Категория : Икономика и енергетика

Статиите в това тематично направление засягат влиянието на климата върху световната икономика и тенденциите в развитието ѝ. В рубриката се разглежда също и ролята на човешкия фактор върху климата на Земята. Разискват се основни въпроси като търговия с въглеродни емисии, ролята на ВЕИ в контекста на климатичните промени, концепцията за „въглероден отпечатък’’, „природен капитал”, „екосистемни услуги”, влиянието на някои икономически отрасли върху климата на регионално и местно ниво и отношението между човека и природата на глобално и регионално ниво.

Ролята на плановете за енергийна ефективност и техният принос в политиките по ограничаване на климатичните промени

За целите на статията е изготвено специално проучване, което предоставя актуална и изчерпателна информация за състоянието на плановете за енергийна ефективност на българските общини, задължение, което те изпълняват съгласно Закона за енергийна ефективност. Изследването проследява наличието на основни елементи на общинските плановете като: наличие на редовен план за ЕЕ, за какъв времеви период се изпълнява, дали са набелязани количествени цели, които планът търси да постигне в края на периода си, налична ли е финансова рамка за определените дейности и чрез каква методика е изготвен планът. Резултатите от анализа дават основание да се смята, че има сериозен потенциал в разгръщането на енергийните планове като инструменти от ключово значение за развитието на общините.

Въглеродният данък като мярка за справяне с климатичните промени

Въглеродният диоксид (СО2) е отговорен за над 70% от общия дял емисии на парникови газове. Глобален данък върху СО2, както и данък върху други емисии, пропорционално еквивалентни на СО2, биха могли да имат решаващо значение за намаляване на парниковите емисии. Въглеродният данък представлява облагане на въглеродните емисии, необходими за производството на стоки и услуги. Подобна мярка би довела до нарастване на цената на въпросните стоки и услуги, което би ги направило по-малко предпочитан избор. От своя страна, това би довело до редуциране на въглеродните емисии. Същевременно въглеродният данък търпи критика и често среща съпротива. В зависимост от начина на приложение, данъкът може да засяга различни актьори и интереси – на глобално, международно, национално и индивидуално ниво. Въпреки многоаспектните предизвикателства, редица страни, както и Европейският съюз, променят своите политики и законодателства в посока на по-нисковъглеродна икономика. Основна роля в подобни усилия се пада именно на въвеждането на въглероден данък.

Парадоксът на Джевънс и въглеродната неутралност

Все по-ефективните технологии, оказва се, не намаляват глобалния разход на ресурси и енергия. Точно обратното. Този противен на привидната логика и сетивата ни “парадокс” е познат отдавна и въпреки това продължава да бъде причина за стратегически грешки с последствия върху природата и климата, културата и качеството ни на живот.

Как строителството и използването на сградния фонд влияят на климата?

Статията изследва връзката между климата, климатичните промени, строителството и използването на сградния фонд. Строителният сектор е един от най-големите консуматори на енергия и ресурси, както и един от трите основни замърсители с вредни емисии, а тези фактори му дават и ключова роля за постигането на амбициозната цел за въглеродна неутралност до 2050 г. Днес все още строителната индустрия не е устойчива. Освен внедряването на технологични и организационни иновации, ефективна и ефикасна положителна промяна е възможна само, ако бъдат предприети системни и координирани действия и ако участват всички организации по веригата – институции и потребители.

Адаптиране на финансовия сектор към последиците от климатичните промени

Последиците от климатичните промени водят до преоценка на някои финансови подходи. Оценката на риска, свързан с климата, се отнася до потенциалната финансова чувствителност спрямо климатичните рискове и възможности. Въпросът за подобна оценка придобива водещо значение в някои международни инициативи. Групата на двайсетте (Г20) сформира работна група, чиято цел е да помогне на компаниите да вземат информирани решения за своите дългосрочни стратегии и преразпределение на капитала. Допълнителна цел на работната група е да покаже силата на доброволното ангажиране на частния сектор с въпроса за климатичните промени и как този процес може да допълва регулациите от публичния сектор.

Енергийните общности – в основата на децентрализацията на енергийната система

Следващите десетилетия до 2050 г. ще бъдат от ключово значение за трансформацията на енергийната система на България. И докато в някои европейски страни от години активна част от този процес заемат енергийните общности, то в България те все още не съществуват. Нов доклад разглежда възможностите за развитие на енергийните общности в България, основните пречки пред тяхното развитие и препоръки за разгръщане на потенциала им.

Зелената сделка и усилията на ЕС за декарбонизация на икономиката през последните десетилетия

„Европейската зелена сделка“ е резултат от дългогодишни усилия в разработването и приложението на политики за устойчива трансформация към екологосъобразен, ресурсно-ефективен и икономически обоснован начин на живот за гражданите на ЕС през последните три десетилетия. Реализирането ѝ ще доведе до коренно преобразуване не само на всички икономически сектори, но и на ежедневието на хората. Усилията, целящи предотвратяването на промените в климата на ЕС, стават все по-амбициозни, а с тях се зараждат и нови предизвикателства. Последователното и прецизно планиране е надежден инструмент по пътя към осъществяването на целите за въглеродна неутралност на ЕС до 2050 г.

Кръговата икономика като отговор на климатичните промени и техните последствия

Статията дискутира алтернативите и възможностите за борба с климатичните промени и техните последствия, формулирани и експериментирани от модела на кръговата икономика. Сравнителният анализ на циклите на живот на пластмасата, респективно в линейни и кръгови икономически модели, подчертава няколко основни заключения и очертава нови перспективи за устойчиво икономическо развитие, съобразени едновременно със всички аспекти – социален, икономически и опазване на околната среда.

Бетонът, основен градивен елемент и едно от най-разрушителните творения на цивилизацията

Здрав, устойчив на времето, достъпен и сравнително евтин, бетонът остава най-използваният строителен материал в света. Наред с безспорните качества обаче, под сянката на бетона се крият и много проблеми. Индустрията допринася за промяната в климата като производството на всеки тон цимент изхвърля почти толкова СО2 в атмосферата. Праховите частици и замърсяването пък носят редица здравни рискове. Бетонирането на света около нас е свързано с редица културни, психологически и социални последствия. Не на последно място – бетонът е предпочитано място за прикриване на държавна корупция и престъпна дейност в огромни размери и с глобални последствия за човека и природата.

Енергийното планиране е първата стъпка в борбата с климатичните промени

Ограничаването на вредните въздействия от парниковите газове върху климатичните промени изисква надеждно прогнозиране и планиране на наличните геоенергийни ресурси. Управлението на енергийните системи и тяхната организация на локално равнище имат пряко отношение за подобряване състоянието на природната среда, социалните и икономически елементи на местните общности. За постигането на устойчиви резултати все по-голямо значение придобива местното устойчиво енергийно планиране.

  • 1
  • 2