Торфищата като източник на парникови газове и уловители на въглерод

Петко Божков

15 Публикации

Аз съм Петко. Аз съм главен асистент доктор в Геолого-географския факултет (ГГФ) на СУ „Св. Климент Охридски“, където придобих образованието си в сферата на Науки за Земята. Бакалавърската ми степен е по специалност география, което ми дава широк поглед върху света и отношенията между човека и природа. През 2019 г. придобих докторска степен по геоморфология и палеогеография в катедра „Климатология, Хидрология и Геоморфология“.

Земеделие и почви

Торфищата като източник на парникови газове и уловители на въглерод

Петко Божков 21 December 2020

Торфищата се явяват последната фаза от деградацията на блатата, през която те се запълват почти изцяло с растителни останки и мъхове. Специфичните ниско- и безкислородни условия възпрепятстват процесите на разлагане и водят до натрупване на голямо количество органичен материал, богат на въглерод и азот – т.нар. торф. При осушаването или запалването на торфа в атмосферата се отделят големи количества газове (CO2, CO, CH4, NО2), които засилват парниковия ефект. Поради това опазването на торфищата няма само екологична значимост, а може да се разглежда като мярка за намаляването на ефектите от климатичните промени.

Земеделие и почви

Пермафростът като източник и уловител на парникови газове

Петко Божков 03 December 2020

Полярните и субполярни пространства са сред най-уязвимите територии в условията на климатични промени. Причината е, че в резултат от затоплянето на атмосферата се увеличава скоростта на топене на ледниците и снежните маси. Това води и до рязко съкращаване на териториите с вечна замръзналост (т.нар. пермафрост) и успоредно с това до освобождаване на парникови газове (метан, въглероден диоксид и азотен диоксид) от почвите и подпочвените ледове, което ускорява затоплянето на климата. Затова изучаването на пермафроста има важно значение за прогнозирането и моделирането на климатичните промени.

Политика

България изостава значително в намаляването на въглеродните емисии от енергетиката

Петко Божков 11 November 2020

Енергийният сектор е сред основните източници на емисии на парникови газове в световен мащаб. Резултатите от сравнителния анализ извършен от неправителствената изследователска организация EMBER показват, че седем държави, вкл. и България изостават в намаляването на въглеродните емисии в електроенергийния сектор.

Природни процеси

Топенето на ледения щит на остров Гренландия и колебанията на океанското ниво през този век

Петко Божков 03 October 2020

Гренландия е най-големият остров в света, като заема 2 175 000 км2 или 1,46% от сушата, и е разположен между Северния ледовит и Атлантическия океан. Огромният леден щит, покриващ около 80% от острова, има дебелина между 2000 и 3000 м. Ежегодно от крайбрежните ледници се откъсват айсберги, а площта на ледения щит прогресивно намалява.

Природни процеси

Ефектът от затоплянето във високите планини

Петко Божков 17 August 2020

Високите планини са най-уязвимите територии в условията на климатични промени, тъй като в резултат на затоплянето на атмосферата се увеличава скоростта на топене на ледниците и снежните маси, нараства опасността от наводнения и се активизират процеси като изветряне, срутища, сипеи и др. С климатичните промени са свързани изменения в растителната и почвената покривка. Изучавайки ефекта от затоплянето в планините е възможно да се направи прогноза за очакваните промени в други територии.

Земеделие и почви

Почвите като уловители и източници на въглерод

Петко Божков 02 August 2020

Освен източник на хранителни вещества и среда за развитие на растенията, почвите са едновременно уловител и източник на големи количества въглерод.

Икономика и енергетика

Влиянието на земното покритие върху климата на градовете

Петко Божков 21 July 2020

Земното покритие в градовете е изключително разнообразно, като всеки тип повърхност (пътна настилка, застроени площи, паркове, езера, земеделски земи и т.н.) притежава специфична отражателна способност. Тя, заедно със състава на приземния въздух, обуславят топлинния баланс на града. Тъй като определени части на урбанизираните зони поглъщат и натрупват по-голямо количество топлина спрямо други, в градовете се формират „острови на топлина“. Тяхното изучаване има пряко отношение към живота на населението и икономическите дейности в града.

Природни процеси

Интензивните и екстремни валежи в България

Петко Божков 07 July 2020

При интензивните валежи за кратко време върху земната повърхност падат големи количества дъжд и/или сняг. В България като интензивен се означава само такъв валеж, при който за една минута падат повече от 0,18 мм или това са 10,6 мм/ч. Рядко в страната се наблюдават екстремни валежи (над 100 мм/24ч). Такива явления се означават като опасни, тъй като падайки за кратко време валежните води се трансформират в повърхностен отток, причиняващ наводнения и унищожават земеделските култури. Ето защо изучаването на валежите и измененията в сезонността им има не само теоретичен смисъл, а притежава и чисто практическа полза.

Природни процеси

Климатичните промени през последните 10 – 12 хил. години

Петко Божков 02 July 2020

Климатичните промени са предизвикани от промените в количеството постъпваща слънчевата радиация, концентрацията на парникови газове и аерозоли в атмосферата. Същите фактори са причина за климатичните промени в геоложкото минало на Земята, преди появата на човека.

Природни процеси

Южният полюс се затопля по-бързо от останалата част на света

Петко Божков 01 July 2020

Ново изследване публикувано вчера (29.06.2020 г.) показа, че температурите на Южния полюс се повишават значително през последните 30 години. Покачването е с около 0,61 ± 0,34 ℃ на десетилетие, което е около три пъти над средното затопляне на глобално ниво. В резултат от направените анализи е установено, че през 2018 г. в станция Амундсен-Скот (фиг. 1), разположена на самия Южен полюс, както и в руската станция Восток, са отчетени рекордни температури с +2,4 ℃ по-високи от средната стойност за периода 1981-2010 г.

Петко Божков

За нас

Бързи връзки

Тагове