Николай Петков от екипа ни в интервю за списание GoBio по въпросите за смекчаването на климатичните промени.
Какви са възможностите за смекчаване на промените в климата?
Според определението на термина, смекчаване на климатичните промени означава предотвратяване на бъдеща промяна на климата, главно чрез намаляване и спиране на парникови емисии, залесяване, предпазването на гори и екосистеми и др. Тоест, на първо място е човечество да намали своите емисии – въглероден диоксид, метан, диазотен оксид и др.
Ключово е намаляването както на въглищата и нефта, така и на природния газ, макар и в малко по-малка степен от първите две.
Основният начин за това е познатият на всички преход към възобновяеми източници на енергия. Също така, трябва да намалим въздействието от използването на земите – това означава, например, спиране на обезлесяването и правилни практики по обратно залесяване на земи с изсечени гори – като трябва, разбира се, да избираме само подходящи за района дървесни видове.
Друга възможност, споменавана в този доклад, но и в публикации на други институции, са технологиите за улавяне и съхранение на въглерод. Това означава премахване на въглероден диоксид от атмосферата и съхраняването му в резервоари – например, почвени резервоари, резервоари в скали, или биологични резервоари. Макар и на този етап подобни технологии да са все още в ранното си развитие и да не е напълно ясно, че са практически приложими в глобален мащаб (това е нужно, за да има ефект от тях), сценариите за бъдещите емисии и за концентрациите на въглероден диоксид в атмосферата до края на века, зависят в немалка степен на очаквано широко използване на тези технологии.
Какво се промени от 2018 г., до сега и защо глобалното затопляне нараства?
По отношение на емисиите нищо кой-знае какво не се е променило. След временен спад по време на пандемията от Ковид 19, парниковите емисии продължат да нарастват, и то до рекордно високи равнища. Но дори и изцяло да спрем емисиите, ще отнеме няколко десетилетия, докато повишението на температурата на повърхността на Земята изцяло спре и средната температура на атмосферата се стабилизира. Трябва много време да мине, за да се случи това.
Смятате ли, че човечеството ще успее да овладее намаляването на емисиите на парникови газове в срок до 2030г.?
Зависи какво разбираме под овладяване. Ако критерият е ограничаване на повишението на температурата на Земята до 1,5°C, то вероятността за това според Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) е вече под 50%. А за това ще бъде нужно намаляване на емисиите от въглероден диоксид с 1/2 до 2030 г., което ще бъде изключително трудоемка задача.
Въпреки това, по-добре е да се работи усилено в тази посока, отколкото да не се работи и да не се мисли изобщо. По-добре е леко да бъде преминат до известна степен прагът от 1,5°C , защото при най-песимистичните сценарии на панела (такива с непрекъснато повишение на емисии през следващите десетилетия), ни очаква глобално затопляне с 4-5°C.
България влиза ли в тези 56 държави, които са се ангажирали да предприемат „директни“ климатични закони, фокусирани върху намаляването на парниковите емисии?
Да, в България от 2014 г. е в сила законът за ограничаване на измененията на климата.
Смятате ли, че чрез основните приложими мерки, показани в доклада, при узаконяване ще успеем да се справим с климатичните промени?
Според независимия сайт https://climateactiontracker.org, който проследява настоящите правителствени ангажименти, свързани с климата, и проверява доколко те са съвместими със заложената цел от Парижкото споразумение за 1,5°C, в момента човечеството се е насочило към затопляне от 2,7°C, на база реалните до момента политики на държавите в света.
Според мен, целта от 1,5°C е под въпрос, защото, дори и навсякъде да бъдат узаконени мерки, които са нужни, за да се ограничи затоплянето на планетата до 1,5°C, вече разполагаме с изключително кратко време за действие, а и не е ясно доколко ще съществува качествен контрол в областта (при контрола на емисиите). Не е ясно дали и за 8 години е технически възможно (дори и при най-смелите действия), да са намалят въглеродните емисии наполовина. И все пак, най-безопасно за света е да се работи в посока пълно намаляване на емисиите, отколкото да не се прави нищо.
Оригиналната публикация прочети тук. Статията на Николай Петков относно доклада на IPCC за смекчаването на климатичните промени прочети тук.