Съвместен материал на арх. Веселин Веселинов и Евгения Чаушева от Actualno.com, разработена в рамките на лабораторията „Наука и журналистика за климата“.
Каква е връзката между архитектурата и основните екологични показатели? Може ли София отново да бъде наричана “Зелена” столица. На тези въпроси на Actualno.com отговаря аpxитeĸт Beceлин Beceлинoв, автор в Климатека. Арх. Веселинов е сертифициран дизайнер на пасивни сгради ĸъм “Инcтитyтa зa пасивни сгради” в Дapмщaд, Гepмaния. Завършил е специалност “Архитектура” в Университета по архитектура, строителство и геодезия в гр. София. Стипендиант е към нeмcĸaтa Фeдepaлнa фoндaция зa oĸoлнa cpeдa (DBU) на тeмa: “Πacивни cгpaди oт ecтecтвeни материали”. Πрез 2009 г. е победител в най-големия световен международен студентски ĸoнĸypc за устойчива архитектура, организиран от компанията “Сен-Гобен”. Има над 10 години опит като упpaвитeл в мeждyнapoднa ĸoмпaния c eĸип oт 60+ дyши, paзpaбoтвaщa пpoeĸти и peшeния в oблacттa нa мoдyлнo и ycтoйчивo cтpoитeлcтвo. Понастоящем разработва пpoeĸти в сферата на природосъобразната apxитeĸтypa. Архитектура и основни екологични показатели Природосъобразната архитектура оказва значително влияние върху различните екологични показатели в градската среда. Още: Зелена и здравословна столица: Връзката между архитектура и екология в развитието на София Чистота на въздуха Градското планиране има водещ принос за циркулацията и чистотата на въздуха, ако сградите се планират спрямо преобладаващата посока на ветрове и въздушни течения. Използването на климатично-неутрални строителни материали с ниско количество на въглеродни емисии също помага за цялостното качество на въздуха. Чистотата на интериорния въздух може да бъде контролира и чрез подходяща вентилационна система с въздушни филтри. Зелените площ с висока растителност, озеленените покриви и фасади също допринасят за чистотата на въздуха, абсорбирайки вредни емисии, замърсители и прахови частици. Температура на въздуха Екологичната архитектура акцентира върху енергийно-ефективен дизайн и прилагане на „пасивни“ соларни принципи, вкл. градоустройствено планиране, правилна ориентация на сградата, подходяща топлоизолация, слънцезащита, материали притежаващи термална маса и т.н., които помагат за регулиране на интериорните температури и респ. спестяване на енергия и финанси, както и намаляване на ефекти на градския топлинен „остров“. За последните 145 г. температурата в централните части на София се е повишила с приблизително 4 °C и намаляването на топлинния „остров“ е много важно, заради гъстотата на застрояване в града. Още: Първата нискоемисионна зона за автомобили – да очакваме ли по-чист въздух в София? Какво е градски остров на топлина и как влияе на хората? (СНИМКИ) Зелени площи Озеленяването в градовете (паркове, междублокови и дворни озеленени пространства, вътрешни дворове, покривни градини, фасадно озеленяване и т.н.) допринася за подобряване качеството на градския микроклимат, здравето на жителите, подобряване на биоразнообразието, възможност за отдих и пълноценна почивка и възстановяване.
Енергийна ефективност Енергийно-ефективните сгради и сградно интегрираните ВЕИ допринасят за по-ниска консумация на енергия и намалени вредни емисии. В резултат се намалява замърсяването, свързано с производството на енергия за ел. нужди, отопление и охлаждане и се подобрява качеството на въздуха. Екологични системи Още: Октомври 2023 г. – петият пореден рекордно топъл месец (ГРАФИКИ) Водните ресурси и биоразнообразието (растителни и животински видове) също допринасят за по-здравословна среда на живот и намаляване на ефекта на „топлинния остров“. Основни предизвикателства в екологичността на архитектурата в столицата Съвременните екологични предизвикателства в архитектурата на големите български градове са сходни и са свързани с градското планиране, архитектурата и строителството, енергийната ефективност, шумовото замърсяване, транспорта, озеленяването и екосистемите, енергетиката, отпадъците. Градско планиране Още: Ще изчезнат ли последните два микроледника в България? Предизвикателствата в големите градове в България, и в частност в София са свързани с непланираното градско разрастване, недостатъчно ослънчаване и отстояния между сградите, липса на циркулация и движение на въздуха между сградите, недостатъчни зелени площи, неудобно транспортни връзки, неактуализирани или неразработени градски устройствени планове или разработени общи устройствени планове без цялостна визия и единен стил. Неправилното градоустройство допринася за повишената консумация на енергия, влошено човешко здраве и градска екология.
Пълното интервю прочети тук.
