Михаела Александрова

3 Публикации

Въглеродният данък като мярка за справяне с климатичните промени

Въглеродният диоксид (СО2) е отговорен за над 70% от общия дял емисии на парникови газове. Глобален данък върху СО2, както и данък върху други емисии, пропорционално еквивалентни на СО2, биха могли да имат решаващо значение за намаляване на парниковите емисии. Въглеродният данък представлява облагане на въглеродните емисии, необходими за производството на стоки и услуги. Подобна мярка би довела до нарастване на цената на въпросните стоки и услуги, което би ги направило по-малко предпочитан избор. От своя страна, това би довело до редуциране на въглеродните емисии. Същевременно въглеродният данък търпи критика и често среща съпротива. В зависимост от начина на приложение, данъкът може да засяга различни актьори и интереси – на глобално, международно, национално и индивидуално ниво. Въпреки многоаспектните предизвикателства, редица страни, както и Европейският съюз, променят своите политики и законодателства в посока на по-нисковъглеродна икономика. Основна роля в подобни усилия се пада именно на въвеждането на въглероден данък.

Адаптиране на финансовия сектор към последиците от климатичните промени

Последиците от климатичните промени водят до преоценка на някои финансови подходи. Оценката на риска, свързан с климата, се отнася до потенциалната финансова чувствителност спрямо климатичните рискове и възможности. Въпросът за подобна оценка придобива водещо значение в някои международни инициативи. Групата на двайсетте (Г20) сформира работна група, чиято цел е да помогне на компаниите да вземат информирани решения за своите дългосрочни стратегии и преразпределение на капитала. Допълнителна цел на работната група е да покаже силата на доброволното ангажиране на частния сектор с въпроса за климатичните промени и как този процес може да допълва регулациите от публичния сектор.

Международни политически стратегии за справяне с климатичните промени: еволюция на Протокола от Киото

Въпреки редица политически, социални и икономически предизвикателства, през последния четвърт век се правят политически усилия в насока формулиране на работещи международни стратегии за справяне с климатичните промени. Като такава стратегия може да се разглежда и Протоколът от Киото. След като ключови страни по протокола не спазват своите ангажименти, се стига до формулирането на Парижкото споразумение относно изменението в климата. Негова цел е ефективно да замени Протокола от Киото. Парижкото споразумение се стреми да разпределя открито и справедливо ангажиментите между развити и развиващи се страни, а България – като страна-членка на Европейския съюз, трябва да допринася за постигането на общите цели, заявени от съюза.