Представяме съвместен материал на д-р Надежда Ангелова с Ани Коджаиванова от Капитал. Материалът е разработен в рамките на лабораторията „Наука и журналистика за климата“.

4 кг пластмасови опаковки: толкова е генерирал всеки българин през 2019 г. по последните данни на Евростат, а средното ниво в ЕС е още по-високо – 34 кг на човек. След пандемията те вероятно са осезаемо повече – локдауните дадоха силен тласък на онлайн пазаруването и доставките на храна, а тези навици се запазиха и след нея. Модерният градски човек се е зарил в опаковки и макар публичното внимание напоследък да е фокусирано много повече към горивата и емисиите, пластмасата продължава да е огромен проблем за природата, за животните, а и за човешкото здраве. Генералното решение, разбира се, е да ограничим еднократните опаковки до минимум. Но то е колкото просто, толкова и трудно постижимо в ежедневния живот, а по-реалистичната алтернатива засега остава рециклирането.Над 15 години след поставянето на първите цветни контейнери в София и големите градове обаче мнозина продължават да имат грешни, неактуални или никакви знания какво и в какъв вид трябва и какво не трябва да попада в контейнерите за пластмаса. Някои фанатично събират, почистват и разчленяват на съставните им материали всички възможни опаковки, докато други изхвърлят дори смесен отпадък в цветните контейнери, убедени, че системата не работи и че всички опаковки така или иначе свършват на бунищата и депата за общ отпадък. Така в жълтите контейнери за пластмаса може да се види какво ли не, което няма място там.Ето няколко важни въпроси и отговори за рециклирането на пластмаси и разделното събиране, събрани със съдействието на д-р Надежда Ангелова, гл. асистент в катедра “Неорганична химия” на ФХФ на СУ “Св. Климент Охридски”, която също е и автор на платформата “Климатека”.РЕКЛАМА

Работи ли системата за разделно събиране и рециклиране?

Има добра и не толкова добра новина. Не толкова добрата е, че България още не е достигнала нужното ниво на рециклиране на битови отпадъци изобщо. Към 2018 г 31.5% от тях се рециклират при заложени 40% (към същата дата средно в ЕС се рециклират над 47%), а целта за 2025 г. е 55%, и 60% за 2030 г. Все още сме далече от тях.

Факт е, че основната част от образуваните битови отпадъци са всъщност биологични или биоразградими, а делът на опаковките е малко под 30% от всички битови отпадъци. Но и събираемостта им е спорна. Резултататите при алуминиевите кенове например са добри – около 80% по данни на статистическия стайт Statista. Но при PET бутилките е едва 22% по данни на PETCORE Europe. Това означава, че разделното събиране може и трябва да стане по-добро, още повече, че европейското законодателство вече изисква държавите от блока след края на 2024 г. да имат схеми за събиране, рециклиране и оползотворяване на бутилки и кенове. За това много би помогнало въвеждане на депозитна система за връщане на опаковки, но тя още не е факт в България.

Добрата новина е, че нивата на рециклиране на опаковките, които организациите за разделно събиране успяват да съберат, са съизмерими със средноевропейските – около 65%. Страната ни даже е в топ 5 по рециклиране на събраните пластмасови опаковки – 51% при 38% средно за ЕС по данните на Евростат за 2020 г.

Как да знаем кои пластмасови опаковки (могат да) се рециклират и кои не?

“Когато става дума за пластмасови опаковки, най-важното правило е те да попаднат в правилния контейнер, всичко друго може да бъде коригирано в последващите процеси на сепариране”, казва д-р Нaдежда Ангелова.

Разнообразието от видове пластмаси и комбинациите между тях е голямо, но за опаковки се използват само няколко вида и те са разделени в седем широки категории за рециклиране. Лесният начин да се ориентираме по думите на химика от СУ е да потърсим на опаковката триъгълното лого със стрелки с номер от 1 до 7 в него, който показва към кой вид пластмаса принадлежи – почти всяка пластмасова опаковка вече има такъв знак.

Четири от тези седем вида опаковки се рециклират широко в повечето заводи и центрове, включително и в България. Номер 1 е PET, от който се правят бутилките за напитки. Номер 2 е полиетилен с висока плътност, от който често се правят опаковки за козметика, перилни препарати, капачки на бутилки, по-твърди бутилки и т.н. Номер 4 е полиетилен с ниска плътност, от който се правят повечето торбички и домакинското фолио. И номер 5 е полипропиленът, който е много популярен в хранителната индустрия и от него се правят почти всички меки опаковки за всякакви храни като солети, чипс, барчета и т.н., както и кофички за кисело мляко, сламки, бъркалки и още много.

По-сложно е с другите три вида. Номер 3 – поливинилхлорид (PVC), познат като материал за изолация на електрически уреди, тръбопроводи, дограма и т.н., по-рядко се използва и за опаковки. От него се правят бутилки за нехранителни продукти, понякога опаковки за козметика, блистери за лекарства. Може да се рециклира, но при процеса се отделят опасни вещества и той рядко се преработва. Номер 6 са опаковките от стиропор (полистирен) – чашки за горещи напитки, тарелки и др. Неговата преработка е доста скъпа и сложна и също не е често явление. Същото се отнася и за номер 7 – други видове пластмаси, включително вече рециклирани.

Какво се случва с пластмасовите опаковки, които не се рециклират?

Всички тези седем вида опаковки е редно да попаднат в жълтия контейнер, дори да са от вида, който не се рециклира в страната. Стиропорът например се рони на дребни и леки парчета, които се превръщат в голям замърсител. За това и той не трябва да попада в общия битов боклук.

Когато е изхвърлен разделно в жълтия контейнер, служителите на поточната линия го селектират най-често за изгаряне (той е висококалоричен материал) или за балиране. За изгаряне или за балиране се разпределят и другите пластмаси, които не се преработват в страната. Някои от тях могат и да потеглят към други страни, в които има инсталации за преработка и интерес от местни компании.

Как да сме сигурни, че разделните отпадъци отиват за рециклиране, при положение че те често се събират в един камион?

В жълтите контейнери наистина се събират и пластмасови, и метални опаковки, а понякога различните контейнери се изпразват в едни и същи камиони. В случая това не е проблем, защото в България процесът по сепариране е ръчен – всички разделни отпадъци минават през поточна линия на площадките на организациите, събиращи разделни опаковки, на която обучени служители допълнително селектират опаковките по вид на материалите, цвят и т.н. В някои държави и градове този процес е много по-автоматизиран и там е важно събраните първоначално опаковки да са колкото може по-еднородни, за да се избегне замърсяване на материалите с примеси.

“Несъвършенството” на системата в България засега има предимството на последващата селекция. Тези обучени служители отделят всичко, което може да се рециклира, а остатъкът отива за изгаряне или на депа. В крайна сметка е по-ефективно в жълтия контейнер да попадне нещо нерециклируемо, което ще бъде селектирано впоследствие от служителите, отколкото рециклируема опаковка да отиде в общия боклук.

Пълното интервю и оригиналната публикация прочети тук.