Утрояване на възобновяемата енергия до 2030 г. – част от призивите на СОР 28

Николай Петков от екипа ни заедно с Апостол Дянков от WWF Bulgaria пред БНР – Радио София с обобщение за климата и равносметката от преговорите за климата през последната година.

Преди дни в Дубай се проведе 28-ата климатична конференция СОР 28. Смекчаване на негативното влияние върху климата и наличните ресурси на страните за намаляване на емисиите бяха основните теми на конференцията.

Тази година участваха близо 200 държави, с 90 000 регистрирани делегати, казаха пред Радио София Николай Петков – автор в „Климатека“ и Апостол Дянков – ръководител на програма „Климат и енергия” във WWF България.

„Беше приет т.нар. документ – глобална равносметка. Той е част от механизма на Парижкото споразумение за климата от 2015 г. и в него имаше доста нови призиви. Призив за утрояване на възобновяемата енергия до 2030 г., удвояване на скоростта на прилагане на подобрения в енергийната ефективност. За първи път в историята на преговорите за климата се говори за поставена цел – призив за преходи извън изкопаемите горива. Това се определя като историческо постижение“, обясниха те.

По време на конференцията делегатите са отправили призив и за ускоряване на усилията за поетапното намаляване на енергията от неограничено изгаряне на въглища.

Николай Петков и Апостол Дянков уточниха, че през миналата година призивът е бил за стартиране на фонд „Загуби и щети“.

„Това означава да се компенсират по-бедните страни от развиващият се свят, които ще понесат най-тежките последствия от климатичните промени. Тази година, в малко по-голяма конкретика, се реши да се започне, беше поставен по същество този фонд“.

Климатичните експерти уточниха, че все още няма нито една държава, която да си е поставила категорична цел за намаляване на глобалното затопляне до 1,5°C.

Днес стана ясно, че Европейската комисия е изпратила официални уведомителни писма на България, Австрия и Полша за това, че не са представили до края на юни проекти на актуализирани планове в областта на енергетиката и климата за периода 2021 – 2030 г.

Трите страни-членки имат срок от два месеца, за да отговорят и да отстранят недостатъците, установени от Комисията.


Пълния запис от интервюто изгледай тук.