Надежда Шопова: Зимите вече са по-сухи и по-топли, трябва да се пренастроим
Надежда Шопова в интервю за „Трета възраст“ за нуждата от адаптация на българското земеделие към по-топлите зими и зачестилите екстремни явления.
Надежда Шопова в интервю за „Трета възраст“ за нуждата от адаптация на българското земеделие към по-топлите зими и зачестилите екстремни явления.
• Зимите стават все по-топли и непредсказуеми, с недостатъчно студени дни за нормалното развитие на кайсията, което води до преждевременно излизане от покой, ускорено развитие и повишен риск от измръзване.
• Повишаването на температурата по време на фазата на затопляне има силен ефект за напредване на цъфтежа.Нестабилността на времето води до загуба на реколта. На всяко десетилетие в България има риск за 2 напълнo провалени и 1 слаба година. Има опасения за провал и на реколтата през 2025 г.
• Тази нестабилност затруднява производителите, намалява интереса към инвестиране в млади градини, увеличава зависимостта от внос и е предпоставка за повишаване на цените на пазара.
• Площите с кайсии у нас са намалели от около 6000 ha през 2000 г. до средно около 2500 ha през последните години, като промишленото производство остава значително по-ниско спрямо началото на века.
• Необходимо е обновяване на сортовете с адекватни изисквания за топлина и студ по време на покоя, по-добра студоустойчивост, , застраховки и адаптирани агротехнически практики както и сътрудничество между учени и производители.
Надежда Шопова от авторския ни екип в интервю за Капитал относно влиянието на климатичните промени върху земеделието в България.
Надежда Шопова от авторския ни екип в интервю за БНР – Радио София относно ползите от органичното земеделие.
Надежда Шопова от авторския ни екип относно въздействията на климатичните промени върху пчелите в ефира на БНР – Радио Благоевград.
Съвместен материал на Надежда Шопова и Йорданка Герасимова от БНР – Радио Видин, разработен в рамките на лабораторията „Наука и журналистика за климата
Съвместен материал на Надежда Шопова и Йорданка Герасимова от БНР Видин. Материалът е разработен в рамките на лабораторията „Наука и журналистика за климата“.
Последните години са определени като едни от най-топлите и с екстремни или сухи условия през вегетационния период на пролетните култури. Тази година също станахме свидетели на поредната лятна суша в обширни земеделски райони на страната, където засушаването в определени периоди достигна до критични нива за добива на пролетните култури. Агрометеорологичното засушаване през юли, формирано от почвено-атмосферен дефицит на влага, води до физиологичен стрес и проблеми с развитието на растенията и тяхното опрашването. Юли 2023 г. беше с 0,25°C над рекорда – от началото на измерванията в света изобщо. Промените в условията на овлажнение през лятото в Югоизточна Европа, както и специално в България и Румъния будят сериозно безпокойство. Налице е поредното предизвикателство пред сектор земеделие, породено от съвременните климатични условия. Според някои моделни симулации затопляне с до 2 °C може да понижи добивите от поливна царевица в Северна Европа с 1% до 14%, и с 4% до 22% в Южна Европа и България, като при неполивните площи очакванията са силно неблагоприятни.
Интервю на Надежда Шопова от екипа ни за БНР – Радио София относно влиянието на климатичните промени върху розопроизводството в България.
България е сред фаворитите на световния пазар по производство на рози и продукти, заедно с Турция, а Розовата долина е адресът на най-качественото розово масло у нас. В България всяка година се произвеждат между 2 – 3,5 тона розово масло. Установено е, че специфичните климатичните условия са сред най-важните фактори, влияещи върху добивите и качеството на розовото масло, а публикацията разглежда как колебанията и измененията в основните метеорологични елементи ще се отразят върху розопроизводството и качеството на маслото. Данните показват, че в по-далечно бъдеще климатичният натиск може да доведе до изтегляне на началото на прибиране на цветовете в посока към по-ранна дата, както и че променените климатични условия могат да повлияят на продължителността на периода на цъфтеж. Като непреки последици вероятно ще се наблюдават развитие на болести и неприятели, което би увеличило и разходите, свързани с нарастването на растително-защитните дейности.