Климатът мести вредителите. България бърза ли да ги забележи?

Широкото разпространение на миризливката показва защо ранния контрол е важно и как агроаптеките могат да помогнат при следващия нов вредител

Роман Рачков е част от авторския екип на Климатека, той е агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие, дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна защита, има интереси в областта на инвазивните видове насекоми в Европа.

Затоплянето не пренася новите вредители, но може да улесни тяхното оцеляване, установяване и разпространение, след като търговията и транспортът ги доведат в нови райони.
Кафявата мраморна дървеница, позната като миризливка, е пример за инвазивен вид, чието присъствие в България е официално документирано през 2016 г., когато той вече се среща на различни места в страната.
Малките и личните стопанства са сред трудните за системно наблюдение места, а именно там може да се появи първият сигнал за нов вредител.
В България има близо 800 агроаптеки. Агрономите в тях могат да се превърнат в допълнителна мрежа за ранно предупреждение чрез единен канал за подаване на сигнали към БАБХ.
Идеята не е агроаптеките да заменят фитосанитарния контрол, а наблюденията от терен да достигат по-бързо до институцията, която може да извърши проверка и диагностика.

С климатичните промени условията за оцеляване и разпространение на редица вредители по растенията се променят. Новите видове обикновено пристигат чрез търговията и транспорта, но по-меките зими и по-дългите топли сезони могат да им помогнат да се установят на места, където преди не са успявали. Ранното им откриване става все по-важно. В България обаче между появата на необичаен вредител на терен и достигането на информацията до фитосанитарните власти остава празнина. Едно възможно решение може да бъде мрежата от стотици агроаптеки и агрономите, които ежедневно работят със земеделски производители.

Миризливката: един пример за късно открит нашественик

Кафявата мраморна дървеница (Halyomorpha halys), позната у нас и като миризливка, показва нагледно колко трудно може да бъде проследено навлизането на нов вредител. Видът произхожда от Източна Азия и чрез международната търговия и транспорт се разпространява в Северна Америка и Европа. В България присъствието му е официално документирано през 2016 г.

Кафява мраморна дървеница (Halyomorpha halys), инвазивен вредител с произход от Източна Азия. Снимка: Rylie Gibson / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0

Дървеницата напада широк кръг растения – сред тях ябълки, круши, праскови, грозде, лешници, домати, пипер, боб и царевица – и уврежда директно плодовете и семената чрез храненето си. Липсата на естествени врагове в новите райони на разпространение ѝ позволява да се размножава почти необезпокоявано. След като един такъв вид се установи широко, контролът става значително по-труден и изисква постоянни мерки.

Днес Halyomorpha halys вече е широко разпространена и не е карантинен вредител по смисъла на европейското законодателство. Затова миризливката е важна тук не като вид, който предложеният механизъм тепърва може да спре, а като пример защо следващата нова заплаха трябва да бъде забелязана по-рано.

Климатът не пренася вредителите, но им помага да останат

Появата на нов вид и успешното му установяване са два различни процеса.

Международната търговия и транспортът могат да пренесат вредител на хиляди километри. Климатът обаче влияе върху това дали той ще преживее зимата, ще се размножи и ще създаде трайна популация на новото място.

Научните изследвания показват, че с повишаването на температурите редица вредители по земеделските култури разширяват ареалите си към по-високи географски ширини. По-меките зими могат да намалят зимната смъртност, а по-дългият топъл сезон при някои видове позволява повече поколения в рамките на година.

При кафявата мраморна дървеница български наблюдения сочат основно едно поколение годишно. По-меките зими и по-ранното затопляне могат да подпомогнат презимуването на възрастните и да удължат активния им сезон.

Затова затоплянето не е причината за появата на новите вредители, а факторът, който увеличава шанса те да се установят трайно.

Системата за ранно предупреждение трябва да следи за променящ се, а не за статичен риск. Без работеща система за ранно откриване, климатичните промени не увеличават само броя на новите заплахи, а и щетите от тях, защото времето между появата на вредителя и неговото идентифициране е именно периодът, в който той се разпространява необезпокоявано.

Сигналът, който днес се губи

Колкото по-благоприятни стават условията за нови вредители, толкова по-важно е те да бъдат откривани рано. Фитосанитарният контрол обаче не може постоянно да наблюдава всяко поле, двор или малко стопанство. А първият необичаен симптом може да се появи именно на място, което остава извън системното наблюдение.

Тогава малкият производител или пък собственикът на няколко овошки отива първо в агроаптеката. В тези аптеки той показва снимка, лист, плод или летораст и пита какъв е проблемът.

Така агрономът може да се окаже сред първите специалисти извън стопанството, които виждат нещо необичайно. Днес подобно наблюдение може да приключи с устна консултация. Няма стандартен механизъм, чрез който информацията лесно да бъде превърната в структуриран сигнал към фитосанитарните власти.

Същевременно в България работят близо 800 действащи агроаптеки, разпределени в различни части на страната и управлявани от квалифицирани агрономи. Тази вече съществуваща гъста мрежа може да добави едно важно стъпало в ранното наблюдение на нови вредители, без да поема функциите на фитосанитарните инспектори.

От агроаптеката до БАБХ: как може да работи системата

Предложението е агрономите в агроаптеките да разполагат с единен цифров канал за подаване на сигнали при съмнение за нов или необичаен вредител. Сигналът може да съдържа култура, местоположение, кратко описание и снимка и да получава регистрационен номер. След това БАБХ преценява дали случаят изисква проверка и лабораторна диагностика.

Ролите остават ясно разграничени: агрономът наблюдава и сигнализира, а официалният контрол проверява и потвърждава. Агроаптеките не се превръщат в частни инспекции, не поставят официална диагноза и не налагат мерки.

За да работи системата, подаването на сигнал трябва да бъде отделено от търговската дейност на аптеката. Така наблюдението за потенциален нов вредител няма да зависи от това дали при посещението е препоръчан или продаден препарат.

Подобен механизъм би допълнил съществуващите задължения за уведомяване при съмнение за карантинни вредители.

Регламент (ЕС) 2016/2031 предвижда уведомяване на компетентния орган както от професионални оператори при съмнение за наличие на карантинен вредител (чл. 14), така и правила за уведомяване от други лица (чл. 15). Предлаганият канал през агроаптеките би могъл да направи достигането на подобни сигнали от терен по-лесно и систематично.

Формулата на системата е: наблюдение, сигнал, официална проверка. Първичната преценка е на квалифицирания агроном, а официалното потвърждение на контролните органи и фитосанитарните власти.

Фиг.1: От агроаптеката до БАБХ: как един сигнал може да спре вредителя / източник: авторът

Разходите за подобен канал биха били сравнително ограничени: техническа платформа за подаване на сигнали, кратко обучение на вече практикуващи агрономи, годишна справка с обобщени данни. А цената на късното откриване може да бъде висока. През 2010 г. например щетите от кафявата мраморна дървеница само за производителите на ябълки в Mid-Atlantic региона на САЩ са оценени на около 37 млн. долара. При карантинните вредители последствията могат да включват и ограничаване на движението на растения, унищожаване на насаждения и загуба на реколта.

Инвестицията тук не е в нова институция или нова бюрокрация. Тя е в това да хванем следващата подобна заплаха, докато все още е възможно да бъде ограничена, вместо да плащаме безкрайно за тази, която вече не можем да спрем.

Ранното предупреждение е част от адаптацията

С променящия се климат ще се променя и картата на рисковете за земеделието. Това не означава, че всеки нов вредител е следствие от климатичните промени. Означава, че условията за установяване и разпространение на някои видове стават по-благоприятни и системата трябва да може да реагира по-бързо.

Кафявата мраморна дървеница е само един пример за трудността да бъде проследено навлизането на нов вид. Следващият сигнал може да се появи в овощна градина, малко стопанство или двор, далеч от регулярния контрол.

България вече разполага с мрежа от специалисти, които ежедневно са близо до тези места. Ако агрономите в агроаптеките получат лесен начин да подават структурирани сигнали, наблюдението от терен може да достига по-бързо до БАБХ. Не е необходима нова контролна институция, а по-добра връзка между хората, които първи могат да видят проблема, и институцията, която има правомощията да го провери.

Заглавна снимка: Земеделец проверява капан за насекоми в ябълкова градина / Lynn Betts / източник: USDA NRCS, Wikimedia Commons за свободно ползване.