• Най-уязвими са иглолистните гори, особено изкуствено създадените култури на малка надморска височина при големи гъстоти.
• При интензивни пожари се уврежда силно почвата: загиват голяма част от естествените микроорганизми, става податлива на ерозия при поройни валежи.
• За разлика от степните и средиземноморските видове, които могат да се възстановяват бързо дори след сериозни щети, екосистемите в България не са адаптирани към чести пожари.
• Засаждането на по-устойчиви растения след пожар понякога не е изобщо лесно. Често тези видове не могат да оцелеят при влошената след огъня почва и среда. В планински райони може да отнеме от 70 до 100 години гората да възвърне предходния си облик.
• Въпреки това, масовата нагласа у нас продължава да приема горите като безкраен склад за дървесина.
• Необходими са съвременни системи за картографиране и оценка на риска, които да позволят навременна превенция и целенасочени действия. Горите трябва да се управляват като уязвими екосистеми, изискващи дългосрочни грижи, знания и политики, съобразени с климатичните реалности.