Категория : Икономика и енергетика

Статиите в това тематично направление засягат влиянието на климата върху световната икономика и тенденциите в развитието ѝ. В рубриката се разглежда също и ролята на човешкия фактор върху климата на Земята. Разискват се основни въпроси като търговия с въглеродни емисии, ролята на ВЕИ в контекста на климатичните промени, концепцията за „въглероден отпечатък’’, „природен капитал”, „екосистемни услуги”, влиянието на някои икономически отрасли върху климата на регионално и местно ниво и отношението между човека и природата на глобално и регионално ниво.

Има ли място водородното гориво в борбата с климатичните промени и какво е то?

Климатичните промени в последните години се дължат основно на антропогенна дейност, свързана с отделяне на парникови газове. Най-голям дял има енергетиката, която използва изкопаеми горива. Освен че задълбочават климатичните промени, тези горива са и изчерпаем енергиен източник, което прави много примамлива възможността за възобновяемо гориво, отделящо нула вредни емисии. Водородът има потенциал да бъде такова гориво и от десетилетия тази тема вълнува учени и предприемачи. Но пред тази утопична мечта все още има редица предизвикателства за преодоляване, които са обект на дискусии и печелят привърженици и противници на водорода като гориво на бъдещето.

Енергийните планове подпомагат пътя за постигането на въглеродната неутралност

По-голямата част от съществуващите проблеми, свързани с околната среда и дълготрайното намаляване на ресурсите, са резултат от допускането, че икономическият растеж трябва неизменно и постоянно да се умножава, за да е налице развитие. Тази парадигма на развитието, с нейните индивидуалистични, материалистични и консуматорски характеристики има пряко влияние върху поведението ни и начина, по който третираме природата и нейните богатства. Тя има и директно отражение върху климата, такъв какъвто го виждаме днес. Ето защо, планирайки рационално и в синхрон на национално, локално и дори индивидуално равнище имаме голям шанс за по-добър резултат.

Грийнуошинг: икономически, политически и социални измерения

Задълбочаването на климатичните промени и предпочитанията на потребителите в полза на екопродукти са предпоставка за все по-активното прилагане на зелен маркетинг от страна на компаниите. Изграждането на зелен имидж обаче се превръща в доходоносна стратегия, пред която реалните екологични действия отстъпват. Това води до измамно използване на зеления маркетинг, с цел подвеждане на потребителите, че продуктите, целите и политиките на организацията са екологични. Явлението се определя с термина „грийнуошинг“, а негови проявления се срещат не само на корпоративно и икономическо ниво, но и на политическо и социално. По-доброто познаване на неговите характеристики и механизми на действие би увеличило вероятността за преодоляване на негативните му ефекти.

Ролята на плановете за енергийна ефективност и техният принос в политиките по ограничаване на климатичните промени

За целите на статията е изготвено специално проучване, което предоставя актуална и изчерпателна информация за състоянието на плановете за енергийна ефективност на българските общини, задължение, което те изпълняват съгласно Закона за енергийна ефективност. Изследването проследява наличието на основни елементи на общинските плановете като: наличие на редовен план за ЕЕ, за какъв времеви период се изпълнява, дали са набелязани количествени цели, които планът търси да постигне в края на периода си, налична ли е финансова рамка за определените дейности и чрез каква методика е изготвен планът. Резултатите от анализа дават основание да се смята, че има сериозен потенциал в разгръщането на енергийните планове като инструменти от ключово значение за развитието на общините.

Въглеродният данък като мярка за справяне с климатичните промени

Въглеродният диоксид (СО2) е отговорен за над 70% от общия дял емисии на парникови газове. Глобален данък върху СО2, както и данък върху други емисии, пропорционално еквивалентни на СО2, биха могли да имат решаващо значение за намаляване на парниковите емисии. Въглеродният данък представлява облагане на въглеродните емисии, необходими за производството на стоки и услуги. Подобна мярка би довела до нарастване на цената на въпросните стоки и услуги, което би ги направило по-малко предпочитан избор. От своя страна, това би довело до редуциране на въглеродните емисии. Същевременно въглеродният данък търпи критика и често среща съпротива. В зависимост от начина на приложение, данъкът може да засяга различни актьори и интереси – на глобално, международно, национално и индивидуално ниво. Въпреки многоаспектните предизвикателства, редица страни, както и Европейският съюз, променят своите политики и законодателства в посока на по-нисковъглеродна икономика. Основна роля в подобни усилия се пада именно на въвеждането на въглероден данък.

Парадоксът на Джевънс и въглеродната неутралност

Все по-ефективните технологии, оказва се, не намаляват глобалния разход на ресурси и енергия. Точно обратното. Този противен на привидната логика и сетивата ни “парадокс” е познат отдавна и въпреки това продължава да бъде причина за стратегически грешки с последствия върху природата и климата, културата и качеството ни на живот.

Как строителството и използването на сградния фонд влияят на климата?

Статията изследва връзката между климата, климатичните промени, строителството и използването на сградния фонд. Строителният сектор е един от най-големите консуматори на енергия и ресурси, както и един от трите основни замърсители с вредни емисии, а тези фактори му дават и ключова роля за постигането на амбициозната цел за въглеродна неутралност до 2050 г. Днес все още строителната индустрия не е устойчива. Освен внедряването на технологични и организационни иновации, ефективна и ефикасна положителна промяна е възможна само, ако бъдат предприети системни и координирани действия и ако участват всички организации по веригата – институции и потребители.

Адаптиране на финансовия сектор към последиците от климатичните промени

Последиците от климатичните промени водят до преоценка на някои финансови подходи. Оценката на риска, свързан с климата, се отнася до потенциалната финансова чувствителност спрямо климатичните рискове и възможности. Въпросът за подобна оценка придобива водещо значение в някои международни инициативи. Групата на двайсетте (Г20) сформира работна група, чиято цел е да помогне на компаниите да вземат информирани решения за своите дългосрочни стратегии и преразпределение на капитала. Допълнителна цел на работната група е да покаже силата на доброволното ангажиране на частния сектор с въпроса за климатичните промени и как този процес може да допълва регулациите от публичния сектор.

Енергийните общности – в основата на децентрализацията на енергийната система

Следващите десетилетия до 2050 г. ще бъдат от ключово значение за трансформацията на енергийната система на България. И докато в някои европейски страни от години активна част от този процес заемат енергийните общности, то в България те все още не съществуват. Нов доклад разглежда възможностите за развитие на енергийните общности в България, основните пречки пред тяхното развитие и препоръки за разгръщане на потенциала им.

Зелената сделка и усилията на ЕС за декарбонизация на икономиката през последните десетилетия

„Европейската зелена сделка“ е резултат от дългогодишни усилия в разработването и приложението на политики за устойчива трансформация към екологосъобразен, ресурсно-ефективен и икономически обоснован начин на живот за гражданите на ЕС през последните три десетилетия. Реализирането ѝ ще доведе до коренно преобразуване не само на всички икономически сектори, но и на ежедневието на хората. Усилията, целящи предотвратяването на промените в климата на ЕС, стават все по-амбициозни, а с тях се зараждат и нови предизвикателства. Последователното и прецизно планиране е надежден инструмент по пътя към осъществяването на целите за въглеродна неутралност на ЕС до 2050 г.