Д-р Божидар Иванов от авторския ни екип в интервю по “Made in green” с Роселина Петкова по Bloomberg TV Bulgaria относно ползите на и възможностите за стимулиране на зеленото строителство.
Д-р Божидар Иванов от авторския ни кръг с интервю по БНР – Радио София относно въздействието на строителната индустрия върху климата.
Строителството е една от индустриите с най-голям негативен ефект върху околната среда от гледна точка на материалите, които се използват, както и от гледна точка на начина, по който сградите функционират. От една страна, използването на материали създава по-голямо търсене и потребление на повече ресурси, обвързани в глобална мрежа за доставки. От друга страна, климатичният отпечатък на строителната индустрия продължава да расте. Според последните данни на ООН, през 2021 г. строителният сектор е бил отговорен за над 34% от търсенето на енергия, както и за около 37% от замърсяването с въглероден диоксид, в резултат на енергоемкостта и управлението на строителството на сгради. В допълнение, последващият ефект от една сграда идва от начина, по който тя ще функционира. Какви са възможните решения за балансиране между пазарните ползи, достъпността и екологично съобразните решения в строителството? Комплексните подходи в сертифицирането на сгради с международно установени стандарти, които имат и пазарна функция, могат да окуражат инвеститорите да строят сгради и комплекси с добри екологични показатели. Цялостният подход към сертифицирането, който обхваща както материалите, така и функционирането на сградата води до по-висококачествено строителство и до сграден фонд, който има по-малки негативни ефекти върху околната среда.
Градовете и урбанизираните територии са сред най-големите консуматори на енергия поради концентрацията на население и икономическа активност. В резултат, урбанизираните територии потребяват значително количество енергия и в по-честия случай са единствено ползватели на енергия, дори ако част от нея се произвежда в рамките на града. В същото време климатичните промени силно засягат градските територии и често водят до още по-голямо търсене на енергия. Амбициите за постигане на справедлив енергиен преход и климатична неутралност в Европейския съюз и несигурността на доставките на газ в резултат на войната на Русия в Украйна изискват търсенето на иновативни решения за доставка и производство на енергия и активна политика на национални и местно ниво в тази посока. Позитивно енергийните квартали са амбициозна идея в градското планиране, която в момента е в процес на развитие и се тества с пилотни проекти в различни градове. Концепцията може да е водеща в разработването на нови жилищни комплекси или обновяването на съществуващи такива, въвеждайки технологични, планировъчни и общностни решения за производство, трансфер и потребление на енергия, произведена в малки мащаби от енергийни общности или сгради и комплекси, които са изградени с технологии, които позволяват производство, съхранение и пренос на енергия.
Д-р Божидар Иванов от екипа ни гостува в “Made in Green” по Bloomberg TV Bulgaria относно въпросите за бъдещето на въглищните електроцентрали в България.
Д-р Божидар Иванов от авторския ни екип в интервю за БНР “Радио Благоевград” относно проблемите в трансформацията на въглищните региони в България.
Извеждането от експлоатация на минните комплекси и ТЕЦ в България е част от цялостната дългосрочна политика на ЕС за постигане на климатична неутралност с цел намаляване на негативните ефекти от човешката дейност върху климата. Затварянето на замърсяващите производства следва да бъде в синхрон с политиката на ЕС за провеждане на справедлив преход – цялостна трансформация на регионите, с цел подпомагане на местните общности, съпроводено с рекултивация на терени и цялостна визия за територията. Исторически минно-зависимите територии понякога затварят внезапно и непланирано. Преходът в ЕС е подсигурен със значителни ресурси и дълъг период. Добри практики от Германия и Люксембург показват, че е възможно минно-зависими територии да бъдат трансформирани успешно като част от цялостен преход към нова икономическа база и рекултивация на териториите. Включването на гражданите и останалите заинтересовани страни в тези процеси е изключително важно и необходимо, за да могат те да припознаят и създадат дългосрочната визия.
