Д-р Михаела Александрова от екипа ни в интервю за БНР Христо Ботев във връзка темата за грийнуошинга.

Грийнуошингът e маркетингова техника, създаваща илюзия за екологична отговорност. Просто казано “да се направим на зелени и отговорни, без реално да сме такива, за да станем по-симпатични на потребителите”. Ако се огледате, ще видите как рекламните послания за “бързо, мощно, гига и мега” се замениха от “зелено, еко, устойчиво, био”.

Простото пребоядисване на лого от произволен цвят в зелено и твърденията, че даден продукт е произведен от устойчиви материали или с щадящи методи, са сред най-използваните и относително безобидни похвати.

Започнахме да приемаме подобни послания равнодушно и със същото съмнение, с което се отнасяме към етикета на козметика, който твърди, че продуктът съдържа коприна или злато. И тук е част от проблема, защото пребоядисаният хищник не спира да бъде хищник, а и по този начин се замъгляват и омаловажават усилията на организациите, които правят реални стъпки за намаляване на вредните производства и създаването на устойчиви решения.

Има редица практики, които приличат на безобидно лъготене или преувеличаване на фона например на големия дизелов скандал от 2015, когато немски производител на автомобили съзнателно заблуждаваше за размера на емисиите.

“Инфлацията, намаляващите ни доходи и обедняването определено насочват вниманието към по-болезнени теми от това да се интересуваме дали производителят на даден продукт реално спазва заявените си зелени ангажименти, казва Михаела Александрова от екипа на “Климатека”. Все пак не бива да оставаме равнодушни, особено в ситуация, в която зависимостта от изкопаеми енергийни източници се представя като безалтернативна.”
Пък и ако като хора и потребители просто заменим една консумация с друга едва ли ще се придвижим твърде много напред.

Пълния запис от интервюто изслушай тук. Прочети статията на Михаела Александрова относно грийнуошинга тук.