Млади учени правят науката за климата достъпна
Д-р Петко Божков от екипа ни представя “Климатека” в предаването “Аларма” по БНР “Христо Ботев”.
Д-р Петко Божков от екипа ни представя “Климатека” в предаването “Аларма” по БНР “Христо Ботев”.
Климатичните условия на даден регион винаги са били сред най-важните фактори за развитието на земеделието. Поради това е възникнал специален клон на науката за климата – агроклиматология, който изследва влиянието на климатичните условия върху развитието на селскостопанските култури. Настъпващите промени в климата вече засягат страната ни и оказват осезаемо влияние върху производството на редица култури. Затова е необходимо да се обърне повече внимание върху предизвикателствата пред растениевъдството в условия на променящ се климат и начините за адаптация към тях.
Климатичните промени влияят не само върху температурите на въздуха и на океанската вода, но и върху валежите и техните основни характеристики. Към момента има множество данни за вече осъществило се нарастване на глобалната температура на Земята и предстоящо такова. При валежите не се наблюдава толкова ясна тенденция към нарастване на годишните валежни суми. Установена е обаче тенденция към нарастване на интензивността на валежите и зачестяване на екстремните валежи, които оказват негативен ефект върху природата и обществото.
Вулканичната дейност има осезаем ефект върху земната атмосфера. В резултат на вулканичните изригвания в ниските слоеве на атмосферата се отделят значителни количества аерозоли и парникови газове. Докато аерозолите водят до намаляване на постъпващата радиация върху земната повърхност и глобално понижават температурата на Земята за определен период от време, то парниковите газове водят до затопляне. Въпреки това климатичните промени не могат да се обяснят с вулканизма, тъй като количеството парникови газове, отделени от антропогенната дейност, значително превишава вулканичните емисии на въглероден диоксид.
Климатичните модели представляват опит за симулиране на сложните процеси в атмосферата в софтуерна среда. Първите модели са разработени през 70те години на ХХ век с цел прогнозиране на климатичните промени при трайна тенденция към повишаване на концентрацията на парникови газове в атмосферата. Недостатъците и несъвършенства на тези модели водят до нееднакви резултати в прогнозираното затопляне на земната повърхност, което служи като инструмент за хората, отричащи климатичните промени. В същото време едно ново изследване доказа, че климатичните модели предоставят надеждни данни за промените в климата.