Николай Петков

15 Публикации

Световната метеорологична организация: Вървим в грешната посока

В последния доклад на Световната метеорологична организация – “Обединени в науката”, се предупреждава, че концентрацията на парникови газове в атмосферата продължава да нараства, а нивата на емисиите отново са рекордни, по-високи от нивата преди пандемията от Covid-19. Макар и да има прогрес в пътя към климатична неутралност, мерките, които се предприемат в момента, не са достатъчно ефективни за осъществяване на целите от Парижкото споразумение. В същото време, изминалите 7 години са най-топлите в историята, а има много голяма вероятност още през следващите 5 години да се премине прагът от 1,5 °C. А както знаем, това е предпоставка за необратими последствия върху климатичната система, екосистемите и обществата.

Опустиняването: Какво представлява и какви са рисковете за света?

Приблизително 1/3 от сушата на Земята е заета от пустини. Опустиняването е процес на широка разпространена деградация на земята в сухи райони, вследствие от естествени процеси или такива, които са пряко или косвено предизвикани от човека. В момента процеси на опустиняване се наблюдават в някои райони на света, но те не са повсеместни. В условията на климатични изменения обаче съществува риск за значително разширение на сухите земи в бъдеще, което би имало неблагоприятни последствия за хората и околната среда.

Николай Петков: трябва да действаме за промените в климата СЕГА

Николай Петков от екипа ни в интервю за списание GoBio по въпросите за смекчаването на климатичните промени.

“Сега или никога”: какви са възможностите за смекчаване на промените в климата?

В най-новия доклад на IPCC са разгледани възможностите на човечеството за смекчаване на климатичните промени. Според него, ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C става все по-малко вероятно, като за целта ще е нужно намаление на въглеродните емисии наполовина до 2030 г. Понастоящем нивата на емисиите са с рекордни стойности, но те трябва да достигнат своя пик не по-късно от 2025 г., след което трябва да започнат да намаляват. Нужни са повече инвестиции в областта на възобновяемата енергия – през последните 10 г. има съществен спад в цените ѝ. Прилагането на технологии за улавяне на въглерод от атмосферата изглежда неизбежно, но трябва внимателно да бъдат отчетени негативните отражения върху земите.

Над 2000 вида са с изместен ареал поради промените в климата

Николай Петков от нашия екип в интервю за предаването “Нашият ден” на програма “Христо Ботев” на БНР относно най-важното от новия доклад на Междуправителствената експертна група на ООН за климатичните промени – IPCC.

Николай Петков: Все повече намалява времето за приспособяване към климатичните промени

Николай Петков от екипа ни участва в интервю по БНР Благоевград, за да представи ключовите изводи от новия доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени – IPCC.

Новият доклад на IPCC предупреждава за необратими въздействия на глобалното затопляне

Новият доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) засяга въпросите за последиците от климатичните промени върху околната среда и хората. Според доклада, въздействията и рисковете от измененията на климата стават все по-сложни и по-трудни за управление, а някои от загубите за природата са вече необратими. Глобалното затопляне засяга хората и екосистемите в Европа, като в бъдеще се очакват основно негативни въздействия. Достигнати са определени граници на възможностите за адаптация, но те могат да бъдат превъзмогнати чрез преодоляване на редица ограничения, най-вече финансови, управленски, институционални и политически.

Екстремните метеорологични явления и последиците от тях

Николай Петков от екипа на Климатека в интервю за предаването “Еко Свят” по БНР – Радио Видин, където той говори за най-опасните метеорологични явления в света и България през 2021 г. и за връзката им с климатичните промени.

Какво бе договорено по време на COP26?

Конференцията на ООН по изменението на климата – COP26, приключи със споразумение между участващите държави. Участниците в Глазгоуския климатичен пакт се договориха за постигане на целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C, като страните се задължиха да намалят добива на енергия от въглища, богатите страни бяха призовани да увеличат финансовата подкрепа за развиващите се страни и др. При изпълнение на новопоставените ангажименти светът ще се доближи до ограничаването на глобалното затопляне до безопасно равнище, но мерките все още няма да бъдат достатъчни.

Кои са най-важните решения, взети по време на първата седмица на COP26?

През първата седмица на COP26 бяха направени множество обещания и се подписаха нови споразумения, сред които такива за прекратяване на обезлесяването, намаляване на емисиите на метан, спиране на използването на въглища и др. В българската позиция липсваше конкретика за амбициите на България. Ако всички тези обещания се превърнат в действия от страните по света, тогава има потенциал да се доближим до изпълнение на целта от Парижкото споразумение.

  • 1
  • 2