От безводие към наводнения: Защо кризите преливат една в друга?
Екстремните събития зачестяват, но когато решенията са базирани на наука, пороят може да остане природно явление, а не човешка трагедия
Екстремните събития зачестяват, но когато решенията са базирани на наука, пороят може да остане природно явление, а не човешка трагедия
Нивата на почвена влага в България са под нормалните за сезона и могат да затруднят поникването на пшеницата, а прогнозата за силни дъждове в комбинация с пресъхнали почви крие риск от наводнения.
Съвещателното становище на Международния съд на ООН поставя историческа основа за климатичното правосъдие – и предизвиква България да действа
През 2024 г. в България са регистрирани 379 горски пожара, като засегнатите територии обхващат значителна част от страната. Северозападна България е регионът с най-много пожари, а особено тревожен е фактът, че голяма част от огъня е обхванал защитени зони от мрежата НАТУРА 2000. Там са изгорели над 23 хиляди декара гори – около 38% от всички засегнати площи през годината (или близо 60 хиляди декара общо). Само в НАТУРА 2000 са регистрирани 70 пожара, което е почти 1/5 от всички за 2024 г.
Тези тревожни данни се оказаха предвестник на тежката ситуация през лятото на 2025 г., когато мащабните пожари отново показаха липсата на достатъчна превенция и подготовка от страна на отговорните институции. Климатека отправи запитване за коментар на ситуацията и данните към експертите по горите доц. д-р Георги Костов и доц. д-р Момчил Панайотов.
Разказ на Милен Данков и Андрей Ралев за опита и предизвикателствата на терен • Доброволците играят ключова роля в борбата…
Проектът цели да подпомогне уязвими групи, но има голям риск мерките да не стигнат до тях, предупреждават експерти • Проектът…
Най-спешната стъпка за овладяване на водната криза в България е спирането на течовете по водопреносната система, които в момента са в огромни размери. Ако се коригират 20% от тях, биха се предотвратили 80% от загубите. Основната причина за тази спешност, е че страната ни е на челно място в Европейския съюз по загуби на вода – над 60%, като в някои региони губим повече вода, отколкото потребяваме, а огромните щети се заплащат изцяло от сметките и данъците на обикновените хора. Управлението на водите у нас е изключително нерационално и това също трябва да се промени колкото може по-скоро. Затова и другите две неотложни мерки срещу безводието са координацията в управлението, както и намиране на алтернативни източници на вода.
Надежда Шопова и Роман Рачков в интервю за БНР – Христо Ботев относно щетите от рязкото застудяване през април 2025 г. върху земеделието и нуждата за преосмилянето на земеделски практики.
• Резките застудявания и промени на времето през последните месеци нанесоха сериозни щети на някои овошки, което ще доведе до по-високи цени на плодовете.
• Роман Рачков: “По всяка вероятност българските земеделски стопани, които отглеждат череши, праскови и кайсии тази година няма да имат реколта или тя ще бъде в минимални количества, като при всяко положение ще претърпят и сериозни финансови загуби.”
• Екстремните климатични условия изискват преосмисляне на земеделските практики. Според агронома Надежда Шопова, фермерите трябва да адаптират избора на култури, сроковете на сеитба и засаждане, както и да използват прогностични инструменти за управление на риска.
• Застраховането на насажденията могат да помогнат за управление на риска.
• Държавата трябва да насърчи създаването на гаранционни фондове и да адаптира законодателството към новите климатични реалности.
• Потребителите също ще усетят ефекта от климатичните аномалии чрез ограничено предлагане на местни продукти и по-високи цени на вносните плодове.
• Климатичните промени вече не са абстрактен риск – те влияят пряко върху икономиката, доходите на земеделските производители и цените за потребителите.
Д-р Валентин Симеонов и д-р Симеон Матев пред БНТ относно очакваните климатични промени в България през следващите десетилетия.