Надежда Шопова в интервю за „Трета възраст“ за нуждата от адаптация на българското земеделие към по-топлите зими и зачестилите екстремни явления.
– Вие сте инженер агроном. Всички сме наясно, че има климатични промени, но не престават да ни учудва топлото време през зимните месеци и студът през април, а понякога и през май. Така ли e другаде – например в Македония, Гърция и Турция, откъдето идват повечето плодове и зеленчуци у нас?
– Изменение на средномесечните максимални температури за периода 1989–2018 г. спрямо 1961–1990 г. в земеделските райони на страната за януари, февруари и март е съответно 1.4°С; 1.8°С и 1.6°С. Климатичните промени в Северна Македония, Турция и Гърция са сходни с тези в България: повишаване на средната температура на въздуха; промяна в разпределението и интензивността на валежите; нарастване на екстремните климатични явления. През последния климатичен период, зимите са по топли, по-сухи и по-кратки, с намалена снежна покривка в планинските райони. Нашите съседки предвиждат инвестиции в противопожарни системи и оптимизиране на напояването, в използване на климатично подходящи сортове и др.
– Вече ясно ли е какви са последиците за земеделските стопани от резките застудявания през април?
– Още няма официални данни. Измръзвания се наблюдават, когато има съвпадение по време между чувствителна фаза и отрицателни температури под критичните за нея.
В Пловдивското поле видях сериозно измръзване при рано цъфтящите сортове череши – масовият им цъфтеж съвпадна с критично ниски отрицателни температури. Но при сортове, които в същия момент бяха в етап преди цъфтеж (дюлите например), повредите са по-малки. Има поражения при кайсии, сливи, круши, като при засегнатите видове са с много малко или само с единични завръзи.
Често, когато стойностите са около критичните, казваме, че има условия, но не винаги те водят до сериозни загуби. Освен това условията не са еднакви в цялата страна. Когато говорим за измръзване имаме предвид местата, в които са настъпили условия, а не изобщо навсякъде.
– След коя дата няма опасност за плодовете/зеленчуците, ако има рязко застудяване или падне сняг?
– Падането на късна пролетна слана може да има и през май, но рядко и с по-слаба интензивност (говорим за районите, подходящи за земеделие). Опасността идва не от белия налеп, който се наблюдава в ранните часове преди изгрев-слънце или от снега, а от ниската температура. Даже освен минималната има и още една температура точно над земната повърхност, известна като радиационно-минимална, която може да е с няколко градуса по-ниска.
– 82-годишната ми майка няколко години губи от измръзване сериозна част от засаденото в двора си. Купи си парник. Но тази година през април измръзнаха много от градинските й цветя. Трябва ли да изместим датите на садене на открито?
– Цветята са адаптивни и при тях повредите поне по мои наблюдения са по-слаби, но понякога се наблюдават. Също така може да има попарени от слана хризантеми и през есента, когато при топло време тези видове цъфтят много продължително. Когато говорим за адаптиране към промени в климата, всъщност имаме и предвид промяната в датите на сеитба и засаждане. Това важи за пролетните култури, но според мен затоплянията ще позволят дори по-ранно изнасяне съобразно прогнозите за конкретната година. Няма обаче как да повлияем ефективно върху цъфтежа на овошките, освен като се ориентираме към сортове с дати на цъфтеж, които да са подходящи за нашия район. Без да е намесена сланата, убедено мога да кажа, че в последните години сеитбата на зимните житни култури се случва много по-късно. Често сухата почва не позволява предсеитбена обработка навреме, а и няма условия за поникване.
Парниците и малките оранжерии са добро решение за отглеждане на разсади за закаляване и за по-бързо начално развитие, защитено от слани. Спомням си от моето детството парници, вкопани в земята, която е естествено по-топла. Често минавахме с колелата върху стъклата, които бяха наравно с повърхността на терена.
– Ако съм производител и науча, че предстои застудяване, какво мога да направя?
– Общо взето, няма много опции. Добре е, че се усъвършенстват прогнозите и ранното предупреждение е много полезно. Запалването например на слама в близост би могло да повиши темпертурата и това да е достатъчно. Продават се препарати, които да забавят цъфтежа, но искат прецизност и повече познания. Аз лично не съм използвала нито едното, нито другото. Много често любителите засаждат в двора различни сортове. Въпреки риска. Даже на съвета ми, че този район не е подходящ например за ранно цъфтящи сортове, са ми казвали: „Нищо, аз искам да имам зрели плодове за по-дълъг период, сланите не са ежегодно явление.“
– Държавата готви компенсации – как се доказват загуби и какво покриват?
– Има създадена процедура – подава се заявление с набор от документи. Изготвя се констативен протокол от постоянно действаща експертна комисия, назначена със заповед на МЗХ. От инструкции за подаване на заявление от 2023 г. разбрах, че щети от суши и измръзване/слана правят изключение от застрахователните събития от метеорологичен произход. При напълно провалена реколта при овощните видове до 80% от разходите по отглеждането на база технологична карта (без прибирането естествено) се поемат от държавата.
Учените например определят процент повредени пъпки, защото така събират данни за това кой сорт как се държи при различни неблагоприятни условия. Това е особено ценно в естествена среда.
– Доскоро климатичните промени ни изглеждаха абстрактни, но вече не само земеделските производители ги усещат по джоба си – потребителите трябва да купуваме по-скъпи плодове и зеленчуци. Какво по-лошо може да очакваме?
– Общото заключение на експертите е, че за нашите географски ширини ефектите ще са по-скоро негативни. Категорично няма опасност да загинат дръвчета и лози от априлски слани. Просто ще има по-слаба реколта. По-рано зимните студове донякъде създаваха условия за повреди, но тази опасност става все по-малко вероятна.
– Какво означава „да се адаптира законодателството към новите климатични реалности“?
– С този въпрос се занимават политиците, но от учените се изисква рамка с параметри на новия климатичен период и бъдещите насоки по сценарии в България. Прави ми впечатление, че някои стратегически документи са изготвени от външни експерти, без участие на наши специалисти в областта на агрометеорологията и климата.
– Казвате, че екстремните климатични условия изискват преосмисляне на земеделските практики. Какво трябва да преосмислим?
– Разделяме ги на две: пасивни и активни дейности, като при вторите можем пряко да се намесим. За първата група трябва да преосмислим какви растения, какви сортове да отглеждаме и как да прецизираме агротехническите срокове за сеитба, засаждане. За пшеницата вече споменах. В личното стопанство, разбира се, може да подберем широк спектър от култури като касис, нар, киви, смокия и да гледаме дали и какви ползи може да имаме от тези климатични промени. Що се отнася до промишленото производство, то трябва да се осигурят стратегически култури. Ние може да включим сухоустойчиви като сорго, коноп, сусам и много други, но ще трябва да осигурим максимално добри добиви от слънчоглед, царевица и пшеница. Защото може да се внесат плодове на висока цена, но хляб и кисело мляко е добре да можем да си произведем с ниска себестойност. Затова тук също важат всички пасивни мерки плюс осигуряване на напояване. И то от по нов тип, прецизно, максимално икономично, защото и водата не трябва да се изразходва безотговорно и освен това е скъпа. Въобще трябва да пренастоим включително начина си на мислене и да бъдем и разумни и пестеливи и грижовни стопани на това наше малко междублоково пространство, двор, градина, декар, гора и в крайна сметка място, наречено Земя.
Оригиналната публикация прочети тук.
