Планините като система за ранно предупреждение за ефектите от климатичните промени
Петко Божков е главен асистент доктор в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. През 2019 г. получава докторска степен по геоморфология и палеогеография в катедра „Климатология, Хидрология и Геоморфология“ на СУ. Бакалавърската му степен е по специалност география. От 2015 г. работи по различни проекти, свързани със скоростта на природни процеси като изветряне, срутища, ерозия и връзката им с климатичните условия във високопланинския пояс на България.
Високите планини са най-уязвимите територии в условията на климатични промени, тъй като в резултат на затоплянето на атмосферата се увеличава скоростта на топене на ледниците и снежните маси, нараства опасността от наводнения и се активизират процеси като изветряне, срутища, сипеи и др. С климатичните промени са свързани изменения в растителната и почвената покривка. Изучавайки ефекта от затоплянето в планините е възможно да се направи прогноза за очакваните промени в други територии.
Климатичните промени се свързват с повишаване на средногодишната температура на сушата и океана. Обикновено промените в климата са свързани с изменения в стойностите и режима на метеорологичните елементи (температура, налягане, влажност и т.н.), както и с проява и зачестяване на опасни метеорологични явления (градушки, екстремни валежи, смерч и др.). Разгледани в продължение на няколко десетилетия тези промени изглеждат плавни и дори незначителни, тъй като хората са склонни да обръщат внимание предимно на резки промени в ландшафта.
Именно такива резки промени в ландшафта се наблюдават в алпийския и субалпийския пояс на планините. В резултат от затоплянето на атмосферата се увеличава скоростта на топене на планинските ледниците и снежните маси (фиг.1 и 2). Отстъп на планински ледници е установен както в Алпите (Paul et al., 2011), така и в Скалистите планини в Северна Америка (Florentine, C., 2019), Андите в Южна Америка (Mishra et al., 2017) и планинската верига Хиндукуш в Азия (Bolch et al., 2019). Счита се, че за последните 100 години температурата на Земята се е повишила с около 1 °C (Hartmann et al., 2013), като планините (над 1000 м надморска височина) се затоплят със същите темпове като равнинните райони.
Намаляването на площта на планинските ледници води до промяна в албедото на земната повърхност, като намалява отражението на късовълновата слънчева радиация, с което се увеличава енергията абсорбирана от повърхността (Kohler et al., 2014). Това от своя страна води до по-нататъшно намаляване на ледниците и снежниците, а също така и до повишаване на височината на снежната линия. Под нея не съществуват условия за устойчиво задържане на снежни маси, а това заедно със затоплянето, води до повишаването на горната граница на гората. Пряк резултат от това е трайната промяна в екологичните условия и загубата на биоразнообразие в алпийския и субалпийския пояс, където виреят множество застрашени, ендемични и реликтни (т.е. възникнали през предходни геоложки епохи) видове.
В допълнение, ледниците дават начало на множество реки и са източник на пресни води, като по този начин участват във водния кръговрат. Съкращаването на площите им ще окаже осезаемо влияние върху водния баланс на язовирите и производството на електроенергия от ВЕЦ. Намаляването на периода с устойчива снежна покривка, вследствие на повишаване на температурите на въздуха, има подобен ефект.
Вследствие на бързото топене на ледниците и снежната покривка се увеличава рязко ерозията и преноса на неспоени материали и успоредно с това повишава речния отток. Прииждащите планински реки могат да причинят наводнения, нанасяйки материални щети. Успоредно с това пренасят големи количества седименти към язовирите.
От друга страна, климатичните промени във високите планини повишават скоростта на процеси като изветряне, срутища, сипеи, солифлукция, ерозия и др., които в определени случаи нанасят щети върху съществуващата инфраструктура и представляват заплаха за живота на туристите. През необичайно горещите лета на 2003 и 2010 г. се наблюдава повишена активност на срутищата около върхове в Европейските Алпи (Kohler et al., 2014).
В обобщение, ефектът от климатичните промени във високите планини е разнопосочен и все още не е добре изучен. Бързите темпове на отстъп на планинските ледници изненадват дори специалистите, като според някои изследвания, ако темповете на отстъп не се променят до 2100 година, ледниците в Алпите ще намалят площта си с около 2/3 (Zekollari, 2019). Намаляването на ледниците в световен мащаб може да се приеме като индикатор за климатични промени, които ще окажат влияние върху природната среда на регионално и на глобално ниво. Изучаването на ефектите от затоплянето във високите планини дава възможност да се направи прогноза за очаквани промени в природната среда в други студени територии, каквито са полярните пространства. Те от своя страна оказват влияние върху глобалната климатична система и са обект на самостоятелни авторски статии: Температурните рекорди в Арктика продължават и Без сезонен арктичен лед още преди 2050 г.
В публикацията са използвани материали от: