Д-р Милена Статева от авторския ни екип участва в интервю за предаването “Лабиринти на познанието” по БНР “Христо Ботев”, в което разказва за проекта “Разкриване”, в който се прави анализ за проблемите на комукирането на киматичните промени в България. Материалът е разработен в рамките на лабораторията „Наука и журналистика за климата“.

Темата за климатичните промени е белязана от противоречия. От една страна, няма правителство или политик, които да не заявят на думи, че вземат присърце въздействието на климатичните промени върху хората и планетата. Но ето например на наскоро провелата се среща за климата COP27 в Египет, най-засегнатите от замърсяването общности нямаха възможност да бъдат сред гостите в Шарм ел-Шейх, повечето от активистите са в затвора, а страната се управлява от “любимия диктатор” на Доналд Тръмп. На COP27 въпросът за драстичното намаляване на емисиите не бе разгледан, според ръководителя на ООН Антонио Гутериш, а решението богатите замърсители да компенсират най-уязвимите държави за разрухата дойде след дълги и уморителни дебати.

“У нас комуникацията по климатичните промени и мерките към момента се случва предимно в една ограничена рамка. Тя изключва обсъждането на ключови теми като климатична справедливост, справедлив “зелен” преход и проекта за устойчивост. Проблемът се разглежда като икономически, а не като етичен, в основата на разговора са печалбите и растежът, а грижата за планетата, човешките същества, видовете и околната среда някак изпадат от разговора“, заключава проектът “Разкриване”, който изследва препятствията пред информираните решения и действия по отношение на климата.

Друга находка на изследването е хипотезата за тъй нар. “банален апокалипсис” – от една страна, промените са глобални, необратими и отчайващи, от друга, са артикулирани безстрастно, статистически, езикът е технократски, фактологичен и сякаш нещо се случва някъде без връзка с всекидневието ни, което и без друго е достатъчно натоварено, забързано и ангажиращо. И някак справянето с климатичните проблеми ни се провижда като още един товар, който трябва да поемем и да носим.

На свой ред това отключва редица нови състояние като екотревожност, климатична скръб, пре-травматичен стрес (ние вече в аванс оплакваме необратимата разруха и загуба). Парадоксално наративът за устойчивостта също ни кара да се чувстваме измамени, защото, от една страна, се говори за запазване, от друга, ние виждаме с очите си загубите и това ни кара да се съмняваме.

Говори се за мерки на индивидуалистично ниво и липсва разговор за цялостна промяна. Изходът от подобен омагьосан кръг вероятно ще дойде от равнопоставения диалог, в който трябва да бъдат включени “обикновените хора” – тези, които живеят с най-тежките последствия от кризата. Именно те не присъстват в разговора, възприемани са като обекти или жертви на екстремни природни явления.

Различни организации и форми на организиране като “Петъци за бъдеще”, “Ученици за промяна“, енергийни кооперативи работят върху разширяване на идеята за “екология”, която трябва да включва и ценностите, и отношенията, а това на свой ред води до връщане на едни позабравени понятия като солидарност и съпричастност.

Анкетата на сдружение “Орион грид” е отворена до края на месеца и отговаряйки на въпросите, имате шанс да се включите в най-голямото предприемано до момента изследване на това къде се чупи комуникацията по отношение на темата за климата. 

Също така, чуйте научната ръководителката на проекта Милена Статева, изпълнителен директор на сдружение “Орион – грижа за лидери и авторитети” (Орион Грид), доктор по социология, социален психолог и процесен консултант, част от авторския екип на “Климатека”.

Пълния запис с интервюто изслушай тук. Повече за изследването на д-р Статева прочети тук.