Готови ли са българските граждани да произвеждат сами енергията си?
Павлин Стоянов от авторския ни екип в интервю за БНР – Радио София относно начините за въвеждане на децентрализирана енергийна система в България.
Павлин Стоянов от авторския ни екип в интервю за БНР – Радио София относно начините за въвеждане на децентрализирана енергийна система в България.
Европа и светът са в ускорен преход към декарбонизация и дигитализация. Нормотворчеството навсякъде се задъхва пред нарастващите темпове на развитие на обществата ни и пред все по-тежките последици на климатичните промени и напреженията от глобализацията. Вече две години България няма действащ законодателен орган и правителство, които да вървят в крак с времето, и редица нормативни реформи, които трябва да се осъществят към момента, са забавени. Това повдига въпроси за адекватността на енергийния ни сектор, за способността на обществото ни да допринесе за борбата с климатичните промени и да се адаптира към променящия се свят.
Плановете за възстановяване и развитие (ПВУ) в Европейския съюз (ЕС) не са създадени, за да обслужат просто едни проекти. По-скоро проектите трябва да бъдат подбрани и изпълнени така, че да постигнат “големите” цели: “… заетостта и растежа, устойчивостта на нашите общества и доброто състояние на околната ни среда” (Урсула фон дер Лайен, цитирана в предговора към Българския план). Настоящата статия ще погледне към основополагащите принципи зад механизма за възстановяване и развитие, защото конкретните инвестиционни обекти, както наблюдаваме, може да се менят, отлагат и отпадат. Но ако не се насочим към вкоренените проблеми и не следваме дългосрочните цели, ще сме се провалили, дори и някое ново строителство или софтуер да светнат и заработят.
Павлин Стоянов от авторския ни екип в интервю за БНР – Радио София относно енергийните общности и ползите от тях.
Павлин Стоянов от авторския ни екип в интервю за предаването “Социална мрежа” по Nova TV относно енергийните общности.
Павлин Стоянов от авторския ни екип в интервю за предаването “Бизнес старт” по Bloomberg TV относно енергийните общности.
Енергийните общности са организации на граждани, малки и средни предприятия и/или общини, които позволяват участниците в тях да споделят, произвеждат и използват енергия за общо благо. В законодателството на ЕС правата им са уредени въз основа на принципите на кооперирането, при които финансовата печалба не е основна цел. Общата дейност постига други икономически, социални и екологични ползи. Например – намаляване цените на енергията, подобряване на околната среда в региона, набиране на фондове за общополезни дейности: пенсионно осигуряване, облагородяване на градската среда, насърчаване на културна или спортна дейност, оползотворяване на местни ресурси и т.н. За да се даде възможност на гражданите да се кооперират и да не зависят изцяло от големите енергийни предприятия, трябва да бъдат въведени някои конкретни законодателни промени в България, както и да се предприеме осъзната политическа и административна активност в тази посока.
Павлин Стоянов от екипа ни в интервю за Капитал за това каква е неговата визия за една зелена София, необходима цел от Националния план за възстановяване и устойчивост.
В началото на тази година можеше да се погледне към местните зелени политики като визия за това как ще се развие модерният град в Европа – красив, чист, мирен. От началото на войната в Украйна обаче доминира въпросът – закъсня ли Европа със Зелената сделка, или пренебрегна грубо някои очевидни глобални фактори. В настоящата статия погледът е към Зелената сделка като неизбежното бъдеще, което щеше да е хубаво да се е случило по-бързо. Ролята на градовете и общините за бързото достигане на енергийните и климатични цели е все още ключово. Силната местна инициатива има важен принос за енергийната независимост в ЕС.