Как Япония охлажда градовете си и може ли това да се случи в България?
Системи за мъгла понижават температурата в централни части на градовете. Могат ли да заработят и у нас?
Системи за мъгла понижават температурата в централни части на градовете. Могат ли да заработят и у нас?
От прохладните сини години към горещите червени: инфографика за това как климатът променя лицето на столицата
Акценти:
Центърът на София е с 3–6°C по-горещ – измервания от август 2018 г. показват, че в летните вечери (21 ч.) в центъра на столицата е с 3–6°C по-горещо от периферните квартали като Бояна, Драгалевци и Симеоново. Това е ярък пример за ефекта на градския топлинен остров.
Защо София „гори“ – липсата на зелени площи на определени места, както и гъстото застрояване, асфалтът и бетонът, в комбинация с отделяната топлина от сградите и транспорта влошават топлинния ефект.
Най-много топлина се натрупва в централни улици с малко зеленина, стари фасади и тесни пространства. Индустриалните зони и моловете с големи бетонни покриви също са сред „горещите точки“.
София вече разполага с уникален градски цифров двойник, разработен от Института GATE. Това е 3D дигитален модел, който обединява физическата и цифровата реалност като използва данни за сградите и симулирани температури, за да даде реалистична картина на микроклимата и да подпомага по-доброто планиране.
Двойникът е важен инструмент за адаптация, но засега остава слабо използван от институциите. Науката и технологиите дават решения, но отговорността за тяхното прилагане е на градските власти.
Цифровият двойник е потенциална споделена среда за иновации, в която институции и бизнеси работят заедно за по-подготвени и устойчиви градове. Инструментът е полезен за различни сектори: така енергийните компании ще оптимизират потреблението, здравните институции – ще идентифицират рискови зони, строителните фирми – ще проектират по-устойчиви сгради, а търговските оператори – ще подобрят логистиката.
София е първият град с цифров двойник, но подобни инструменти могат да се създадат и за други големи населени места в България – за по-добре планиран, устойчив и безопасен начин на живот на гражданите.
Д-р Лидия Витанова в интервю в предаването “Време за наука” по БНР – Христо Ботев за създаването и значението на първия транспортен атлас на София.
Д-р инж. Лидия Витанова в интервю за БНР – София относно новия транспортен атлас на София.
• Почти всеки втори работещ софиянец използва автомобил за придвижване до работа, като средно прекарва около 81 часа годишно в задръствания, а при маршрут през центъра – до 104 часа. Това е и показателно за високата автомобилна зависимост в града – 663 автомобила на 1000 души през 2020 г.
• Първият транспортен атлас на София, изготвен в Института GATE под ръководството на д-р инж. Лидия Витанова, представя разпределението и натоварването на автомобилния трафик в града и дава картина за пиковите часове и най-натоварените зони, като служи за основа за по-устойчивопланиране и управление на трафика.
• Най-големите задръствания в София се наблюдават в делнични дни между 8–9 ч. и 17–18 ч., като броят на леките автомобили не пада под 75 000 между 8 и 18 ч.; през уикендите трафикът е по-равномерен, с пик между 12–14 ч.
• Критичните точки с най-висока интензивност на трафика са Околовръстният път, бул. „Цариградско шосе“, бул. „Черни връх“, Самоковско шосе и районът около Ботаническата градина – основни входно-изходни артерии и зони с търговски и логистичен трафик.
• Устойчиви решения, свързани с мобилността, като разширяване на транспортната свързаност чрез метрото, използване на електробуси, буферни паркинги, велосипедна инфраструктура и интелигентни системи за управление на трафика. Всичко това може да доведе до по-бързо придвижване, по-чист въздух и по-безопасна градска среда, както и спестяване на транспортни разходи.
Какво представлява умната енергия, технологиите, свързани с нея и начина на използване, както и връзките ѝ с климатичните промени? Статията акцентира върху това как и защо умната енергия помага за подобряване на енергийната ефективност в България, което е ключов фактор за смекчаването на климатичните промени, борбата със замърсяването, повишаването на температурите и влошаването на човешкото здраве. Представени са успешни примери и инициативи в няколко общини у нас. Разглеждат се и потенциалните мерки в публичния и частния сектор, свързани с необходимостта от промяна на енергийната политика в България.
Д-р Лидия Витанова от авторския ни екип в интервю за БНР относно новия енергиен атлас на София.
Лидия Витанова от авторския ни екип в интервю по БНР – Радио София относно първия енергиен атлас на София.
Материал на БТА относно новия енергиен атлас на София, с водещ изследовател д-р Лидия Витанова от авторския ни екип.