразие, както и преки икономически загуби изчислявани на 116 милиарда eвро за последните 40 г. В наши дни броят на инвазивните видове расте по-бързо от всякога в световен и регионален мащаб и ще нараства средно с 36% до средата на века, като причина за това е и глобалната промяна на климата. Тъй като появата на инвазивните видове и щетите от причинени от тях много често са и практически необратими за околната среда, днес все по-актуален става въпросът за контрола им, чрез фитосанитарния контрол и карантината, ранното им откриване и ефективно елиминиране на възможно начален етап.

Климатичните промени могат да провокират интерес към отглеждането на смокини у нас

Страната ни е северна граница за разпространение и отглеждане на смокинята (Ficus carica L.) Култивирането на вида е застъпено по масово в три основни района – Южното Черноморско крайбрежие, Югоизточна България и Петричко-Санданска област. В последните десетилетия, с повишаване на температурния потенциал и сухите периоди през лятото, смокинята предизвиква интерес и е търсен овощен вид за отглеждане най-вече в личното стопанство в различни части на България. През новия климатичен период (1991 – 2020 г.) средната годишна температура в страната ни се е повишила с повече от 1°C, като за времето на активна вегетация април – октомври това нарастване е още по-значимо. Констатирано е затопляне на зимите и положителен тренд при най-ниските им стойности. По отношение на валежите, експертите забелязват изравняване по сезони, а в много от районите на Южна и Югоизточна България – повишаване на количества извън вегетационния сезон. Смекчаването на характера на зимите намалява значително рисковете от зимни повреди, а по-слънчевото и продължително лято благоприятства процесите на зреене на плодовете. Новите условия са с нарастваща благоприятност и предполагат по-широко отглеждане на смокинята в страната. Въпреки че няма висока транспортабилност, тя има универсална употреба и ценни биологични и стопански качества. Плодовете се консумират в свежо състояние и след сушене. Поради ограничения брой болести и вредители може да се отглежда и по биологичен метод, без химически средства.

Прилепите и климатичните промени – опазване на застрашени видове в едно различно бъдеще

Човешките дейности са предизвикали значителни промени в околната среда за кратък период от време, a драстичната промяна на местообитанията е основна причина за настоящата загуба на биологичното разнообразие. Докато изменението на околната среда, включително на климата, е типично за всички екосистеми в геоложки мащаби, сегашната скорост и степента на промените, предизвикани от човешката дейност, надхвърля толерантността на много видове. Промените в температурите биха имали различен ефект върху различните видове прилепи, което е свързано със специфики в техните хранителни ниши, предпочитание към определени местообитания и екологични изисквания по време на размножителния период. От друга страна, различните популации на видовете в различните част на света ще усещат промените в различен мащаб, поради спецификата на екосистемите и степента на очакваните промени.

Какво се случва в района на Седемте езера в Рила – как влиянието на климатичните промени и променящите се условия правят езерата уязвими

Планинските райони и техните екосистеми са силно засегнати от промените в климата заради специфичните условия, които създават за растителните и животински организми. Седемте рилски езера са едни от най-изследваните екосистеми в Рила планина, но недостатъчният регулярен мониторинг чрез теренни проучвания оказва влияние върху проследяването на дългосрочните промени. Метеорологичните данни от станцията на връх Мусала показват драстично увеличение на температурите на въздуха и спад на валежите през последните десетилетия. Редица научни изследвания алармират за настъпващи негативни промени в екологичното състояние на езерата, но въпреки това до момента не се предприемат действия за смекчаване и адаптация към тези промени. Сателитните наблюдения предлагат алтернативна гледна точка, която да отговори на много въпроси за промените в състоянието на езерата, която повдига и нови въпроси свързани с тяхното опазване като нуждата за регулярен мониторинг и предвиждане на бъдещи промени.

За климата, пчелите и хората

В настоящият момент много учени алармират, че измененията и колебанията на климата се отразяват и ще продължат и в бъдеще да влияят съществено върху всички сфери на човешката дейност. Опазването на видовото разнообразие и пчелите се превръща в сериозен проблем, а екологията като начин на мислене става необходимост. Тази статия разказва накратко за пчелите, тяхната роля в устойчивото земеделско производство и влиянието на метеорологичните условия и промените в климата върху дейността и разпространението им.

Климатичните промени и животните (Част 2)

Публикацията е втора от поредицата за въздействието на климатичните промени върху животните, като в тази част са разгледани африканският слон, тигърът и пеперудата монарх.

Кораловите рифове и климатичните промени

Какво е значението на кораловите рифове в екологичното равновесие на Земята? Толкова ли са далеч от нас кораловите рифове, за да пренебрегнем съществуването им? Как туризмът погуби плавно тези крехки и красиви съобщества и можем ли да ограничим човешкото влияние над тях?

Застрашени местообитания в България. Част 3: Горски. Иглолистни

Статията е третата от поредицата, която засяга няколко природни местообитания в България, които са повлияни негативно от климатичните промени. Тя е първата, в която фокус са горските местообитания и в частност тези с разпространение на иглолистни видове, ценни за биоразнообразието на страната ни.

Застрашени местообитания в България. Част 2: Тревни и храстови

Статията е продължение на темата за климатичните промени и природните местообитания в страната, като тук освен тревни, са засегнати и храстови хабитати. Те също са повлияни в различна степен от измененията в климата и това дава отражение върху тяхното функциониране.

Два инвазивни вида растения в България, благоприятствани от климатичните промени

Статията разказва за това какво представляват инвазивните видове и дава два конкретни примера за навлизането на чужди видове растения в нашата страна. Това са обикновеният кактус и китайският мехурник, като се разглежда тяхното негативно влияние.

  • 1
  • 2