Николай Петков

58 Публикации

Изминалата гореща вълна беше с до 3 °C по-топла поради човешкото влияние

Проучване, публикувано тази седмица установи, че горещата вълна, която премина през Югоизточна Европа и България е била по-интензивна в следствие на предизвиканото от човека изменение на климата. Необичайно горещото време застраши човешкото здраве и стана причина за множество пожари. Екстремното явление не беше единственото за тази година – гореща вълна имаше и през месец юни, който беше рекордно топъл за нашата страна от поне 1930 г. насам, както и в света за последните 144 години. На 21 юли беше отчетен най-топлият ден в световен мащаб от началото на метеорологичните измервания и само ден след това, на 22 юли, рекордът беше подобрен, като средната температура на Земята беше 17,15 °C. При затопляне на Земята с 3 °C броят на смъртните случаи от топлинен стрес ще се утрои в сравнение с 1,5 °C.

Атрибутивните проучвания търсят връзка между интензивността на екстремните явления и промените на климата

През последните години се извършват все повече проучвания за връзката между предизвиканите от човека климатични промени и отделни екстремни метеорологични явления. При този тип анализи, наречени атрибутивни проучвания, се прави сравнение между климат със и без антропогенния фактор за определяне на промени в честотата или интензитета на определен тип събитие. Например промените в климата са увеличили вероятността за горещата вълна в САЩ и Мексико от края на май и началото на юли т.г. 35 пъти, според скорошен доклад. Атрибутивните проучвания подобряват разбирането за въздействията от климатичните промени върху много редки, но опасни екстремни явления. Също така те все повече намират приложение за формулиране на мерките за адаптацията към климатичните промени, в съдебни дела за климатична справедливост, опазването на обществено здраве и др..

Сесията на IPCC в София е възможност за наши учени да се включат в диалога и да се ангажира българското общество

София ще бъде домакин на важна среща на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) през месец юли, което е важно постижение на българската дипломация. Тази сесия ще бъде най-дългата в историята на панела, като по време на нея ще се вземат решения за структурата на следващите доклади на панела. Ще бъдат организирани и паралелни събития по време на срещата, чиято цел е да ангажират и българската научна общност и други заинтересовани страни. Статията обобщава и основни факти за IPCC.

Променят ли се сезоните по света и в България?

Тази година на 20 март e пролетното равноденствие, което е и официалното настъпване на астрономическата пролет. Но какво всъщност представляват сезоните, каква е тяхната роля и как им влияят климатичните промени? В световен мащаб климатичните промени водят до удължаване на периода в годината с летни температури, докато продължителността на останалите сезони намалява. Поради тази причина пролетта започва, но и приключва по-рано, докато есента – по-късно. В частност за Северното полукълбо лятото става все по-дълго и по-горещо, а зимата все по-мека и къса, докато пролетта и есента се изместват във времето. Промените в България са сходни – има затопляне през всички месеци, като е най-съществено през лятото. При бъдещо затопляне климатът на Северна България все повече ще прилича на този на Южна България, а климатът в южните части на страната ще е подобен на този в Северна Гърция.

Николай Петков: Промените на климата променят и сезоните

Николай Петков от авторския ни екип в интервю за БНР – Благоевград относно рекордите през последните месеци и въздействията на климатичните промени върху сезоните.

Зачестяват проявите на необичайно топло време

Николай Петков в интервю за БНР – Стара Загора относно климатичните аномалии и екстремуми на времето в Европа и България.

Кои бяха най-опасните метеорологични явления по света през 2023 година?

2023 г. е най-топлата година в историята на метеорологичните наблюдения, а в същото време светът за пореден път стана свидетел на множество екстремни метеорологични явления, много от които взеха човешки жертви. Според повечето учени, има пряка връзка между повишението на световната температура и нарастването на честотата и силата на този тип явления. Опасни явления имаше по целия свят, включително и у нас. В статията е направен обзор на най-съществените метеорологични екстремуми от изминалата година.

Утрояване на възобновяемата енергия до 2030 г. – част от призивите на СОР 28

Николай Петков от екипа ни заедно с Апостол Дянков от WWF Bulgaria пред БНР – Радио София с обобщение за климата и равносметката от преговорите за климата през последната година.

Световната конференция по климатични промени постигна частичен успех

Николай Петков от екипа ни пред БНР – Радио Благоевград с равносметка относно изминалата конференция по климатичните промени – COP28, в Дубай.

Успех или провал беше COP28? Зависи кого ще попитате

Във финалния ден на конференцията за климатичните промени беше приета първата глобална оценка на напредъка на страните по Парижкото споразумение, като за първи път в историята на преговорите беше включена цел за преход от изкопаемите горива. Сред успехите на конференцията беше и приетото споразумение за утрояване на възобновяемата енергия и за удвояване на енергийната ефективност до 2030 г., подписано от над 120 държави, включително и от България. Също така, беше поставено началото на фонд “Загуби и щети”, който трябва да компенсира бедните засегнати страни. От друга страна, на този етап обаче няма нито една държава, която да си е поставила достатъчно амбициозни цели, които да допринесат за ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C.