Надежда Шопова

21 Публикации

Прецизното земеделие- устойчивост в условията на климатични промени

Съвместен материал на Надежда Шопова и Йорданка Герасимова от БНР – Радио Видин, разработен в рамките на лабораторията „Наука и журналистика за климата

Прецизното земеделие – устойчивост в условията на климатични промени

Съвместен материал на Надежда Шопова и Йорданка Герасимова от БНР Видин. Материалът е разработен в рамките на лабораторията „Наука и журналистика за климата“.

Как ще се променят условията за отглеждане на царевица у нас?

Последните години са определени като едни от най-топлите и с екстремни или сухи условия през вегетационния период на пролетните култури. Тази година също станахме свидетели на поредната лятна суша в обширни земеделски райони на страната, където засушаването в определени периоди достигна до критични нива за добива на пролетните култури. Агрометеорологичното засушаване през юли, формирано от почвено-атмосферен дефицит на влага, води до физиологичен стрес и проблеми с развитието на растенията и тяхното опрашването. Юли 2023 г. беше с 0,25°C над рекорда – от началото на измерванията в света изобщо. Промените в условията на овлажнение през лятото в Югоизточна Европа, както и специално в България и Румъния будят сериозно безпокойство. Налице е поредното предизвикателство пред сектор земеделие, породено от съвременните климатични условия. Според някои моделни симулации затопляне с до 2 °C може да понижи добивите от поливна царевица в Северна Европа с 1% до 14%, и с 4% до 22% в Южна Европа и България, като при неполивните площи очакванията са силно неблагоприятни. 

Как промените в климата влияят на розопроизводството у нас?

Интервю на Надежда Шопова от екипа ни за БНР – Радио София относно влиянието на климатичните промени върху розопроизводството в България.

Ще окажат ли влияние климатичните промени върху розопроизводството у нас?

България е сред фаворитите на световния пазар по производство на рози и продукти, заедно с Турция, а Розовата долина е адресът на най-качественото розово масло у нас. В България всяка година се произвеждат между 2 – 3,5 тона розово масло. Установено е, че специфичните климатичните условия са сред най-важните фактори, влияещи върху добивите и качеството на розовото масло, а публикацията разглежда как колебанията и измененията в основните метеорологични елементи ще се отразят върху розопроизводството и качеството на маслото. Данните показват, че в по-далечно бъдеще климатичният натиск може да доведе до изтегляне на началото на прибиране на цветовете в посока към по-ранна дата, както и че променените климатични условия могат да повлияят на продължителността на периода на цъфтеж. Като непреки последици вероятно ще се наблюдават развитие на болести и неприятели, което би увеличило и разходите, свързани с нарастването на растително-защитните дейности.

Надежда Шопова: Надявам се българският розов домат да продължи да присъства на трапезата ни

Интервю на Надежда Шопова от авторския ни екип за БНР – Радио Благоевград относно бъдещето на българския розов домат.

Ще издържи ли българският розов домат на екстремните температури?

Климатичните изменения и повишената честота на екстремните събития с метеорологичен произход оказват както пряко, така и косвено влияние върху отглеждането на домати на открито. Високите летни температури са причина за топлинен и воден стрес; опадане на цветове и завръзи; намалена жизненост на полена; прегаряне на плодовете и в крайна сметка и за по-слаби добиви. Като други директни неблагоприятни последствия може да се посочат промяната на условията на растеж и развитие, както и необходимостта от по-високи поливни и торови норми. От друга страна, промените в температурите и валежите увеличават агресивността на плевелите, болестите и неприятелите по доматите. Стресовите фактори водят до намаляване на имунитета и общия здравен статус на растенията.

Пшеницата и промените в климата

Надежда Шопова от авторския ни екип в интервю за БНР – Радио Видин относно пшеницата и предизвикателствата за отглеждането ѝ в условията на климатичните промени.

Устойчиви ли са добивите при зимните житни култури на климатични промени?

Два противоположни рекорда бяха отбелязани за последните 5 години: най-висок и най-нисък среден добив при пшеницата. Повишената честота на екстремните метеорологични явления е посочена от учените като пряк резултат от климатичните промени. Условията от година на година стават все по-трудно предсказуеми и не позволяват устойчивост на добивите при растенията, отглеждани на открито и при липса на напояване. Тази статия поставя на фокус житните растения, от които се произвежда хляб: кога започва и приключва стопанската година; от кои метеорологични условия зависи количеството и качеството на реколтата. А също и каква е връзката на тези фактори с климатичните промени, както и какво е разпределението на валежните суми и температурата през двата критични за житните растения периоди – есенно-зимния и пролетния, през последните две години в страната. Обърнато е внимание на двупосочните връзки между пшеница и климат.

Каква е връзката между климатичните промени и зоните на „Натура 2000“?

Част от проявленията на климатичните промени в Европа са в посока към затопляне и промяна в разпределението на валежите, нарастване на екстремалните явления с метеорологичен произход. Как тези промени оказват влияние на защитените зони, включени в мрежата „Натура 2000“, кои са директните и косвените влияния на климатичните промени върху тези зони? Данните показват, че в някои случаи на екстремни събития, структурата и доминиращите видове ще се променят, но системата би могла да се възстанови. Но комбинираните ефекти от повишаването на температурата и повишените нива на CO2 оказват основно въздействие върху системите и водят до процеси, които засягат качеството на местообитанията и в крайна сметка водят до загуба им.При всички случаи промяната зависи от адаптивен капацитет на системата и изменението на климата може да засили съществуващия натиск.