Павлин Стоянов от екипа ни в интервю за Капитал за това каква е неговата визия за една зелена София, необходима цел от Националния план за възстановяване и устойчивост.

В широкия кръг около центъра на София е забранено влизането на автомобили, а вътре в него има добре изградена инфраструктура от е-мобилност – споделени малки коли и тротинетки. По орбитата на този кръг се движи трамвай, на който хората се качват, за да влязат навътре, и оставят колите си в близкия периметър. После забравят за тях и се движат пеша. Такава картина си представя юристът Павлин Стоянов за столицата, когато говорим за бъдещите зелени градове. Той е консултирал моделирането на Националния план за енергетика и климат и от години следи развитието на правните технологии в сферите. Визията е вдъхновена от швейцарски зимен курорт под планината Матерхорн, който е изцяло затворен за коли, а събирането на боклука и зареждането на магазинчетата се случва с малки електрически камиони.

Това е бъдеще, за което трябва да мислим не като мечта, а като нещо достижимо – главна цел на Зелената сделка е всички държави в ЕС да са въглеродно неутрални до 2050 г. За да се случи това, финансирането ще минава предимно през градовете. “70% от емисиите в света идват от градовете, затова и 70% от мерките, които трябва да се изпълнят, ще се изпълняват от градовете, а не от парламента или Министерския съвет”, обяснява Стоянов.

За съжаление българските градове засега изостават- ако погледнем картата на Европейската комисия за зелените мерки в градовете, ще видим дълги списъци с въведени нискоемисионни или дори беземисионни зони в редица европейски градове, докато в България единствената “забрана” е за тирове в центъра на София.

Условно казано, има пет пилона на устойчивия град – чиста вода, чист въздух, биоразнообразие, намаляване на шумовите емисии и кръгова икономика, т.е. управление на отпадъците. А регулациите и санкциите на ЕС ще задължат държавите да ги изпълнят рано или късно. Работи се и върху регламент, който да направи така, че градовете да купуват квоти, когато замърсяват. А ефектът от това вероятно ще се усети от всеки гражданин – дали чрез по-високи данъци или през ред ограничения.

#1 Транспорт

Основните “замърсители” в градовете са транспортът и производството на електроенергия, които реално са свързани и допринасят за 70% от емисиите и в градовете. Сградите също генерират емисии заради нивото на потребление на енергията, която се произвежда от ТЕЦ-ове, въглищни, газови централи.

Повечето планове на държавите за енергетика и климат предвиждат нискоемисионни или беземисионни зони в градовете, в които се ограничава влизането с автомобил с двигател с вътрешно горене или други показатели. В противен случай се плащат по-високи данъци и такси. В София нискоемисионната зона се очаква да бъде въведена в края на 2022 г., като още четири други града също имат подобни намерения.

Друга стъпка е подобряване на публичния транспорт, за да може хората от периферията да се откажат от колата, но и да се придвижват бързо.

София и други градове има какво още да направят по темата. “Когато работих по нашия план, ние само маркирахме възможностите, без да имаме конкретни цели. Споделихме, че ще електрифицираме публичния и междуградския транспорт, но това електрифициране означава, че не можем да произвеждаме ток от въглища или газ, ако искаме да постигнем целите. Защото тези коли няма да замърсяват, но ТЕЦ-овете ще замърсяват. Точно заради това трябва да се мисли интегрирано. Не можеш да мислиш за транспорта само като транспорт. Трябва да мислиш за развитието на града като инфраструктура, строежи, центрове с бизнес развитие и т.н.”, споделя Павлин Стоянов.

#2 Енергетика

Затова е важно откъде се доставя енергията за градовете – дали централно, от АЕЦ или ТЕЦ, дали от вятърни перки или местни енергийни общности. Интересна е и идеята за фотоволтаици върху блоковете в някои квартали, което би позволило самите места да се грижат сами за себе си и само при нужда да взимат ток от централен източник.

Но отново зависи какви са индивидуалните нужди и проблеми. В италианският град Уго индустриалният квартал например преживява зелена трансформация. Обособени са зелени зони, които са органични – без химикали и замърсяващи препарати. “Но не е достатъчно само да засадиш дървета, устойчивостта е нещо за бъдещето. Сградите, които се строят там, не се строят от обичайните бетон и стомана, които трябва да дойдат с кораби и което е замърсяващо, ами измислят технология, която да може да оползотвори местен материал. По този начин те стимулират местната икономика, а това, че материалите са тамошни, води до доста по-малко емисии”, разказва експертът.

Соларните панели върху сградите в жилищните квартали също са интересна опция, която би довела до по-малко емисии. София също обмисляше такава идея, но проблемът беше в неизвестния отговор на въпроса кой ще отговаря за управлението и поддръжката им. Според Павлин Стоянов това може да е отговорност на едно общинско дружество или дирекция. А някои градове вече са опитвали по различни начини.

“Има т.нар. ESCO модел – energy services company. Идеята е, че едно дружество, което има експертиза, каквато общината няма, анализира сградата: колко потребява, какво може да й се сложи като източник на енергия, дали например лампите могат да светят със сензори, дали да се направи саниране, дали не. Това дружество инвестира в тези промени и общината с годините изплаща тази инвестиция”, обяснява той, като допълва, че този модел обаче сработва навсякъде. В България също – заради законови и счетоводни недомислици, които отказват дружествата.

В Полша например целта е била енергийните предприятия като ЧЕЗ да влязат в тази роля, но те не са имали стимул да инвестират в нещо, което би намалило техния приход. Същевременно е нямало механизъм, по който да се компенсират, затова в крайна сметка и там идеята не се е осъществила.

Пълното интервю с Павлин Стоянов прочети тук.