Интервю на доц. д-р Момчил Панайотов от екипа ни в Дневник относно мерките срещу пожарите в България.

Доц. д-р Момчил Панайотов е преподавател по специалност “Дендрология” в Лесотехническия университет и автор и автор на Климатека. Занимава се активно с проучвания на планински гори, тяхната история и развитие, както и на влиянието на различни фактори върху процесите в горите – климатичното вариране и екстремните климатични прояви. Любимите му обекти за работа са старите гори на Рила, Пирин, Родопите, Стара планина и Витоша. Той е председател на Българска асоциация по ски свободен и екстремен стил (БАССЕС) и е дълбоко ангажиран с темата за обучения по лавинна безопасност и предотвратяване на лавинни инциденти. Част от Софийския отряд на Планинската спасителна служба към БЧК. Момчил Панайотов е един от авторите на “Оценка на риска от стихийни пожари в България”, изготвен по поръчка на Министерството на вътрешните работи.

Интервюто е част от поредица от журналистически материали, подготвена от Оля Стоянова с подкрепата на Българската фондация Биоразнообразие по проект “Climate Game On” на програма DEAR на Европейската комисия. В следващи дни ще бъдат публикувани още разговори с експерти по темата. Съдържанието е отговорност на автора и може да не отразява вижданията на ЕК или БФБ.

В момента в България прави ли се мониторинг на пожарите във високата планина?

– В общи линии за всички пожари се разчита на информация, която постъпва от някой очевидец. Нямаме специално изградена система, истинска, действаща за цялата страна, а има тук-там противопожарни кули, т.нар. наблюдателни кули, които с камери заснемат района.

На Витоша обаче термокамерите вече ги няма.

– Точно така. Колко работят и колко не работят е съвсем отделен въпрос. На Витоша камерите бяха сложени от Министерството на околната среда и водите. Но какво се е случило след това е отделен въпрос. Но е факт, че в националните ни паркове, положението е много по-трудно, отколкото в горските стопанства, където хората имат малко повече отношение по въпроса, но и повече опит с бърза реакция, защото имат повече случаи. Така че в парковете, според мен, по-малко се работи върху този проблем.

Преди години в Националния парк “Пирин” се задейства такъв проект – инсталираха термо камери, с които откриваха по-лесно пожари в планината. Купиха и малко по-специализирана техника за предвижване, но това, за съжаление, не е достатъчно разпространена практика. Това са изолирани случаи, отделни проекти, по които се работи, особено в националните паркове. Малко повече неща се вършат в горските стопанства.

Каква специализирана техника са купили?

– Купиха различни гасачки. Когато се гаси пожар, има няколко неща. Първото нещо е, че е ако е на труден, много тежък терен, трябва да се стигне по някакъв начин до там. Има нужда от превозни средства, които могат да достигнат и по-важното – има нужда от леки неща, които са ефективни. Например, преди една година имаше пожар, който възникна над Банско, в района на Църна могила и там, директорът на парка, на база лични контакти, беше успял веднага да активира хора, които карат кросови мотори и те успяха да качат горе ръчни пръскачки и вода. И просто за минути успяха да ограничат пожара и да го ликвидират.

Това не може навсякъде да се случи. Понякога теренът е толкова труден и пресечен, мястото е толкова отдалечено, че само докато се достигне до него и минава ден. Например имаше такъв пожар тази есен в Рила, невероятно трудно място и просто докато се стигне там физически е изключително тежко.

Преди няколко години имаше и голям пожар над Рилския манастир, където само да стигнеш до пожара отнемаше на хората поне 3-4 часа ходене пеша. Какви са другите планове в този случай, когато липсва техника?

– Планове има. По нормативно задължение и по закон трябва да се правят тези планове. Специално горските стопанства започват работа още през януари, срещат се с пожарникарите, обсъждат годишен план. Всички тези дейности са заложени в плановете, но въпросът е какво реално се случва. Основното нещо, особено при трудни пожари, на много трудни терени е борбата от въздуха. Нещо, което ние в момента не можем ефективно да правим, защото България така и не разполага със специализирани летателни средства за гасене на пожари. Разчита се евентуално за включване на военен хеликоптер, който носи отдолу един балон, но нямаме самолет. Евентуално разчитаме някой съсед да ни предостави самолет, но пък обикновено големите пожари, когато възникнат при нас през лятото, има пожари и при съседите.

Обикновено сезонът на пожарите е още по-тежък в Гърция заради жегите.

– Точно така и обикновено в този момент те самите имат нужда от помощ, какво остава да дадат от тяхната техника. Изобщо нещата не са чудесни. Бих казал, че са много неглижирани на централизирано ниво. Разчита се едва ли не, че пожарникарите на място биха се справили с всичко. Че горските ще се справят и те с всичко. Пък особено в горските стопанства и техниката е малко, и обучението е бих казал на още по-проблемно ниво.

Как изглежда тази ситуация през очите на човек, който се занимава с гори? Една от прогнозите е, че пожарите ще стават все по-интензивни, все по-чести и ще засягат все повече горите и на по-висока надморска височина. Именно заради климатични промени, като повишаване на температурата. Имате ли такива данни?

– Имаме много данни. Миналата година подготвихме един голям доклад, който е свързан с профила от рискове и бедствия за България и който беше приет в началото на 2023 г. Този доклад е на национално ниво за нашата страна и в него бяха разработени, включително и различни модели. Така че имаме много добра статистика за пожарите и нещата са абсолютно очевидни. Пожарите нарастват. И то много сериозно. Нараства не само броят на пожарите, нараства и площта на пожарите. Все по-често има пожари, които са на границата да излязат извън контрол.

Така наречените стихийни или големи пожари, за които в Европа има притеснения, че за в бъдеще ще зачестят. Неща, които ние виждаме по телевизията да се случват в Калифорния, където един пожар бушува по такъв начин, че пожарникарите могат единствено евентуално да евакуират хората и изобщо не могат да се борят с пожара. Това е нещо, което се очаква да зачестява и в Европа. Екстремни пожари има и в момента, ние участваме в един европейски проект с доста страни участници, който е за точно такива екстремни пожари.

Какъв е подходът на учените, какви са първите стъпки?

– Първо е важно научната общност и практиката да вземат заедно решения и да се действа по-добре на европейско ниво. И България включително. Това, което мога със сигурност да кажа, е, че много хора не осъзнават какви проблеми се задават. И не само за горите. Най-значимият проблем е на границата между гори и населени места. Няколко екстремни пожара в последните години, показаха, че това може да коства много човешки животи. В Атина имаше един пожар преди няколко години, позабравиха го хората, но тогава над 100 души загинаха. Също в Португалия имаше едни невероятно бързи пожари, които също предизвикаха смъртта на над 100 души, които загинаха в къщите си. Това е нещо, което е напълно реално и се случва все по-често.

Имаме немалко такива обекти – хотели и ваканционни селища, които се намират в гори, както и различни вилни зони, които са разположени в непосредствена близост до гори. И ако възникне един пожар, който се придвижва много бързо, може да няма време за евакуация на хората. Да не говорим, че като няма предварителна готовност за евакуация на подобни места, както и че няма и предварително подготвени безопасни места, където тези хора могат да бъдат евакуирани. Така реално опасността от загуба на човешки животи е много висока.

На какво трябва да се разчита в такава ситуация?

– Някои пожари са много бързи и ако тръгне бързо един пожар да се движи, понякога дори и техниката не може да насмогне. Говорил съм с хора, които гасяха пожара в Кресна през лятото на 2017 г. Това беше такъв стихиен пожар и те просто разказваха, че им е било трудно да повярват колко бързо се е движил огънят на моменти. И докато се придвижвали с джиповете от едно място на друго, пожарът ги изпреварвал. Така че понякога наземната техника не може да достигне достатъчно бързо до някое място, било заради лошата пътна мрежа, която има в нашите гори, било заради труден релеф. Изобщо положението хич не е розово и очакваме със зачестяването на летните суши да става още по-рисково.

Как изглежда един пожар в гора? Защото се чуват мнения, че това е естествен процес и той се случва така или иначе. А горите имат силите да се самовъзстановяват. Това вярно ли е?

– Първото, което държа да кажа, е, че митът за естествените пожари е много силно преувеличен. Знае се много добре и статистиката е много ясна. Над 90% от пожарите са запалени от хора. Има едни други десетина процента, за които причините са малко известни, но пак се предполага, че са от хора. Тоест ние имаме не повече от 10% от пожарите, които може би са с естествен произход. Всичко останало е запалено от хора, било то от немарливост, било заради злоупотреба.

Пожарите водят ли до загуба на биоразнообразие и въобще какво се случва например 10-20 години след пожара? Виждам какво се е случило на Мальовица, например.

– Гори, които са адаптирани еволюционно да понасят пожари, се справят по-добре и такива, които не са адаптирани. Тези, които са адаптирани, са някои от боровите дървета, не всички са такива, но те като цяло могат да понесат по-добре един низов пожар – пожар, който се движи само по земята и изгаря само част от храстите и ниските дръвчета. Мине ли обаче пожарът в короните на дърветата, тези дървета загиват. Също така, по-добре адаптирани са дъбовете. Те имат дебела кора, която наистина понася по-добре такива по-ниско интензивни пожари. След като мине един такъв пожар през една дъбова гора, ако е бил наистина низов, обикновено тези гори се възстановяват след няколко години. Загиват, разбира се, някакви дървета, предимно младите. Понякога дори, колкото и парадоксално да звучи, гората има полза от такова нещо.

Но има едни други видове гори, които не са адаптирани да понасят пожари и там обикновено смъртността е много висока. Дори да не загинат веднага дърветата, уврежда се много силно тяхната кора, една жива тъкан под кората, която е много чувствителна и много важна за дървото. И това води до начало на процес на загиване.

Например, ние наблюдаваме няколко пожара в букови гори в Стара планина, при които първоначално дърветата бяха успели да оцелеят, две-три години се борят, мъчат се, но след това загиват. Така че в някои типове гори – букови, елови, смърчови, тези пожари са наистина много неблагоприятни за гората и в крайна сметка водят често до едно рестартиране на системата и възстановяване за много дълъг период от години – петдесет, сто и повече години може да отнеме.

Пълната публикация от интервюто прочети тук.