Статиите в това тематично направление засягат влиянието на климата върху световната икономика и тенденциите в развитието ѝ. В рубриката се разглежда също и ролята на човешкия фактор върху климата на Земята. Разискват се основни въпроси като търговия с въглеродни емисии, ролята на ВЕИ в контекста на климатичните промени, концепцията за „въглероден отпечатък’’, „природен капитал”, „екосистемни услуги”, влиянието на някои икономически отрасли върху климата на регионално и местно ниво и отношението между човека и природата на глобално и регионално ниво.
Категория : Икономика и енергетика
През 2024 г. България трябва да обнови плана за енергетика и климат, но обсъждането все още не е започнало
Законодателните предложения на Европейската комисия (EK) за прилагане на новата климатична цел на ЕС за 2030 г. – т. нар. пакет „Готови за цел 55“, могат да проправят начин за по-нататъшно увеличаване на климатичните амбиции на Европейския съюз (EC) и привеждане в съответствие на климатичните и енергийни политики на Съюза по международния си ангажимент, свързан с Парижкото споразумение. България като част от ЕС също има своя принос към постигането на общите цели, въпреки че оценката на ЕК на интегрирания план в областта на енергетиката и климата 2021 – 2030 г. сочи, че индивидуалните цели са далеч от амбициозни. До средата на 2023 г. България трябва да подготви актуализация на плана съгласно разпоредбите и новите амбиции на ЕС, а у нас все още липсва разговор по въпроса.
Какво е влиянието на модната индустрия върху климата и околната среда?
В днешния консуматорски свят ежедневно се произвеждат и купуват огромно количество текстилни продукти. Част от тях са с растителен или животински произход, а други са синтезирани от петролни продукти под формата на влакна. Всяка материя има своя въглероден отпечатък върху климата в резултат на добив, енергия за производство, транспортиране, третиране на отпадъците. Текстилната индустрия има значително влияние върху световната екология и се обръща все повече внимание на регулирането ѝ и преминаването към по-устойчиви практики на производство.
Планът за възстановяване и развитие отвъд конкретните проекти
Плановете за възстановяване и развитие (ПВУ) в Европейския съюз (ЕС) не са създадени, за да обслужат просто едни проекти. По-скоро проектите трябва да бъдат подбрани и изпълнени така, че да постигнат “големите” цели: “… заетостта и растежа, устойчивостта на нашите общества и доброто състояние на околната ни среда” (Урсула фон дер Лайен, цитирана в предговора към Българския план). Настоящата статия ще погледне към основополагащите принципи зад механизма за възстановяване и развитие, защото конкретните инвестиционни обекти, както наблюдаваме, може да се менят, отлагат и отпадат. Но ако не се насочим към вкоренените проблеми и не следваме дългосрочните цели, ще сме се провалили, дори и някое ново строителство или софтуер да светнат и заработят.
Готови ли са българските граждани да произвеждат сами енергията си?
Енергийните общности са организации на граждани, малки и средни предприятия и/или общини, които позволяват участниците в тях да споделят, произвеждат и използват енергия за общо благо. В законодателството на ЕС правата им са уредени въз основа на принципите на кооперирането, при които финансовата печалба не е основна цел. Общата дейност постига други икономически, социални и екологични ползи. Например – намаляване цените на енергията, подобряване на околната среда в региона, набиране на фондове за общополезни дейности: пенсионно осигуряване, облагородяване на градската среда, насърчаване на културна или спортна дейност, оползотворяване на местни ресурси и т.н. За да се даде възможност на гражданите да се кооперират и да не зависят изцяло от големите енергийни предприятия, трябва да бъдат въведени някои конкретни законодателни промени в България, както и да се предприеме осъзната политическа и административна активност в тази посока.
Какво е значението на енергийните сертификати за потреблението на енергия в домовете?
Ползите от енергийното сертифициране на сградите у нас са недостатъчно добре разпространени сред гражданите. Информацията и мерките по отделните компоненти в самия сертификат подпомогат не само постигане на по-ниски разходи и потребление на енергия, а и установяването на по-добър комфорт за обитание. Сертификатът за енергийни характеристики, съдържа подробна информация за специфичното потребление на енергия в сградата, за нейния „енергиен клас”, както и технико-икономическа оценка на подходящи енергоспестяващи мерки, с включени прогнозни срокове за възвръщаемост на инвестициите. Заедно с това в сертификата е включена информация за генерираните от нея емисии на СО2, както и енергията от ВЕИ, която тя произвежда, ако такива инсталации са поставени върху нея. Повече от 10 години процесът по сертифицирането на сгради в ЕС се явява основен източник на конкретна и детайлна информация за енергийното потребление и характеристики на сградите в Европа, като от него зависи в значителна степен политиката за формирането на общите цели за устойчива енергия и климат.
Средствата за саниране по Плана за възстановяване и устойчивост ще стигнат за не повече от 1000 сгради
На 1 ноември 2022 г. се проведе среща с медиите на тема „Устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд“. Негови инициатори бяха „Климатека“, Центърът за енергийна ефективност „ЕнЕфект“ и групата „Да обновим България”. На събитието бе коментирана новата програма за енергийна ефективност на жилищни сгради по Националния план за възстановяване и развитие, която влиза в действие от началото на този месец. Министерството на регионалното развитие и благоустройство ще инвестира над 1,4 млрд. лв. за енергийна ефективност на жилища с минимум 4 апартамента в цялата страна.
Блокчейн технологията може да улесни внедряването и функционирането на кръговата икономика
Новите и дигиталните технологии предлагат редица конкретни решения в борбата с климатичните промени. Все повече изследвания и реализации показват техния интересен потенциал и различни възможни приложения. Изкуствен интелект, Интернет на нещата, възможностите за моделиране, които предоставят т.нар. дигитални близнаци, и блокчейн технологията са сред доминиращите теми. По-конкретно, блокчейн технологията може да улесни внедряването на принципите на кръговата икономика и да предложи отговори за кръгово преструктуриране на производствените, дистрибуторските и потребителски вериги, както и да бъде инструмент, който да стимулира промяна в поведението на хората и компаниите, поведение, съобразено с екологичните и климатичните предизвикателства.
Контролът върху водата – ползи и вреди за околната среда и климата (част 1)
Премахването и модернизирането на стари язовири е една от новите тенденции и стратегии за проактивно и устойчиво управление на водите, които се наблюдават в Северна Америка и Европа. Проактивните усилия за управление на водите и влажните зони ще сведат до минимум рисковете за екосистемите и хората. Те също така ще спестят много разходи в сравнение с реактивните усилия, предприети само след като възникнат природни бедствия и като резултат от променящ се климат. Природно-базираните решения като например опазването и възстановяване на екосистемите, могат да допринесат с 37% към адаптационните мерки в борбата с климатичните промени, необходими да задържат глобалното затопляне в рамките на 2℃ до 2030 г. – това е и целта, която си поставя Парижкото споразумение.
Енергийният мениджмънт стимулира инвестициите на местно равнище
Как бихме могли устойчиво да управляваме енергията и нейната консумация? Едва ли това би ни се отдало лесно, ако нямаме подходящи средства за измерване и отчитане на енергийното потребление в сектори като индустрията, обектите на местното самоуправление (сградите, системи за улично осветление), транспортен сектор, в бита и др. С наличието на подобни системи може много по-лесно и ефективно да се прогнозира бъдещото потребление на енергия в даден обект, а в резултат на това да се търси устойчиво финансиране при реализирането на подобни проекти.
Нови изследвания регистрират невидими емисии на метан от добив и пренос на изкопаеми горива
През последните десетилетия повишаващите се концентрации на метан и ефектите, които предизвиква парниковият газ в атмосферата, привлякоха вниманието на научната общност и международните организации, отговорни за смекчаването и адаптацията към климатичните промени. Същевременно, емисиите на метан от добив и пренос на изкопаеми горива са един от основните антропогенни източници и са слабо регулирани, а тяхното количество – подценено. Чрез съвременни методи и технологии за дистанционни наблюдения в глобален мащаб бяха разкрити съществени количества емисии по цялата верига на добив и транспорт на изкопаеми горива. Теренни изследвания разкриват възможността за множество по-малки, но продължителни емисии от газопреносната система на европейските държави. Възможността подобни емисии да оказват влияние върху концентрациите на метан на територията на България бе подкрепена и от изследване със спътникови данни за идентифициране на горещи точки, където обичайно се наблюдават по-високи концентрации на метан.
