Проектът “Разкриване” изследва препятствията пред информираните решения и действията

Екипът на Орион Грид завършва с финална анкета първия етап на критично изследване, което цели да разбере блокажите в комуникацията по климатичните промени и благоприятните за климата решения. Анкетата е изключително важна, тъй като проверява заключенията, постигнати чрез останалите методи.

Цели на изследването

Изследването цели да се разбере какво в комуникацията по темата у нас пречи на действията. Въз основа на резултатите ще бъдат разработени и предложени на български НПО, медии и политици механизми за подобряване на общуването, т.е. водещи до ефективни, ефикасни и справедливи решения, и оттам – действия.

Някои заключения

Според резултатите към момента, подобряването на комуникацията у нас изисква преди всичко да бъде общуване – т.е. автентично взаимодействие. Вместо докладваща или стратегическа, е важно да бъде ангажираща, взаимодействаща, равнопоставена и еманципираща. Това се отнася и до контекста, в който се случва комуникацията. Той също трябва да бъде автентичен и да работи с естествените процеси и структуриране в обществото. Ситуирането на комуникацията – кой, как, какво, къде и защо си общува по тази тема играе ключова роля в това какви са и биха могли да бъдат резултатите от нея. Милена Статева, научен ръководител на проекта, подчертава:

“Какви мерки ще се решат, какви действия ще се предприемат и какво ще се случи с планетата, с нашето действие или бездействие, е въпрос на равнопоставено участие на колкото се може повече заинтересовани страни и действащи лица, а това изисква особено участието на най-засегнатите”.

Изследването заключава,

че комуникацията по климатичните промени и мерките у нас към момента се случва предимно в една ограничена рамка. Тя изключва обсъждането на ключови теми като климатична справедливост, справедлив “зелен” преход и проекта за устойчивост не като икономически, а като етичен проект, в основата на който са не печалбите и растежът, а грижата за планетата, човешките същества, видовете и околната среда.

Методология на изследването

Изследването се основава на множество методи и техники на психосоциалните и обществено-политически подходи в социалната наука. Ползва се иновативният подход на включено изследване за учене от действието като са съчетани обичайни техники – анкети, дискурсивен анализ на медиите, дълбочинни интервюта, преглед на литературата, с преживелищни и включени методи – групи за учене от действието с над 20 членове и включване на изследовател в климатично социално движение. Изследването започна и завършва с анкета за потвърждаване и проверка на находките от качествените методи. Анкетата е достъпна чрез този линк.

Важни и интересни акценти

В начинанието се включиха под една или друга форма много различни хора, които които могат да бъдат обобщени като “обикновения човек” – в голямата си част участниците не се разпознават като “експерти” или като професионалисти/активисти в тази сфера. Общото е, че са загрижени за климата. И комуникацията по климата като цяло им е полезна, но и ги отчайва. В голямата си част не се разпознават в разговорите за решенията. Както казва една жена по повод анкетата: “малко [общо] има тая политика с реалните действия на нормалните хора и човешкото желание да се оцелее, вписвайки се в средата си или в природните дадености”.
Милена Статева, която разработва тук това наблюдение, казва:

“Обикновеният човек” като че ли е подложен на послания, които не само го объркват, тъй като не говорят на преживяванията и интересите му, а същевременно му вменяват отговорност и вина за климата и мерките. Те и са противоречиви на различните нива на комуникация. Например, казва му се, че спешно трябва да вземе мерки, но най-необходимите и очевидни мерки, които трябва да вземат елитите, не се предприемат. Казва му се, че трябва да си загуби работата, да се къпе по-малко, да рециклира и компостира, а индустриите продължават да бълват емисии. Индивидуалните мерки са най-познати на хората, но и се преживяват като най-недостатъчни. Нещо повече – “обикновеният човек” у нас не е поканен на масата, на която се взимат решенията за климата. Към него се подхожда като към обект на интервенции, изпълнител на мерки, маса, която трябва да бъде информирана и образована – но не и като на равностойно действащо лице, което (често най-много) е засегнато.”

Една от участничките казва: “Бих искала да участвам в дебати, макар да не смятам, че съм достатъчно компетентна – бих искала да изслушам различни предложения и бих се радвала да мога да гласувам в подкрепа на такива”.

Друга основна находка на изследването е,

че говоренето в публичното пространство звучи като информиране за настъпващ (или дори настъпил) апокалипсис. Станислав Додов, социален педагог, фасилитатор на групи и изследовател в проекта, обяснява: “На база находките ни от други изследователски техники и методи разработихме хипотеза за т.нар. от нас „банален апокалипсис“. Той обаче остава за хората не само неизбежен, и съответно – отчайващ, но е и скучен и банален. Скучен, защото говори на език, който отчуждава от проблема – технократски, фактологичен, откъснат поради това, че проблемът като че ли се случва някъде другаде или ще се случи след неопределено време, но не сега. Банален, понеже научаваме за него на фона на хиляди други рискове, в контекст, в който всичко ни се представя за спешно и изисква незабавното ни внимание, ангажиране, време и енергия. Обикновеният човек се дави в ежедневието си в крайни срокове и спешни задачи, от които справянето с климатичните промени е само поредната задача на плещите му.

82% от участниците в това изследване чрез първата анкета преди шест месеца потвърждават, че в последните десет години са свидетели на феномени, свързани с климатичните промени.

Това преживяване на климатичните промени води до сериозни последствия за начина, по който хората се чувстват. Учените говорят за климатична скръб, еко-тревожност, пре-травматичен стрес – феномени, които се преживяват от хората и у нас и влияят на начина им на функциониране и благополучието им. Милена Статева пояснява: “Много от участниците в изследването показват, че това не е пречка за ангажиране и действие, дори напротив. Комуникацията по климатичните промени обаче е по-важно да работи с тези преживявания, да е лекуваща повече, отколкото просто информираща. А лекуването изисква и откровеност, и обективност, и предлагане на смислен изход”. Както казва един от участниците в изследването, хората имат нужда от

• добри, критични анализи, които адекватно рамкират проблема;
• обзор на адекватни потенциални решения и моделиране на тяхната ефективност в контекст;
• посочване/оборване на предлаганите от елитите не-ефективни “решения” и практики на грийнуошинг;
• акцент върху успешни и/или мотивирани инициативи/борби/мобилизации/солидарни акции;
• повече гласност на идеите, мненията, инициативите, страховете, надеждите на младите поколения и маргинализираните групи.

Включете се и вие чрез финалната анкета на този линк или сканирайте кода долу.

За контакти: д-р Милена Статева, научен ръководител на проекта и изпълнителен директор на сдружение “Орион – Грижа за Лидери и Авторитети” (Орион Грид).
Ел.поща: theoriongrid@gmail.com, тел: 0888942184