Надежда Шопова

14 Публикации

Пшеницата и промените в климата

Надежда Шопова от авторския ни екип в интервю за БНР – Радио Видин относно пшеницата и предизвикателствата за отглеждането ѝ в условията на климатичните промени.

Устойчиви ли са добивите при зимните житни култури на климатични промени?

Два противоположни рекорда бяха отбелязани за последните 5 години: най-висок и най-нисък среден добив при пшеницата. Повишената честота на екстремните метеорологични явления е посочена от учените като пряк резултат от климатичните промени. Условията от година на година стават все по-трудно предсказуеми и не позволяват устойчивост на добивите при растенията, отглеждани на открито и при липса на напояване. Тази статия поставя на фокус житните растения, от които се произвежда хляб: кога започва и приключва стопанската година; от кои метеорологични условия зависи количеството и качеството на реколтата. А също и каква е връзката на тези фактори с климатичните промени, както и какво е разпределението на валежните суми и температурата през двата критични за житните растения периоди – есенно-зимния и пролетния, през последните две години в страната. Обърнато е внимание на двупосочните връзки между пшеница и климат.

Каква е връзката между климатичните промени и зоните на „Натура 2000“?

Част от проявленията на климатичните промени в Европа са в посока към затопляне и промяна в разпределението на валежите, нарастване на екстремалните явления с метеорологичен произход. Как тези промени оказват влияние на защитените зони, включени в мрежата „Натура 2000“, кои са директните и косвените влияния на климатичните промени върху тези зони? Данните показват, че в някои случаи на екстремни събития, структурата и доминиращите видове ще се променят, но системата би могла да се възстанови. Но комбинираните ефекти от повишаването на температурата и повишените нива на CO2 оказват основно въздействие върху системите и водят до процеси, които засягат качеството на местообитанията и в крайна сметка водят до загуба им.При всички случаи промяната зависи от адаптивен капацитет на системата и изменението на климата може да засили съществуващия натиск.

Експерт: При биологичното земеделие намесата на човека е минимална

Главен асистент Надежда Шопова гостува в предаването “България сутрин” по Bulgaria on air и разказва какво трябва да знаем за биологичното земеделие и какви са неговите предимства.

Предимства на биологичното земеделие

Храната е най-мощното “лекарство” за ума и тялото и ние я консумираме ежедневно. В последно време излизат на светло все повече факти за негативното влияние на пестицидите върху здравето на човека, околната среда, почвата, подпочвените води, биологичното разнообразие. Какво представлява органичното земеделие? Това е форма на отглеждане, която възприема изкуствено създадената агросистема като един организъм. Употребата на пестициди е сведена до минимум или премахната изцяло, като се разчита на саморегулиращи механизми между елементите. Вдъхновена е от самата природа и в нея почвата е биологично активен, жив организъм, определян като “жива кожа на планетата”. Биоземеделието е ключов метод при опазване здравето на околната среда и човека. То е в пълен синхрон с мерките, които се препоръчват за намаляване неблагоприятното влияние на климатичните промени в сектора. Биологичното земеделие допринася за смекчаване на парниковия ефект и глобалното затопляне чрез способността си да улавя въглерод в почвата. В тази публикация ще се докоснем до органичното производство и ще отговорим на въпросите кои са положителните страни на това направление и защо принципите му са припознати като метод за борба с климатичните изменения?

Надежда Шопова: Във всяка бутилка вино е затворено метеорологичното време

Надежда Шопова от екипа ни в интервю за БНР “Благоевград” за това как климата и климатичните промени се отразяват върху качеството на виното.

Влияят ли климатичните промени върху качеството на виното?

Има ли връзка между климата, климатичните промени и хубавото вино? И индикатор ли е тази връзка за условията на отглеждане на грозде? Дали тенденциите в много райони към затопляне и късно лятно засушаване, преминаващо в есенно, биха повлияли благоприятно върху качеството на гроздето?

Климатичните промени могат да провокират интерес към отглеждането на смокини у нас

Страната ни е северна граница за разпространение и отглеждане на смокинята (Ficus carica L.) Култивирането на вида е застъпено по масово в три основни района – Южното Черноморско крайбрежие, Югоизточна България и Петричко-Санданска област. В последните десетилетия, с повишаване на температурния потенциал и сухите периоди през лятото, смокинята предизвиква интерес и е търсен овощен вид за отглеждане най-вече в личното стопанство в различни части на България. През новия климатичен период (1991 – 2020 г.) средната годишна температура в страната ни се е повишила с повече от 1°C, като за времето на активна вегетация април – октомври това нарастване е още по-значимо. Констатирано е затопляне на зимите и положителен тренд при най-ниските им стойности. По отношение на валежите, експертите забелязват изравняване по сезони, а в много от районите на Южна и Югоизточна България – повишаване на количества извън вегетационния сезон. Смекчаването на характера на зимите намалява значително рисковете от зимни повреди, а по-слънчевото и продължително лято благоприятства процесите на зреене на плодовете. Новите условия са с нарастваща благоприятност и предполагат по-широко отглеждане на смокинята в страната. Въпреки че няма висока транспортабилност, тя има универсална употреба и ценни биологични и стопански качества. Плодовете се консумират в свежо състояние и след сушене. Поради ограничения брой болести и вредители може да се отглежда и по биологичен метод, без химически средства.

Екстремалните метеорологични явления увеличават уязвимостта на земеделските култури

Още от най-дълбока древност, много преди инструменталното измерване на температурата, хората са отбелязвали и записвали важни моменти от развитието на природата и растенията – като цъфтежа на вишните, узряването и прибирането на лозята, стопяването на снежната покривка, оцветяването на листата. Данните оформят календар на природата на дадено място, който поради цикличния характер на времето, носи ценна информация. Този календар има и съществено практическо значение за основните земеделски дейности, за развитието на пчеларството и е свързан и с определени културни прояви. Тази публикация отваря прозореца към науката фенология и историята на организираните фенологични наблюдения, връзките между температурата и фазовото развитие на растенията и търси отговор на въпроса дали в резултат на климатичните изменения се променят сезоните и вегетационният период на растенията.

Как климатичните промени влияят на сектор земеделие?

Растителните организми са фенологични индикатори на времето и климата и често се използват като безинструментално средство за неговия анализ. Реакциите на земеделските култури, техните растеж и развитие са пряк резултат от условията на околната среда. Слънчевата радиация, температурата на въздуха и валежите са основните фактори, които определят продуктивността им. В търсене на връзката околна среда – растение е възникнала науката земеделска метеорология. В този доклад са систематизирани някои основни предизвикателства пред земеделието и основни мерки за адаптация на сектора към съвременните климатични условия.