Търсим ново попълнение в екипа ни, което да подпомага комуникационните и координационните ни дейности. В зависимост от уменията и експертизата на кандидата, ролите и натоварването ще бъдат разпределени в екипа между него и настоящия координатор. Ролята включва както стратегически, така и оперативни функции.
На двудневната среща на Европейския съвет, която започва днес [10.12] ще се решава колко амбициозно ще е очакването за намаляване на емисиите на парникови газове на ЕС до 2030 г., като в настоящия момент в страните от Централна и Източна Европа се откроява нежелание за по-амбициозни цели.
Анализ на емисиите вредни вещества в атмосферата от икономическите дейности в България.
Всекидневно ставаме свидетели на последиците от климатичните промени – опустошителни пожари, урагани и бури, наводнения и засушавания. Климатичните промени макар и с различни проявления се случват навсякъде и засягат всеки един от нас. Но не всеки един е засегнат еднакво и докато последиците за едни могат лесно да бъдат преодоляни, то за други по-уязвими групи от обществото те могат да бъдат катастрофални. Това поражда необходимостта да се гледа на климатичните промени не само от екологична гледна точка, но и от политическа, етична и социална и икономическа. Именно с тези въпроси се занимава и „климатичната спаведливост“ (climate justice).
На 22 октомври се проведоха годишните награди за биоразнообразие и климат на Българска фондация Биоразнообразие. Традиционно категория за най-успешна кампания е най-оспорвана, с общо 23 номинации. Климатека получи безценното признание и взе наградата на публиката в тази конкурентна категория.
Щастливи сме да споделим, че сме сред номинираните проекти за най-успешна кампания, свързана с опазването на биоразнообразието и климата в конкурса на Българска фондация „Биоразнообразие“.
Онлайн дискусия търси отговор на въпроса: Кой носи отговорност за климатичните промени?
Множество фактори оказват влияние върху климата, както природни – промени в слънчевата активност, промени в земната орбита, вулканични изригвания и др., така и антропогенни – отделяне на емисии на парникови газове, серен диоксид и аерозоли, запрашаване на атмосферата, промени в земеползването и др. Интересно е, че действието само на природните фактори през последните десетилетия би причинило охлаждане. Следователно, можем да заключим, че наблюдаваното затопляне е в резултат на антропогенната дейност.
Научен анализ показва, че парниковите газове, основно CO2, са контролирали повечето минали климатични промени. Те показват колко чувствителен е климатът към колебанията в количеството въглероден диоксид в атмосферата. Доказателствата за това са разпространени в целия геоложки запис. Това показва ясно, че този път хората са причината, главно чрез емисиите CO2, които отделяме.
Според официалните позиции на всички големи научни организации, занимаващи се с изследвания на климата в света, и на Академията на науките от 80 страни, хората причиняват глобалното затопляне. Консенсусът е поразителен. Разбира се, има отделни учени, които са скептични за това. Въпреки това са малко. 97% от климатолозите, които активно публикуват статии за климата, са на мнение, че климатът се затопля и това се причинява от човешката дейност.
