Михаела Александрова от екипа ни в телевизионно интервю по Bloomberg TV, където тя говори по темата за “зеленото измиване” – т.нар. грийнуошинг.
Статистиката показва, че за последните години едва между 8 и 9% от пластмасата в САЩ преминава през рециклиране. Някои отдават това а объркването, което произтича, както от приликата на символа за рециклиране и символите на Асоциацията на пластмасовата индустрия в САЩ, така и от факта, че потребителите не са добре запознати. Това каза Михаела Александрова, влогър и автор в “Климатека”, в интервю на Красимир Чешмеджиев за рубриката “Bloomberg TV Интервю”. “Има различни информационни инициативи, но практиката показва, че на този етап все още има какво да се желае”.
След края на Втората световна война става много популярно използването на пластмаса и пластмасови продукти. Компаниите и потребителите се радват на удобствата на този материал, но още след първите 20 години от използването им бързо започва да се променя наратива в обществото, в медиите и в научните среди. Осъзнава се, че толкова масово използване на такъв продукт крие риск за околната среда, обясни Александрова.
“През 70-те години на миналия век за пръв път се ражда изображението за рециклиране – взаимнопреследващите се стрелки. Знакът е измислен от студент, който няма претенции за авторско право и знакът не става запазена марка. Това означава, че той може да се използва от всеки, за какъвто и да било продукт без нужда от лицензи и проверка”.
В кроя на 80-те години Асоциацията на пластмасовата индустрия в САЩ решава да въведе символи, на база на които да стане по-лесно сортирането на пластмасови изделия, но тези символи много напомнят на познатия символ за рециклиране, каза гостенката. “Първият риск е свързан с объркване на потребителите по отношение на това какво значи този знак и как може да се рециклира. Някои потребители директно го бъркат със символа за рециклиране и това означава, че продуктът е направен от рециклиран материал или задължително ще бъде рециклиран. Другият риск е, че в центъра на триъгълника има цифра, обозначаваща вида пластмаса, а определени типове пластмаса са икономически по-изгодни за рециклиране, което може да повлияе на депата за избор на по-лесно рециклируемите за разлика от останалите”.
“Отговорът на Асоциацията на пластмасовата индустрия е, че тези символи никога не са имали претенция да могат да гарантират, каквото и да било рециклиране. Второ – насоката на асоциацията е техния знак да не се поставя в близост до знака за рециклиране, за да не се подвеждат потребителите. Това не винаги се спазва”.
При “greenwashing” има риск за заблуждаване на потребителя и точно в това е връзката между казуса етикирането и тези лоши практики, поясни събеседничката. Все пак тя каза, че при класическата практика на “зелено измиване” има съзнателно заблуждаване, то при етикирането подвеждането на потребителите не е задължително съзнателно. При greenwashing-а зеленият ПР и маркетинг се някои характеристики се използват измамно и напълно умишлено с цел да убеди общественотта, че целите, продуктите и политиките на дадена компания са екологични.
“Целта е оптимизиране на печалбите. Проучвания показват, че потребителите имат склонност да се превърнат в лоялни клиенти на компании, които създават впечатление, че са екологични. Това означава герениране на повече и по-дългосрочни приходи. За това някои компании, вместо на практика да се опитат да станат по-екологични и зелени, само се опитват да изглеждат като такива, защото е по-евтиния вариант”.
“Зеленото измиване” се фокусира върху положителното представяне или използването на манипулативни техники, за да се представи в положителна светлина даден агент, независимо на какво ниво говорим, обяни събеседничката по повод на спора дали ядрената енерия е екологична. “Greenwashing-ът не залага на практиката – ще обрисувам негативен образ на някой друг, за да може моят продукт да изглежда по-добре”.
“Категорично в ЕС, особено със Зелената сделка, целите няма да се достигнат ако разчитаме на стария тип енергийна икономика и със сигурност ще се плати немалка цена. Налагането на нов наратив, дори и неговата цел да не е да уязви стария, старият със сигурност ще пострада”.
Михаела Александрова се съгласи, че е възможно да има някакъв вид очерняне на ядрената индустрия, но е възможно това да не е било нарочно и преднамерено. “Възможно е и то в друпосочен смисъл. Както от единия лагер към другия, така и обратно, което е повече от предвидимо, очаквано и не би трябвало да е изненадващо. Затова е важно да се търсят фактите, а не спекулациите”
За да се преборим с greenwashing-а основно средство е добрата информираност и аналитичното и критично мислене, каза Александрова.
Защо дадена компания би прибегнала до “зелено измиване”? Кои са “седемте гряха на greenwashing”? Как greenwashing-а може да се използва като политическа стратегия? Коя е държавата, която се превърна в учебникарски пример за използване на “зелено измиване”? Каква е ролята на т.нар. “колективен нарцисизъм”? По какъв начин “негативното търсене”, като част от маркетинга се различава от greenwashing-а? Може ли “зеленото измиване” да има позитивни ефекти?
Пълното интервю изгледай тук, а статията на Михаела прочети тук.