“Перспективи за декарбонизация и устойчивост” – събитие с участието на Климатека

На 28 март 2022 г. съвместно със “За Земята” и WWF България и проведохме уебинар за журналисти, посветен на последния доклад на IPCC относно смекчаването на климатичните промени и на финалния Национален план за възстановяване и устойчивост.

Благодарим на представителите на всички медии, които отразиха уебинара! Виж публикациите им тук:


Нужни са спешни мерки на всички нива за ограничаване на климатичната криза и задържане покачването на глобалната температура с до 1,5°C от прединдустриалните нива, както е заложено в Парижкото споразумение. Това предупредиха експерти от природозащитната организация WWF, екологично сдружение “За Земята” и научнопопулярната платформа “Климатека” във второто от серията си онлайн събития, посветени на Европейската зелена сделка и Националния план за възстановяване и устойчивост, съобщиха организаторите.
 
Във фокуса на събитието “Перспективи за декарбонизация и устойчивост” попадна и новият доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени, според който светът все още е твърде далеч от изпълнение на заложените цели. Необходимата трансформация, от която обществата се нуждаят, все още е блокирана от лошо управление на земите, от субсидиите за изкопаеми горива, както и от продължаващото разширяване на инфраструктурата за въглища, нефт и газ. Експертите предупреждават, че ако се запазят настоящите темпове на развитие, човечеството ще предизвика затопляне на планетата с цели 3°C.
 
За постигането целите на Парижкото споразумение ще е нужно да бъдат намалени годишните емисии на въглероден диоксид с 48% до 2030 г. и достигане на нетно нулево равнище до 2050 г. Същевременно ще бъде необходимо емисиите на метан да бъдат намалени с 1/3 до 2030 г. и с близо 1/2 до средата на века. Намаляването на емисии на вторични парникови газове като метана, намалява нуждата от технологии за улавяне и съхранение на въглерод. 
 
Планът за възстановяване и устойчивост не допуска роля на изкопаемия газ при производството на електроенергия, като в същото време предвижда и поетапно извеждане на въглищните мощности между 2024 и 2038 г. Планът планира и значително увеличаване на капацитета на възобновяемата енергия в България с построяването на още 1,4 гигавата фотоволтаични и вятърни мощности, с осигуряване на сериозен нов капацитет за съхранение на енергия, както и с модернизиране на мрежата.
 
Експертите от WWF предупреждават, че на стратегическо ниво е важно да се изведе и адаптацията на градовете, икономиката и екосистемите към климатичните промени. Планът включва още и пилотен проект за възстановяване на ключови за климата екосистеми – посредством изграждане на банки за генетичен материал за залесяване и опазване на горите, възстановяване на влажни зони и премахване на бариери в реките.