Елица Станева-Бритън

24 Публикации

Как ни влияят климатичните промени и климатичните конспирации

Интервю на Елица Станева – Бритън от авторския ни екип в предаването „100% будни“ по БНТ относно конспирациите за климата.

Елица Станева – Бритън: Психологическото дистанциране от промените в климата е нормален феномен

Интервю на Елица Станева Бритън от авторския ни екип за БНР – Радио Благоевград относно психологическото дистанциране от климатичните промени.

Защо хората се дистанцират психологически от проблема с климатичните промени?

Психологът Елица Станева-Бритън от авторския ни екип в интервю за NOVA телевизия относно дистанцирането на хората от климатичните промени и причините за това.

Младите се страхуват за бъдещето си поради климатичните промени

Съвместен материал на психолога Елица Станева-Бритън от авторския ни екип и Афродита Дурмишева от ESG News относно климатичната тревожност и ефектът ѝ върху следващите поколения.

Какви са причините за психологическото ни дистанциране от климатичните промени?

Психологическото дистанциране е феномен, който кара хората да възприемат далечни явления като по-абстрактни. Според теорията на конструалното ниво, психологическата дистанция може да се наблюдава на няколко нива, включително времево, социално, пространствено и хипотетично. Подобно психологическо дистанциране се наблюдава и по отношение на климатичните промени, резултат на човешка дейност. Интересно е, че комуникацията за този проблем чрез научни данни може да скъси подобна дистанция. За жалост, дезинформацията и алармизмът водят до обратния ефект: отдалечаване и бездействие.

“Климатичната тревожност” – неглижирана ли е у нас?

Елица Станева – Бритън от авторския ни екип разказва пред Радио София за това каква е връзката между климатичните промени и психичното здраве?

Каква е връзката между климатичните промени и психичното здраве?

От хронични състояния като детска астма до инфекциозни заболявания като малария, климатичните промени, ускорени от човешка дейност, имат пряко и непряко влияние върху здравето на човек. Докато последствията върху физическото здраве са очевидни и добре документирани, често психичното състояние на човек и връзката му с климата биват загърбени и стигматизирани. Ето защо все повече хора и учени наблягат върху значението на състояния като климатична тревожност, скръб и депресия. България не е изключение. На фона на ураганните бури у нас, психолози открито заговарят за екзистенциалната криза, пред която жертвите, изгубили домовете и поминъка си, се намират. Нуждата от изразяване на богатата гама от емоции (включително вина, гняв, отчаяние и отвращение), породени от климатичните промени, е от изключително значение, защото индивидуалните преживявания на човек се отразяват силно на социално ниво.

Каквo е климатична сянка и каква е разликата с личния ни въглероден отпечатък?

От бърза мода до консумация на червено месо, много хора са запознати с въглеродния отпечатък, който оставят върху света, както и с пагубното влияние на парниковите газове върху атмосферата и климатичните промени. Интересно е, че въглеродният отпечатък по света средно се равнява на 4 тона на човек за една година, като в България той е 8 тона. За да се намалят покачванията на температурите с под 2℃, този въглероден отпечатък трябва да се намали до 2 тона в следващите няколко десетилетия. За жалост, експерти споделят, че никакво количество рециклирана хартия на индивидуално ниво не би довело до такъв спад, ако корпорации и правителства не вземат мерки на глобално ниво. Ето защо и много хора започват да говорят не само за въглероден отпечатък, но и за климатична сянка или за онези невидими и трудни за изчисление дейности, без които преходът към въглеродно неутрална икономика би бил невъзможен.

Конспирациите за климата задълбочават проблема

Елица Станев Бритън от авторския ни екип в интервю за БНР Христо Ботев в предаването “Лабиринти на познанието”, където разкава за проблема с конспирациите за климатичните промени.

Как климатичните промени влияят върху психологията на хората?

Елица Станева-Бритън от авторския ни екип пред БНР “Христо Ботев” относно конспиративните теории в областта на климатичните промени.