Пожарите през юли край Бордо показаха, че дори модерната техника и добре подготвените служби могат да се окажат безсилни пред огнените стихии. Какво означава това за България и защо превенцията става по-важна от всякога?
Реколта, пожари, епидемии: как полярното струйно течение диктува екстремното време и живота в Европа през вековете и до днес
• Най-уязвими са иглолистните гори, особено изкуствено създадените култури на малка надморска височина при големи гъстоти.
• При интензивни пожари се уврежда силно почвата: загиват голяма част от естествените микроорганизми, става податлива на ерозия при поройни валежи.
• За разлика от степните и средиземноморските видове, които могат да се възстановяват бързо дори след сериозни щети, екосистемите в България не са адаптирани към чести пожари.
• Засаждането на по-устойчиви растения след пожар понякога не е изобщо лесно. Често тези видове не могат да оцелеят при влошената след огъня почва и среда. В планински райони може да отнеме от 70 до 100 години гората да възвърне предходния си облик.
• Въпреки това, масовата нагласа у нас продължава да приема горите като безкраен склад за дървесина.
• Необходими са съвременни системи за картографиране и оценка на риска, които да позволят навременна превенция и целенасочени действия. Горите трябва да се управляват като уязвими екосистеми, изискващи дългосрочни грижи, знания и политики, съобразени с климатичните реалности.
Момчил Панайотов от авторския ни екип в подкаста на Горчка – “На градус и половина”, където говори за проблемите на българската гора.
Момчил Панайотов в интервю за БТА относно опазването на градската зеленина от горещите вълни и нейната роля за регулиране на градския климат.
Доц. д-р Момчил Панайотов в интервю за БТА относно горските пожари.
Съвместен материал на д-р Момчил Панайотов и Василена Мирчева от БНР – Христо Ботев, разработен в рамките на лабораторията „Наука и журналистика за климата“.
Интервю на доц. д-р Момчил Панайотов от екипа ни в Дневник относно мерките срещу пожарите в България.
Големите градове в България имат добро наследство от трайна дървесна растителност, но днес за нея не се полагат достатъчно грижи и липсва разбиране за ползата ѝ. Добро озеленяване е сред най-ефикасните методи за намаляване на прегряването в градовете. Много често обаче градските дървета се намират под значителен стрес в резултат от небрежното отношение и неправилните действия, подсилени и от засилващите се климатични промени и всички тези фактори влошават състоянието и съкращават живота им. Имаме нужда не само от професионална грижа за градските дървета, но и от работеща нормативна уредба, която да позволява пряко третиране на трайната дървесна растителност като основен градивен елемент на зелената система на всеки град.
На 15 юни 2023 г. Климатека организира провеждането на пресклуб на тема “Необходими са нормативни промени за опазване на дърветата в градската среда?”. В него доц. д-р Момчил Панайотов разказа за значението на градската растителност и възможните начини за нейното опазване. Благодарим на всички присъстващи медии, които отразиха събитието!
