Новият брой на списание Виж! е посветен на климатичните промени. В него е включено интервю с Пламена Маринова и Оля Стоянова от екипа ни, които споделят за това каква е ролята и визията на Климатека за информираността на българското общество за климатичните промени.
Роман Рачков и Симеон Матев от екипа се включиха в изготвянето на публикация на Factcheck.bg за проверка на популярни в медийното пространство неверни твърдения относно въглеродния диоксид и растенията.
Елица Станева-Бритън и Милена Статева от авторския ни екип в предаването “Събуди се” по Нова, където разказват за коспирациите на климата и причините за тях.
Българска фондация „Биоразнообразие“, в партньорство с Асоциацията на европейските журналисти – България, „Климатека“ и „Фабрика за идеи“, кани действащи журналисти да станат част от еднодневната работилница „Пишем за климат” и стипендиантската програма към нея.
Научнопопулярната платформа Климатека, която превежда науката за климата на достъпен език, в последните месеци реализира инициатива, която цели да компенсира липсата на ефективна комуникация между журналисти и учени при отразяването на климатичните промени.
На 5 юни 2022 г., когато се отбелязва Световният ден на околната среда, се навършиха и 2 години от създаването на отворената платформа за знание Климатека. За тези две години авторският ни екип се разрасна няколко пъти – от 3-ма души в началото, сега работим с повече от 25 учени и експерти, които създават ново и оригинално съдържание. Всеки от тях разглежда климатичните промени през призмата на своята експертиза и се старае да разкаже за процесите увлекателно и на достъпен език. През последната година работихме и върху създаването и развитието на партньорска мрежа от медии и журналисти, които заедно с учените да създават качествени материали по темата за климатичните промени. Опитваме се да подобрим диалога между учени и журналисти, защото всички ние имаме нужда от актуална и достоверна информация по темата.
Медийно съобщение относно изследване на CSD за влиянието на китайските инвестиции върху енергийния преход в Централна и Източна Европа.
Наръчникът цели да даде най-добрите съвети за комуникация на климатичните промени и да помогне на читателя да противодейства на използването на естествената във всяка наука доза несигурност като аргумент за бездействие срещу проблемите около климата.
Национален инвентарен доклад на ИАОС за парниковите емисии в България за периода 1988-2018 (вкл. и по икономически и технологични сектори).
Базата данни от емисии за глобални изследвания на атмосферата (EDGAR) предоставя оценка на емисиите на въглероден диоскид от изкопаеми горива за всички държави в света от 1970 до 2019.
