Съвместен материал на Надежда Шопова и Йорданка Герасимова от БНР Видин. Материалът е разработен в рамките на лабораторията „Наука и журналистика за климата“.
Нетипични- екстремно високи температури, липса на валежи или валежи с голям интензитет, повече горски пожари и наводнения- на всичко това сме свидетели през последните години. Селското и горското стопанство са секторите, които са изложени в голяма степен на въздействието на климатичните промени. Какви са последиците за земеделието у нас, влияе ли повишаването на температурите на жизнения цикъл на растенията и биологичното разнообразие? Има ли начин бизнес, науката и фермери да намерят допирна точка за устойчиво земеделие? Темата коментираме с агронома Надежда Шопова, която е част от авторския екип на платформата “Климатека”.
“…Повишаването на температурите води до различни стресови фактори при повечето култури. Изпарението на водата е по-високо, валежите запазват стойностите си от предишния климатичен период, но за лятото са около и по-ниски и не компенсират тези високи температури… Сценарият за бъдещето проектира намаляване на валежите и повишаване на температурите с повече от 2 градуса през 2050 година и с повече от 4 градуса през 2090 година. Тези неблагоприятни явления се усещат и в момента- повишаване на дните с температури над 25 градуса и тропическите нощи, удължаване на сезона с вероятност от пожари, има добре изразени периоди на засушаване, очаква се те да нараснат с повече от 12 дни в бъдеще, наблюдават се и екстремни, интензивни валежи, когато за кратък период пада количество, характерно за месечна валежна норма. Всичко това се отразява върху земеделието, и особено върху културите, които се отглеждат на открито. Това би могло да даде предимство на оранжерийното производство“- каза Надежда Шопова.
От климатичните промени страдат растенията и животните, страдат и почвите, при които се наблюдава намаляване на органичното вещество, засилване на ерозионните процеси, както и засоляване поради покачване на морското равнище. Променя се жизненият цикъл на растенията, селскостопанският сезон се измества или удължава, това вероятно ще доведе и до промяна в отглежданите култури… Наблюдава се и намаляване на добивите, появяват се болести и вредители, както и някои инвазивни видове, с които е трудно да се справим.
И фермери, и научни работници, са убедени, че ако не се вземат мерки, влиянието на климатичните промени може да е пагубно не само за земеделието, но и за живота на Земята. Необходимо е бизнесът, науката и фермерите да намерят своята допирна точка и да работят в посока устойчиво земеделие в условията на климатични промени. Вероятно това е на път да се случи, защото преди дни в Пловдив по проекта AgroDigiRise по програма “Нова Европа” бяха открити три Демо точки “Наука” на Европейския цифров иновационен хъб АгроХъб.БГ, в който влизат няколко партньорски организации, чийто фокус е прецизното земеделие.
“Става въпрос за 14 партньорски организации, които са се заели да допринесат за по-доброто обслужване на агро сектора, във фокуса им са най-вече средните и малките фермери, защото за тях е по-трудно да се справят с климатичните промени. Идеята е да направят 16 точки у нас, в които фермерите на място да видят как работят технологиите в полза на земеделието. Ще има възможност и за обучение, както и за финансиране на проекти… Едно от представените приложения е за “умно”, контролирано напояване в оранжерии, което може да се управлява от разстояние и би намалило разходите. Представени са и приложения, които могат да се внедрят в лозаро-винарския сектор- за контролиране на болестите и необходимостта от пръскания… Дигитализацията би могла да ни доближи до устойчивото земеделие, ще можем да намалим използването на пестициди и синтетични торове, а това е важно… За справяне с последиците от климатичните промени отговорността е на всички ни. Трябва да подхождаме отговорно, да не се отнасяме консуматорски… Всички заедно трябва да се справяме с предизвикателствата и да се грижим за земята, която ни храни… “, категорична е Надежда Шопова.
Пълния запис от интервюто изслушай тук.
