Петко Божков

14 Публикации

Аз съм Петко. Аз съм главен асистент доктор в Геолого-географския факултет (ГГФ) на СУ „Св. Климент Охридски“, където придобих образованието си в сферата на Науки за Земята. Бакалавърската ми степен е по специалност география, което ми дава широк поглед върху света и отношенията между човека и природа. През 2019 г. придобих докторска степен по геоморфология и палеогеография в катедра „Климатология, Хидрология и Геоморфология“.

Торфищата като източник на парникови газове и уловители на въглерод

Торфищата се явяват последната фаза от деградацията на блатата, през която те се запълват почти изцяло с растителни останки и мъхове. Специфичните ниско- и безкислородни условия възпрепятстват процесите на разлагане и водят до натрупване на голямо количество органичен материал, богат на въглерод и азот – т.нар. торф. При осушаването или запалването на торфа в атмосферата се отделят големи количества газове (CO2, CO, CH4, NО2), които засилват парниковия ефект. Поради това опазването на торфищата няма само екологична значимост, а може да се разглежда като мярка за намаляването на ефектите от климатичните промени.

Пермафростът като източник и уловител на парникови газове

Полярните и субполярни пространства са сред най-уязвимите територии в условията на климатични промени. Причината е, че в резултат от затоплянето на атмосферата се увеличава скоростта на топене на ледниците и снежните маси. Това води и до рязко съкращаване на териториите с вечна замръзналост (т.нар. пермафрост) и успоредно с това до освобождаване на парникови газове (метан, въглероден диоксид и азотен диоксид) от почвите и подпочвените ледове, което ускорява затоплянето на климата. Затова изучаването на пермафроста има важно значение за прогнозирането и моделирането на климатичните промени.

България изостава значително в намаляването на въглеродните емисии от енергетиката

Енергийният сектор е сред основните източници на емисии на парникови газове в световен мащаб. Резултатите от сравнителния анализ извършен от неправителствената изследователска организация EMBER показват, че седем държави, вкл. и България изостават в намаляването на въглеродните емисии в електроенергийния сектор.

Топенето на ледения щит на остров Гренландия и колебанията на океанското ниво през този век

Гренландия е най-големият остров в света, като заема 2 175 000 км2 или 1,46% от сушата, и е разположен между Северния ледовит и Атлантическия океан. Огромният леден щит, покриващ около 80% от острова, има дебелина между 2000 и 3000 м. Ежегодно от крайбрежните ледници се откъсват айсберги, а площта на ледения щит прогресивно намалява.

Ефектът от затоплянето във високите планини

Високите планини са най-уязвимите територии в условията на климатични промени, тъй като в резултат на затоплянето на атмосферата се увеличава скоростта на топене на ледниците и снежните маси, нараства опасността от наводнения и се активизират процеси като изветряне, срутища, сипеи и др. С климатичните промени са свързани изменения в растителната и почвената покривка. Изучавайки ефекта от затоплянето в планините е възможно да се направи прогноза за очакваните промени в други територии.

Почвите като уловители и източници на въглерод

Освен източник на хранителни вещества и среда за развитие на растенията, почвите са едновременно уловител и източник на големи количества въглерод.

Влиянието на земното покритие върху климата на градовете

Земното покритие в градовете е изключително разнообразно, като всеки тип повърхност (пътна настилка, застроени площи, паркове, езера, земеделски земи и т.н.) притежава специфична отражателна способност. Тя, заедно със състава на приземния въздух, обуславят топлинния баланс на града. Тъй като определени части на урбанизираните зони поглъщат и натрупват по-голямо количество топлина спрямо други, в градовете се формират „острови на топлина“. Тяхното изучаване има пряко отношение към живота на населението и икономическите дейности в града.

Интензивните и екстремни валежи в България

При интензивните валежи за кратко време върху земната повърхност падат големи количества дъжд и/или сняг. В България като интензивен се означава само такъв валеж, при който за една минута падат повече от 0,18 мм или това са 10,6 мм/ч. Рядко в страната се наблюдават екстремни валежи (над 100 мм/24ч). Такива явления се означават като опасни, тъй като падайки за кратко време валежните води се трансформират в повърхностен отток, причиняващ наводнения и унищожават земеделските култури. Ето защо изучаването на валежите и измененията в сезонността им има не само теоретичен смисъл, а притежава и чисто практическа полза.

Климатичните промени през последните 10 – 12 хил. години

Климатичните промени са предизвикани от промените в количеството постъпваща слънчевата радиация, концентрацията на парникови газове и аерозоли в атмосферата. Същите фактори са причина за климатичните промени в геоложкото минало на Земята, преди появата на човека.

Южният полюс се затопля по-бързо от останалата част на света

Ново изследване публикувано вчера (29.06.2020 г.) показа, че температурите на Южния полюс се повишават значително през последните 30 години. Покачването е с около 0,61 ± 0,34 ℃ на десетилетие, което е около три пъти над средното затопляне на глобално ниво. В резултат от направените анализи е установено, че през 2018 г. в станция Амундсен-Скот (фиг. 1), разположена на самия Южен полюс, както и в руската станция Восток, са отчетени рекордни температури с +2,4 ℃ по-високи от средната стойност за периода 1981-2010 г.

  • 1
  • 2