Интензивните и екстремни валежи в България

Информация относно валежите в България в условията на променящ се климат

При интензивните валежи за кратко време върху земната повърхност падат големи количества дъжд и/или сняг. В България като интензивен се означава само такъв валеж, при който за една минута падат повече от 0,18 мм или това са 10,6 мм/ч. Рядко в страната се наблюдават екстремни валежи (над 100 мм/24ч). Такива явления се означават като опасни, тъй като падайки за кратко време валежните води се трансформират в повърхностен отток, причиняващ наводнения и унищожават земеделските култури. Ето защо изучаването на валежите и измененията в сезонността им има не само теоретичен смисъл, а притежава и чисто практическа полза.

В България за интензивен валеж се приема онзи, при който върху 1 м2 от земната повърхност за една минута падат повече от 0,18 мм. В страната интензивни и продължителни валежи от дъжд и сняг се наблюдават главно през късната есен и пролет. През зимата такива валежи са характерни само за най-южните райони от страната (Дъбов, 1971). Измерването им се извършва чрез самопишещ дъждомер (т. нар. плювиограф) или автоматична метеорологична станция с достатъчно малък интервал на запис (1, 5 или 10 минути). В практиката се използват и специално пригодени цилиндри (дъждомер на Вилд), чрез които се отчитат максимални денонощни валежи. Макар и рядко в България се наблюдават екстремни валежи (≥100 мм/24ч) като в периода 1931-1985 г. такива валежи са измерени поне един път в почти половината от всички анализирани 242 метеорологични станции в страната (Тишков, 1996). Анализирайки опасните метеорологични явления в периода 1961-2010, д-р Лилия Бочева (Бочева, 2014) представя следните характеристики на екстремни валежи (табл. 1). Валежът във Варна през август 1951 г. се счита за най-големия 24-часов валеж, измерен в България. Подобни стойности са отчетени и в станция Малко Търново 55 години по-късно.

Таблица 1 Характеристики на екстремни валежни случаи (Бочева, 2014)

 Глобалните климатични модели показват тенденция към увеличаване на максималните денонощни валежи в района на Балканския полуостров. Повишаването на честотата на подобни метеорологични явления със сигурност ще доведе до значими материални щети, тъй като при такива валежи внезапно нараства повърхностният отток, насочен към речните легла. На 7-ми август 2007 г. в град Цар Калоян (област Разград) падат 291 мм валеж, причинявайки внезапно наводнение, отнело живота на 8 души (Рачев, 2018). Това валежно количество се равнява на половината от годишната сума на валежите в тази част на страната.

фиг. 1 Месечно разпределение на средния брой дни с валеж ≥100 мм/24ч в България (Бочева, 2014)

Изследванията на д-р Лилия Бочева (Бочева, 2014) доказват, че има статистически значимо нарастване на дните с потенциално опасни и екстремни валежи през периода 1991-2010 г. спрямо базисния период на изследване (1961-1990 г.), главно в Източна България. 

В периода 1991-2010 г. се наблюдава съществено изменение в месечното разпределение на дните с екстремни валежи (фиг. 1). За периода от 2001 до 2010 г., максимумът в разпределението на дните с екстремни валежи се измества от юни към юли (Бочева, 2014). В периода 1951-1990 г. най-много дни с екстремни валежи са регистрирани през месеците юни, септември и декември, а през 1991-2010 г. тези валежи увеличават честотата си през месеците от май до октомври. Впечатление прави значителното увеличение на средния брой дни с екстремни валежи (фиг. 1).

Екстремните валежи (≥100 мм/24ч) имат променлива интензивност през денонощието. Те могат да отслабват или да се засилват, а на моменти и временно да спират. При повишаване на интензивността на валежа само за броени минути нараства повърхностният отток, който причинява наводнения, материални щети и унищожава реколти. Установеното повишаване на честотата на тези явления през топлото полугодие представлява риск за земеделските производители. Особено неблагоприятен ефект биха оказали онези екстремни  валежи, падащи непосредствено преди жътва и прибиране на реколтата през есента. От друга страна в резултат на интензивни и екстремни валежи водните стоежи в малките селскостопански язовири могат да се повишат много бързо, което налага внимателен мониторинг на тези съоръжения. Нарастването на броя на дните с екстреми и интензивни валежи в страната не влиза в противоречие с резултатите от глобалните климатични модели. Според повечето от тях за територията на Балканския полуостров се установява тенденция към нарастване на интензивността на валежите. Очевидно е, че всичко това налага обществото и икономиката да се адаптират към променящите се климатични условия.


В публикацията са използвани материали от:

  1. Дъбов, Л., 1971. Ръководство за извършване на метеорологични наблюдения. София, Управление по Хидрология и Метеорология (УХМ), 148 с.
  2. Тишков, Х., 1996. Интензивни и поройни валежи – Обучението по география, кн. 2, стр. 15-18.
  3. Рачев, Г., 2018. Климатология. Въпроси и отговори. София, изд. „Парадигма“, 258 с.