Надежда Ангелова

7 Публикации

Нужна е промяна в културата ни, за да ограничим замърсяването с пластмаса

Д-р Надежда Ангелова от колектива ни пред БНР – Радио Благоевград относно възможностите за справяне със замърсяването от пластмаса.

Пластмасата замърсява и има висок въглероден отпечатък още преди да е стигнала до боклука

Пластмасовите продукти са отговорни за 4,5% от глобалните емисии на парникови газове. Това е притеснително предвид темповете, с които се увеличава глобалното търсене на пластмаса – до 2050 г. се предвижда удвояване, а до 2100 г. – утрояване на нуждата. Този ръст върви с почти съответстващо увеличение на емисиите на въглероден диоксид. Въглеродният отпечатък на пластмасовите продукти е свързан с тяхното производство, обработка, транспортиране и преработка на отпадъка. В зависимост от вида пластмаса и пътя ѝ след кофата за боклук – рециклиране, горене, сметище – могат да се отделят и други парникови газове в атмосферата. Съответно са необходими промени на всеки един етап от живота на пластмасовия продукт, за да се избегнат обезпокоителните прогнози.

Негативният екологичният отпечатък на модната индустрия тревожи с мащаба си

Интервю на д-р Надежда Ангелова от авторския ни екип в БНР – Радио Благоевград относно негативното влиянието на модната индустрия върху климатичните промени.

Как разрастването на модната индустрия влияе върху климата и околната среда?

Интервю на д-р Надежда Ангелова от авторския ни екип в БНР – Радио София относно влиянието на модната индустрия върху околната среда и климатичните промени.

Какво е влиянието на модната индустрия върху климата и околната среда?

В днешния консуматорски свят ежедневно се произвеждат и купуват огромно количество текстилни продукти. Част от тях са с растителен или животински произход, а други са синтезирани от петролни продукти под формата на влакна. Всяка материя има своя въглероден отпечатък върху климата в резултат на добив, енергия за производство, транспортиране, третиране на отпадъците. Текстилната индустрия има значително влияние върху световната екология и се обръща все повече внимание на регулирането ѝ и преминаването към по-устойчиви практики на производство.

А това в жълтия контейнер ли да го изхвърля?

Представяме съвместен материал на д-р Надежда Ангелова с Ани Коджаиванова от Капитал. Материалът е разработен в рамките на лабораторията „Наука и журналистика за климата“.

Има ли място водородното гориво в борбата с климатичните промени и какво е то?

Климатичните промени в последните години се дължат основно на антропогенна дейност, свързана с отделяне на парникови газове. Най-голям дял има енергетиката, която използва изкопаеми горива. Освен че задълбочават климатичните промени, тези горива са и изчерпаем енергиен източник, което прави много примамлива възможността за възобновяемо гориво, отделящо нула вредни емисии. Водородът има потенциал да бъде такова гориво и от десетилетия тази тема вълнува учени и предприемачи. Но пред тази утопична мечта все още има редица предизвикателства за преодоляване, които са обект на дискусии и печелят привърженици и противници на водорода като гориво на бъдещето.