Как промените в климата влияят на розопроизводството у нас?
Интервю на Надежда Шопова от екипа ни за БНР – Радио София относно влиянието на климатичните промени върху розопроизводството в България.
Интервю на Надежда Шопова от екипа ни за БНР – Радио София относно влиянието на климатичните промени върху розопроизводството в България.
България е сред фаворитите на световния пазар по производство на рози и продукти, заедно с Турция, а Розовата долина е адресът на най-качественото розово масло у нас. В България всяка година се произвеждат между 2 – 3,5 тона розово масло. Установено е, че специфичните климатичните условия са сред най-важните фактори, влияещи върху добивите и качеството на розовото масло, а публикацията разглежда как колебанията и измененията в основните метеорологични елементи ще се отразят върху розопроизводството и качеството на маслото. Данните показват, че в по-далечно бъдеще климатичният натиск може да доведе до изтегляне на началото на прибиране на цветовете в посока към по-ранна дата, както и че променените климатични условия могат да повлияят на продължителността на периода на цъфтеж. Като непреки последици вероятно ще се наблюдават развитие на болести и неприятели, което би увеличило и разходите, свързани с нарастването на растително-защитните дейности.
Интервю на Надежда Шопова от авторския ни екип за БНР – Радио Благоевград относно бъдещето на българския розов домат.
Климатичните изменения и повишената честота на екстремните събития с метеорологичен произход оказват както пряко, така и косвено влияние върху отглеждането на домати на открито. Високите летни температури са причина за топлинен и воден стрес; опадане на цветове и завръзи; намалена жизненост на полена; прегаряне на плодовете и в крайна сметка и за по-слаби добиви. Като други директни неблагоприятни последствия може да се посочат промяната на условията на растеж и развитие, както и необходимостта от по-високи поливни и торови норми. От друга страна, промените в температурите и валежите увеличават агресивността на плевелите, болестите и неприятелите по доматите. Стресовите фактори водят до намаляване на имунитета и общия здравен статус на растенията.
Надежда Шопова от авторския ни екип в интервю за БНР – Радио Видин относно пшеницата и предизвикателствата за отглеждането ѝ в условията на климатичните промени.
Два противоположни рекорда бяха отбелязани за последните 5 години: най-висок и най-нисък среден добив при пшеницата. Повишената честота на екстремните метеорологични явления е посочена от учените като пряк резултат от климатичните промени. Условията от година на година стават все по-трудно предсказуеми и не позволяват устойчивост на добивите при растенията, отглеждани на открито и при липса на напояване. Тази статия поставя на фокус житните растения, от които се произвежда хляб: кога започва и приключва стопанската година; от кои метеорологични условия зависи количеството и качеството на реколтата. А също и каква е връзката на тези фактори с климатичните промени, както и какво е разпределението на валежните суми и температурата през двата критични за житните растения периоди – есенно-зимния и пролетния, през последните две години в страната. Обърнато е внимание на двупосочните връзки между пшеница и климат.
Част от проявленията на климатичните промени в Европа са в посока към затопляне и промяна в разпределението на валежите, нарастване на екстремалните явления с метеорологичен произход. Как тези промени оказват влияние на защитените зони, включени в мрежата „Натура 2000“, кои са директните и косвените влияния на климатичните промени върху тези зони? Данните показват, че в някои случаи на екстремни събития, структурата и доминиращите видове ще се променят, но системата би могла да се възстанови. Но комбинираните ефекти от повишаването на температурата и повишените нива на CO2 оказват основно въздействие върху системите и водят до процеси, които засягат качеството на местообитанията и в крайна сметка водят до загуба им.При всички случаи промяната зависи от адаптивен капацитет на системата и изменението на климата може да засили съществуващия натиск.
Главен асистент Надежда Шопова гостува в предаването “България сутрин” по Bulgaria on air и разказва какво трябва да знаем за биологичното земеделие и какви са неговите предимства.
Храната е най-мощното “лекарство” за ума и тялото и ние я консумираме ежедневно. В последно време излизат на светло все повече факти за негативното влияние на пестицидите върху здравето на човека, околната среда, почвата, подпочвените води, биологичното разнообразие. Какво представлява органичното земеделие? Това е форма на отглеждане, която възприема изкуствено създадената агросистема като един организъм. Употребата на пестициди е сведена до минимум или премахната изцяло, като се разчита на саморегулиращи механизми между елементите. Вдъхновена е от самата природа и в нея почвата е биологично активен, жив организъм, определян като “жива кожа на планетата”. Биоземеделието е ключов метод при опазване здравето на околната среда и човека. То е в пълен синхрон с мерките, които се препоръчват за намаляване неблагоприятното влияние на климатичните промени в сектора. Биологичното земеделие допринася за смекчаване на парниковия ефект и глобалното затопляне чрез способността си да улавя въглерод в почвата. В тази публикация ще се докоснем до органичното производство и ще отговорим на въпросите кои са положителните страни на това направление и защо принципите му са припознати като метод за борба с климатичните изменения?
Надежда Шопова от екипа ни в интервю за БНР “Благоевград” за това как климата и климатичните промени се отразяват върху качеството на виното.