Надежда Шопова от авторския ни екип в интервю за Капитал относно влиянието на климатичните промени върху земеделието в България.
Г-жо Шопова, поставят ли климатичните промени под риск земеделието в България?
Изминалата 2023/2024 година e силно контрастна в земеделския ни сектор. Ще я запомним като година на хляба, хубавото вино и ниските добиви при пролетните култури. Публикуваните от НИМХ средни месечни температури за февруари се изменят от 6,9⁰С в Кюстендил до цели 10,1⁰С във Враца. Наблюдават се много високи отклонения от нормата, на отделни места и по-масово в Северна България дори с над 7⁰С (фиг. 1).
Фиг 1. Средна месечна температура – отклонение (⁰С) от нормите (1991 – 2020 г.) II, 2024
Лятното затопляне за 2021 – 2050 г. вероятно ще е най-значително с повече от 2.0 и в съчетание с горещите вълни и сухите периоди ще рефлектира върху критичните за повечето култури фенологични фази. Рисковете при земеделието на открито при неконтролирани условия са високи и ще продължават да нарастват в бъдеще.
Лятната суша и липсата на инфраструктура за напояване се очертават като много сериозен проблем в страната. Кои региони и култури са най-засегнати?
Факт е, че валежите в страната не са достатъчни за оптимални добиви. Във всички райони условията на овлажнение крият риск, но най-застрашени са Горнотракийската низина, Югоизточна България, части от Югозападна България, както и райони около река Дунав. Най-засегнати остават пролетните култури, които разчитат на валежите. Валежите през вегетационния период например тази година в района на Пловдив, измерени от автоматична станция, са под 160 mm. Друг пример от опитните полета в същия град – при 90 дни вегетационен период при полски домати 40 от тях в разгара на лятото през 2023 г. бяха с неблагоприятни условия за полена по време на цъфтеж. Подобни условия се отчетоха и през този летен сезон и повлияха върху зеленчукопроизводството на открито.
За съжаление такива стресови серии от поредни дни не само с екстремни температури, но и с неблагоприятна (под или над оптималната) влажност на въздуха се наблюдават все по-често и са по-продължителни.
Какви спешни предизвикателства има пред адаптацията на сектора?
Земеделието е стратегически сектор заради осигуряването на храна и суровини. Трябва да се мисли как ще съумеем да произвеждаме достатъчно количество и с висока хранителна стойност продукция в условия на нарастващ климатичен риск. Необходимо е да се запази устойчивостта на продукцията във времето при тази силна разнородност и стресови условията от година в година. Едновременно с това от земеделието се очаква да намали употребата на пестициди, азотни торове, вложената енергията и продуцирането на парникови газове. Не трябва да се допуска загуба на обработваема земя за сметка на застрояване както, и трансформиране на горски площи за земеделски цели.
Не на последно място – водата е ограничен ресурс и особено през лятото напояването може да влезе в конкуренция с останалите сектори. Всички тези предизвикателства изискват силна връзка между секторите и адекватна водна политика.
Време ли е да се мисли и в посока промяна на видовете култури, които се отглеждат в различните региони на страната? Може ли например в южните райони да се отглеждат маслини, цитруси и други по-топлолюбиви култури?
Един добър пример към вашия въпрос е зеленото оформление в един от кварталите на Пловдив – “Капана”. Веднага прави впечатление наличието на много на брой маслинови дръвчета, палми, смокини, олеандър. Като декоративни видове, които се вписват в горещите и сухи лета, някои видове с южен произход са добре дошли. По всяка вероятност в по-далечно бъдеще по масово отглеждане на маслини ще е възможно.
И сега в много райони на Южна България и по черноморското крайбрежие се отглеждат нар и киви. Ако говорим за растениевъдния сектор, мисля, че ще се заложи по-скоро на някои позабравени сухоустойчиви култури като коноп и сорго, на традиционни плодове и ядки с възможно най-късен цъфтеж, както и на добрата селекционна работа, която страната има.
Въпреки че зимите се затоплят бързо и осезаемо, аз мисля, че за по- близко бъдеще все още оставаме с “едно наум”. При всички случаи изследванията, свързани с условията за отглеждане на средиземноморски култури при съвременния ни климат, трябва да се ускорят. В това число и тези, свързани с болестите и неприятелите по тях.
Надеждно ли е в новия климат зърнените култури да останат в центъра на земеделието ни, както досега?
Вече се оформя тенденция към по-късна сеитба именно заради по добрата предсеитбена почвена влажност. Според мен ще продължат да се отглеждат масово. Може да се помисли за увеличаване на площите с твърдата пшеница, тритикале, овес, ръж, ечемик. При всички зърнените култури се очаква намаляване на междуфазовите периоди след репродуктивна фаза, но все пак сценариите подават най-слабо увеличаване на пролетните температури, което е добре за тях. При царевицата ще се разчита на хибриди с кратка вегетация, жизнен полен, точни прогнози и прецизно напояване, навлизане на покривните култури, сеитбообръщение. Селекционната дейност остава и тук приоритет.
А какви предизвикателства очакват зеленчукопроизводството, плодовете, маслодайните култури, лозаро-винарския сектор?
Възможно е климатичният фактор заедно с икономически причини да доведе до намаляване на площите на открито и до отглеждане на устойчиви, но не толкова вкусни зеленчуци. По-продължителните повратни затопляния ще доведат до много ранно развитие и цъфтеж, а впоследствие до опасностите от слани. Трябва да се осигури напояване при залагане на плодните пъпки за следващата година. Ще се разчита на селекцията на видове с възможно най-късен цъфтеж.
Осигуряването на напояване е необходимо както за получаване на добри добиви, така и за по-качествено масло. Освен ниската реколта тази година семената на слънчогледа са с 40% по ниско съдържание на масло, което ще има отношение и към продуктите впоследствие. С две думи, ще се разчита на селекция и напояване.
При много високи летни температури – над 41-42⁰С, се появяват пригори по листата и гроздето на много десертни и винени сортове лози. Очаква се по-високи температури да стимулират по-ранни етапи на развитие и напредък във фенологията на лозята, като съкратят продължителността на периода на растеж (до 40 дни). Изместването към по-ранно настъпване на фенофазите могат да доведат до небалансирани вина с високо алкохолно съдържание, ниска киселинност и променен цвят.
Пълното интервю прочети тук.
