Съвместен материал на д-р Момчил Панайотов и Василена Мирчева от БНР – Христо Ботев, разработен в рамките на лабораторията „Наука и журналистика за климата“.

Приемаме горите за неизменна даденост и част от пейзажа, а те нерядко са деликатни системи и промяната във факторите на средата, включително климатичните, може да доведат до значителни допълнителни промени.

Според Световната метеорологична организация 2023 г. ще бъде най-топлата в история на метеорологичните наблюдения на Земята, като всеки месец – от юни насам, е бил рекордно топъл и аномалиите не подминаха и нашата страна, а концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата достигна рекордни стойности (420 ppm).

Изпотрошените клони и нападалите листа при първия сняг ясно показаха какво се случва, когато зимата дойде преди есента да си е отишла, а това е една малка част от начините, по които необичайно топлото време уязвява дърветата, изтъква доц. д-р Момчил Панайотов преподавател по специалност “Дендрология” в Лесотехническия университет, част от авторския екип на “Климатека” и от лабораторията “Наука и журналистика за климата”.

“Приемаме гората като много дървета на едно място, но всъщност горите са живи сложно функциониращи системи от хиляди различни организми, които са пряко зависими едни от други. Липсата на познания или пренебрегването на натрупващите се данни са довели до погрешното убеждение, че горите са вечен и устойчив ресурс”, изтъква той.
Натрупването на опит, нерядко негативен, дава възможност да осъзнаем, че промяната във факторите на средата, включително климатичните, може да доведат до значителни допълнителни промени. Обилните мокри снеговалежи, силното обледеняване на дърветата, интензивните бури или пожарите, които вече засягат и гори, смятани за “негорящи”, зачестяват, а нерядко биват последвани и от други, каскадни промени като обилни дъждове или вредители. Територията на резерват “Бистришко бранище” на Витоша например претърпява няколко последователни бедствия: ветровал през 2001 г., каламитет на корояд типограф (2003-2009 г.) и пожар (2012 г.). В опожарената територия загива напълно възобновяването от млади дървета и сега процеса по възстановяване на гората е забавен значително и горския облик ще се възстанови десетилетия по-късно отколкото в засегнатата само от ветровала площ.

Има начини да се противодейства на негативните ефекти от климатичните промени, понякога те са контраинтуитивни за широката публика. Например изкуствено създадените гори могат да се превърнат в част от проблема, а не от решението. Високите температури и летните суши водят до отслабване и съхнене на част от изкуствено засадените гори, най-вече от бял и черен бор.
Ключово важно се оказва запазването на старите гори, които понякога поглъщат повече СО2 и носят повече ползи от залесяването с нови. Пък и стари дървета, оцелели 400 години, очевидно притежават “гена на устойчивостта”, т.е. да се заместват стари гори с нови насаждения и простото заместване на едно с друго, не е правилна.
Всичко това още веднъж подчертава ролята на специалистите и на науката за опазването на богатия растителен свят на България, който наброява над 4000 вида висши растителни видове. Много от тях са оцелели от предходни епохи, когато в други части на Европа климатичните условия са били неблагоприятни и те са изчезнали там, а нашият по-топъл регион е послужил за убежище (рефугиум) за редица видове.

Пълния запис от интервюто изслушай тук.