Климатичните промени през последните 10 – 12 хил. години

Непрекъснатият цикъл на застудяване и затопляне на климата

Климатичните промени са предизвикани от промените в количеството постъпваща слънчевата радиация, концентрацията на парникови газове и аерозоли в атмосферата. Същите фактори са причина за климатичните промени в геоложкото минало на Земята, преди появата на човека. В настоящата статия са представени климатичните промени през последната геоложка епоха, през която се формира съвременният климат и се развива човешкото общество. Съвременните промени на климата са част от непрекъснат цикъл на застудяване и затопляне на атмосферата.

Климатичните промени придобиват все по-голяма популярност както в научните среди, така и извън тях. Тези промени са обект на дискусия на редица конференции и международни форуми. В резултат на това постепенно се оформи съвременното климатично законодателство. Нарастващият интерес към климатичните промени и последиците от тях оставят впечатление, че те са нещо напълно ново, характеризиращо съвременността.

В действителност климатът на Земята винаги се е променял под влиянието на комплекс от фактори, в т.ч. и човешката дейност. Замяната на естествената растителност със селскостопански култури, изсичането и/или изгарянето на горите, появата и разрастването на градовете изменя естественото албедо на територията. При промяната на отражателната способност се изменя радиационният баланс, което води до промени в топлинния баланс на земната повърхност. Естествено възниква въпросът „Кога са започнали тези процеси?“. На пръв поглед отговорът е интуитивен – от началото на съществуването на човешкото общество. Земеделието, което се свързва с уседнал начин на живот, се появява за пръв път през неолита (9 – 8 хил. год. BP).  На територията на България неолитни селища се появяват преди около 9,5 хил. год. (Балтаков, Кендерова, 2003). В началото на неолита  човешкото влияние върху околната среда е било ограничено, така че промените на климата през този период  не могат да се обяснят изцяло с антропогенната дейност. Съвременните хора (Homo sapiens) се появяват в края на последния ледников период (10 – 12 хил. год. ВР). Това се случва през холоценa – най-новата геоложка епоха, започнала  след отдръпването на континенталните ледници в Евразия и Северна Америка.

Холоценът (Holocene, от гр. „holo“ – изцяло, напълно и “-cene” – нов) започва преди 11 700 ± 99 год. BP (Walker et al., 2008). Съществуват и други мнения, според които за начало на холоцена се приема интервалът 10 000 – 10 250 год. BP, т.е. само времето след пълното стопяване на континенталните ледници (табл. 1).

Таблица 1. Геохроноложка подялба на Холоцена (Mangerud et al., 1974; Балтаков и др., 2003 с допълнения)

Именно през холоцена се формира съвременният климат. За разлика от предходните геоложки епохи, които се разделят на векове на базата на образуваните скални формации, то за подялба на холоцена служат климатичните условия. Те пряко са се отразявали на видовия състав и типа на растителността. Въз основа на микрофлористичните останки от езера във Финландия, ботаникът Аксел Блит изучава изменението на растителността и прави изводи за климатичните промени през холоцена. Тази схема е потвърдена и допълнена от Рутгер Сернандер. Впоследствие е подкрепена с въглерод 14 (C14) датировки (Балтаков, Кендерова, 2003). Днес холоценът се поделя на 6-7 климатични епохи, всяка от които се характеризира с различни климатични условия (табл. 1).

Климатът в края на ледниковата епоха е бил по-хладен от съвременния. Преди около 10 000 години започва затопляне на климата, като върху освободената от ледниците територия се е развивала горска растителност. Захлаждането на климата в края на Предбореала е довело до кратко настъпление на планинските ледници в Алпите (фиг. 1) и намалени темпове на топене на ледниковия щит във Феноскандия, обхващащ Скандинавския полуостров, полуостров Кола и областта Карелия, заемаща части от Финландия и Русия. Това не продължава дълго, тъй като през Бореала се редуват топли и студени климатични фази. Климатичната обстановка се стабилизира едва в края на Бореала, а през Атлантика климатът се затопля. Това затопляне е довело до пълното изчезване на континенталния ледник във Феноскандия и до отдръпване на ледниковите езици в планините. По време на Горния Атлантик (6-5 хил. год. BP) средногодишната температура на Балканския полуостров е била с около 2-2,5 °С по-висока от съвременнатата (Балтаков, Кендерова, 2003).

Фиг. 1. Планинският ледник Гепач (Gepatsch ferner) в Източни Алпи (Ötztaler Alpen). Днес ледникът е във фаза на отстъп. Изчислено е, че ледникът отстъпва с 30 см назад всяка година (снимка: Петко Божков)

Непосредствено след Атлантика започва захлаждане на климата и намаляване на средногодишните температури на въздуха. Счита се, че климатичните промени в Северна Европа са довели до миграция на населението в направление от север на юг, като по времето на Суббореала се появяват първите племена на Балканския полуостров, носители на бронзовата култура. В края на Суббореалната епоха, климатът на Средиземноморието става по-ариден, но не толкова сух, както днешния (Балтаков, Кендерова, 2003).

През последните 2,5 хил. години наблюдаваме тенденция към затопляне на климата. Това затопляне е предизвикано както от естествени фактори, така и от човешката дейност. Някои автори считат, че човешкото влияние върху околната среда е придобило глобален мащаб. Поради това, те предлагат последната епоха от геоисторическото развитие на Земята да бъде наречена антропоцен. Нарастващото население на Земята създава необходимост от консумация на все повече енергия и производство на храни. Всичко това оставя своя отпечатък върху климатичната система.

Без да се спекулира за мащаба на климатичните промени и без да се застъпват идеи за предстоящи катастрофи с глобален характер, трябва да се отбележи, че ефектът от климатичните промени върху природата е осезаем. Особено уязвими са планинските и полярните територии, където ефектът от климатичните промени води до намаляване на площта на ледниците (фиг. 1), които от своя страна влияят върху топлинния баланс и са колектори на пресни води. Това е обширна тема, която заслужава да бъде обект на следваща статия.


В публикацията са използвани материали от:

  1. „Кватернерна палеогеография“, Г. Балтаков и Р. Кендерова, 2003.
  2. http://www.stratigraphy.org/GSSP/Holocene.pdf
  3. https://folk.uib.no/ngljm/PDF_files/Mangerud%20et%20al%201974,%20Quat%20stratigraphy%20Norden.PDF