Надежда Шопова от екипа ни в интервю с GoBIO.bg, където тя говори за проблемите на биоразнообразието у нас, пчелите и връзките с климатичните промени.

Да научим повече за пчелите и затова как да бъдем добри градинари! 

Защото здравето на пчелите е здраве за цялата планета!

Дивите и медоносните пчели са ключовите опрашители, отговарящи и осигуряващи репродукцията на огромна част от световната растителност и приблизително 85% от всички култивирани посеви. 

Каква е връзката обаче между климата, опрашването и земеделието?

Допитахме се до инж. Надежда Шопова по повод застрашителната тенденция за пчелите у нас.

Надежда Шопова е част от екипа учени на Климатека.бг, асистент в секция Климат в „Института за изследвания на климата, атмосферата и водите“ към Българската академия на науките (ИИКАВ при БАН). По образование е инж. агроном, завършила Аграрния университет в Пловдив. Има интереси в областта на биометеорологията и биометеорологичния мониторинг, агрометеорология и агроклиматология, адаптация на земеделието към климатичните колебания и изменения. 

Кои са главните фактори застрашаващи биоразнообразието у нас?

Един от факторите са климатичните изменения, в резултат на които се променят условията на растеж и развитие на растенията и животните. Тези промени водят и до разпространение на болестите и неприятелите, променя се и здравният им статус. 

Безспорно човешката дейност е сред главните причини. Влиянието на човека се изразява и под форми като замърсяване, повреждане на почвата, пренос на болести и неприятели, липса на сеитбооборот, метизация (кръстосване на видове). Много отдавна, по аналогия на поведението на медоносната пчела е изследвано и това на дивите форми. Забелязани са маршрути, водещи до отделни по-големи цветя и объркване при отскубването или заличаването им. 

В друго интервю казвате, че пчелите са биоиндикатор на околната среда, какво ще рече това?

Пчелите организират дейността си съобразно развитието на средата и съгласуват жизнената си дейност с основните метеорологични елементи, както и с развитието на растителността в района. Пчелното семейство е като единен организъм, но от много индивиди. Всяко нарушаване на естествените процеси под една или друга форма повлиява на начина му на живот. 

Много растения и насекоми са биоиндикатори на средата и се използват за мониторинг – например за замърсяването. Пчелите се стремят да почистват максимално храната (нектар и цветен прашец), с която хранят ларвите си и натрупват замърсителите в собственото си тяло – основно в хитиновата обвивка.

Каква е връзката между измененията в климата и пчелното опрашване?

Пчелното опрашване в голяма степен може да спомогне за смекчаване на неблагоприятните последствия с метеорологичен произход в земеделието. Ентомофилното опрашване (опрашване от насекоми) е фактор за получаване на повече и висококачествена продукция.

Какво е влиянието на пестицидите върху пчелите?

В резултат на химизацията много растения, които се водят плевели, но са медоносни видове, се унищожават. Като цяло са ограничени районите, в които има благоприятни условия за пчеларстване. Натравянето има пряко и косвено значение. В зависимост от действието на препарата пчелите умират. Затова се препоръчва използването на „щадящи“ инсектициди, на интегрирани и биологични методи като  феромонови уловки, почвообработки. При всички случаи натравянето в най-добрия случай връща семейството назад и оказва влияние върху здравето му. От друга страна, какво точно означава „щадящи“ препарати? Те вероятно са не по-малко опасни, заради сигурните последици, които оказват върху семействата, включително намалената продуктивност и податливост към болести. 

За връзката между пчелари и земеделци, възможно ли е биологичното земеделие да спаси пчелите? 

В търсене на отговорите на много въпроси изследователите си дават сметка, че най-полезно е изучаването на реакциите и на растителността, и на пчелите едновременно. Значението на биологичното земеделие непрекъснато нараства. Освен това е метод за адаптиране на сектора към климатичните изменения. Много изследвания показват, че органично отглежданите системи са устойчиви и с продуктивност, не по-ниска от химически подхранваните култури. Биологичното земеделие е застъпено в много малка степен у нас, поради това се насърчава производството на органична храна. 

Това може да допринесе за намаляване на отравянето на пчелите. Все пак единственият сигурен начин си остава самосъзнанието и екологията като начин на мислене.

А медоносните пчели имат ли естествени неприятели?

Имат, разбира се. Това са восъчният молец, пчелният вълк, птицата пчелояд и др. Молците нанасят икономически значими щети на пчеларя, като вредната им дейност е особено видима при съхранение на пити в топли помещения и в близост една до друга.  

Красивият пъстър пчелояд се храни с насекоми, които улавя във въздуха. Обича по-едрите видове като оси, бръмбари, но има предпочитания и към пчелите.

Интересен с поведението си е пчелният вълк (антус), който е изследван в естествени условия от учения и Нобелов лауреат Нико Тимберген. Той забелязва, че в естествена колония на тези пясъчни оси-убийци може да загинат няколко хиляди пчели дневно.

Как се стигна до застрашаване на пчелите и защо сега?

Смятах, че това време е отминало. Данните обаче показват друго. След 2014 г. броят на загиналите от отравяне с пестициди семейства нараства. Хубаво е да се държи сметка за медоносната база и нейното не стихийно, а аргументирано попълване. 

Винаги съм смятала, че науката върви напред и я възприемам като средство за подобряване на живота на хората. Но човек трябва да си дава сметка, че връзката е двупосочна. Основна задача според мен на хората е да не нарушават равновесието и баланса. Ние сме част от природата, тя е наш създател, осигурява ни дом и храна, а не обратно – не трябва да забравяме това. Има процеси, които следват естествения си ход, но което зависи от нас, е наша отговорност. В този смисъл споделям тезата, че Земята е градина, а хората са нейни градинари. 

Оригиналната публикация на Gobio.bg виж тук.