Climate Change Worksheet
Кратка брошура, обясняваща механизмите на промените в климата.
Кратка брошура, обясняваща механизмите на промените в климата.
Резюме на специлания доклад на IPCC относно промените в климата, опустиняването, деградацията на сушата, устойчиво управление на земите, хранителна сигурност…
Резюме на специалния доклад на IPCC относно последиците от глобално затопляне с 1,5 °C над пред-индустриалните нива, сценарии за емисии на парникови газове, в контекста на засилването на световната реакция срещу заплахата от промените в климата, устойчивото развитие и усилията за премахване на бедността.
Годишната оценка на климата на Земята Световната метеорологична организация за 2020 г, извършена чрез 7 основни индикатори за световния климат – концентрации на парникови газове, температура, морско равнище, морски лед в Арктика, ледовете в Антарктида и др.
За да растат, растенията се нуждаят от 3 основни неща: слънчева светлина, вода и въглероден диоксид. Но това не означава, че повече въглероден диоксид ще е от полза за растенията. Макар и някои експерименти да показват положително въздействие върху растенията при по-висока концентрация на CO2, резултати от други показват, че повишени концентрации на газа могат да причинят вреди. Освен това увеличените концентрации на CO2 водят до изменения на климата – повишение на глобалната температура, промени в режимите на валежите и увеличение на честотата и силата на екстремни метеорологични явления, а последствията от тях върху растенията са преобладаващо негативни.
На 28 март 2022 г. съвместно със “За Земята” и WWF България и проведохме уебинар за журналисти, посветен на последния доклад на IPCC относно смекчаването на климатичните промени и на финалния Национален план за възстановяване и устойчивост.
Включи се в съвместното събитие на Ratio и Климатека – Парников (д)ефект на 28 април от 20 ч. В дискусията ще участват климатологът д-р Симеон Матев и икономистите д-р Мария Трифонова и д-р Мария Манолова от екипа на Климатека. С тях ще дискутираме защо е важно да се постигне въглеродна неутралност и каква е ролята на човешките емисии върху климата? Какво може и следва да се случи, за да намалим емисиите и да овладеем най-тежките сценарии за климатичната криза. Късно ли е и има ли оптимистичен сценарий?
На 22 март 2022 г. съвместно със “За Земята”, WWF България, и Стопанския факултет на Софийски университет проведохме уебинар за журналисти, посветен на Зелена сделка и последния доклад на IPCC.
Тази година се очаква сурова зима с тежки арктически студове – подобна прогноза се среща във все повече новинарски емисии. Истината обаче е, че не можем да определим с точност каква ще бъде зимата: дългосрочните прогнози за времето невинаги са точни, особено тези за територията на Европа. Полярният вихър, на който се основават много от прогнозите за аномално студено време, е сложен атмосферен феномен, въз основа на който не могат да се направят категорични изводи. Измененията на климата, увеличаващото се затопляне на Арктика, в съчетание с по-бързото топене на ледовете, могат да нарушат циркулацията в стратосферата, но в момента все още не може да се определи със сигурност съдбата на полярния вихър.
През изминалата година светът преживя множество екстремни метеорологични явления във всички краища на света – горещи вълни, пожари, наводнения, тропически циклони, бури и застудявания. Много от тях бяха с рекордни характеристики и според водещите научни организации, те са отчасти причинени от антропогенния фактор. В статията е представен списък с 10 от най-забележителните екстремни явления от последните 12 месеца.