Николай Петков

66 Публикации

2024 г. е първата година, която премина прага от 1,5 °C

• 2024 г. е най-горещата в историята на метеорологичните наблюдения, като надминава предишния максимум от 2023 г. и е с 1,6 °C по-топла от средното за края на 19 век.
• Рекорди бяха отчетени и за температурата на морската вода, количеството топлина в океаните, водната пара в атмосферата и др.
• Дългосрочната тенденция на затопляне се дължи основно на човешкия фактор, но явлението Ел Ниньо временно допълнително повиши температурите.
• 2024 г. е и най-топлата в Европа, с 1,47 °C над климатичните норми и с 0,28 °C по-гореща от предишния рекорд от 2020 г.
• В България 2024 г. също е най-топлата от поне 1930 г. насам със средна температура около 2,1 °С над климатичните норми. Зимата и лятото също са рекордно топли.

Кои са 10-те най-екстремни метеорологични явления от 2024 г.? 

• Екстремните събития през изминалата година са подсилени от промените в климата и явлението Ел Ниньо.
• „Хелийн“ е най-смъртносоният ураган в Атлантическия океан от 2017 г. до сега и дори надминава Катрина от 2005 г.
• Екстремните събития не подминават и нашия континент, като най-сериозни са наводненията в Централна Европа и Валенсия от есента.
• Горещите вълни са вече новото нормално, а най-сериозните от тях са в Северна Америка и Южна Азия.
• Икономическите щети от екстремни явления са нараснали с 19% за последните 2 години спрямо предходните 8 .

След втората най-топла есен досега, светът е на път към нова рекордно гореща година

– Вече е сигурно, че 2024 г. ще бъде първата година, през която повишението на средната температура на Земята е над 1.5 °C – над определената граница от Парижкото споразумение за климата.
– Изминалите есен и месец ноември се нареждат като вторите най-топли в историята на глобалните метеорологични наблюдения, след съответните през 2023. г. 
– Средната температура над Европа през есента на 2024 г. е третата най-висока, с 1,25 °C над нормата за сезона.
– Температурите през есента в България бяха близки до обичайните, като отчетохме най-студения ноември от 2012 г. насам.

Има прогрес в ограничаването на глобалното затопляне

Николай Петков от авторския ни екип в интервю по Bulgaria on Air относно резултатите от конференцията по климатичните промени COP29.

COP29 постигна цел за финансиране в размер на 300 млрд. долара, но попарва надеждите на най-бедните

– Постигнато беше съгласие за увеличение на парите за мерки по климатичните промени за развиващите се страни до 300 милиарда долара на година до 2035 г., но те са значително по-малко от изискваната сума от 1,3 трилиона долара.
– Представителите на развиващите се държави и гражданския сектор определиха резултата като разочароващ и дори като предателство. 
– Беше решено поставяне на начало на пазарите за въглеродни кредити. 
– За трета поредна година липсва прогрес по ограничаване на затоплянето на планетата.
– За разлика от миналата година, никъде в приетите текстове не се споменава историческата цел от COP28 за „преход извън изкопаемите горива” и изобщо терминът „изкопаеми горива” не присъства никъде. 

COP29: борба за пари за климата

В Баку, Азербайджан се провежда най-голямата годишна конференция за климатичните промени – COP29. Централна тема е актуализацията на финансирането на мерки за смекчаване и адаптация към климатичните промени за развиващите се държави – цел заложена в Парижкото споразумение. През първите 3 дена на COP29 се проведе среща на върха на световните лидери, като до този момент се постигна съгласие за правилата за въглеродните кредити. Фактът, че форумът отново е под домакинството на петролна държава с авторитарно управление, остава проблемен. За втора поредна година България има собствен павилион и участва с официална делегация от 72-ма души, водена от президента Румен Радев

Позицията на научната общност: Хората са водеща причина за климатичните промени

Съвременните промени в климата се дължат почти изцяло на човешките дейности, най-вече поради изгарянето на изкопаеми горива — позиция, подкрепяна от мнозинството водещи научни институции по света. От друга страна, мнението, че климатичните промени не са главно причинени от човешка намеса, се поддържа от отделни групи и лица, често мотивирани от политически, идеологически или икономически интереси. Техните аргументи обикновено акцентират върху естествената климатична променливост и поставят под въпрос валидността на научния консенсус относно антропогенното въздействие върху климата. В тази статия ще разгледаме доколко обосновано е твърдението, че учените, изучаващи климатичните промени, са убедени в основната роля на човешкия фактор за съвременните климатични промени.

Съставните събития са комбинация от екстремни събития, които често имат по-силни и тежки въздействия

Съставните събития представляват едновременното или последователното настъпване на 2 или повече екстремни метеорологични явления, което води до увеличена опасност за хората и природата. Много от големите катастрофи, свързани с времето и климата, имат комплексен характер. За района на Европа се наблюдава нарастване на случаите на горещи вълни и сухо време, интензивни валежи в комбинация с градушки и/или силен вятър. Очаква се честотата и сериозността на тези сложни явления да се увеличат със засилването на изменението на климата. Разбирането на тези взаимодействия е от решаващо значение за ефективното управление на риска от бедствия и стратегиите за адаптация.

Изминалата гореща вълна беше с до 3 °C по-топла поради човешкото влияние

Проучване, публикувано тази седмица установи, че горещата вълна, която премина през Югоизточна Европа и България е била по-интензивна в следствие на предизвиканото от човека изменение на климата. Необичайно горещото време застраши човешкото здраве и стана причина за множество пожари. Екстремното явление не беше единственото за тази година – гореща вълна имаше и през месец юни, който беше рекордно топъл за нашата страна от поне 1930 г. насам, както и в света за последните 144 години. На 21 юли беше отчетен най-топлият ден в световен мащаб от началото на метеорологичните измервания и само ден след това, на 22 юли, рекордът беше подобрен, като средната температура на Земята беше 17,15 °C. При затопляне на Земята с 3 °C броят на смъртните случаи от топлинен стрес ще се утрои в сравнение с 1,5 °C.

Атрибутивните проучвания търсят връзка между интензивността на екстремните явления и промените на климата

През последните години се извършват все повече проучвания за връзката между предизвиканите от човека климатични промени и отделни екстремни метеорологични явления. При този тип анализи, наречени атрибутивни проучвания, се прави сравнение между климат със и без антропогенния фактор за определяне на промени в честотата или интензитета на определен тип събитие. Например промените в климата са увеличили вероятността за горещата вълна в САЩ и Мексико от края на май и началото на юли т.г. 35 пъти, според скорошен доклад. Атрибутивните проучвания подобряват разбирането за въздействията от климатичните промени върху много редки, но опасни екстремни явления. Също така те все повече намират приложение за формулиране на мерките за адаптацията към климатичните промени, в съдебни дела за климатична справедливост, опазването на обществено здраве и др..