Роман Рачков и Симеон Матев от екипа се включиха в изготвянето на публикация на Factcheck.bg за проверка на популярни в медийното пространство неверни твърдения относно въглеродния диоксид и растенията.
За въглеродния диоксид и въглеродните емисии
В часовете по „Човекът и природата“ за пети клас има специален урок, посветен на състава и свойствата на въздуха. Така децата научават, че „атмосферата се състои от 78,09% азот, 20,95% кислород и 0,93% аргон. Останалите газове заемат само 0,03% от обема му.“ В тези последни 0,03 процента влиза и въглеродния двуокис (CO2).
Д-р Симеон Матев, главен асистент в катедра „Климатология, Хидрология и Геоморфология“ от геолого-географския факултет на СУ, обяснява, че съдържанието на CO2 във въздуха не е постоянна величина – концентрацията му се мени в течение на денонощието и на годината и е различна за различните географски ширини. Той се изразходва основно за храна на растенията в процеса на фотосинтеза. Това, че е естествен газ обаче не го прави безвреден.
В своя публикация от май месец тази година Климатека.бг оборва мита, че повече въглероден двуокис в атмосферата може да повлияе само по благотворен начин на растенията. „Прекалено много CO2 би довел до прегряване на планетата. Изучавайки историята на Земята, учени са открили, че когато има повече CO2 в атмосферата, планетата е по-гореща. Всъщност, последният път, когато Земята е имала концентрация на CO2 в атмосферата като в настоящето, е по време на епохата на Плиоцена, преди повече от 3 милиона години. Тогава атмосферата на Земята е била с между 2 и 4°C по-топла от днес, а глобалното морско равнище е било с 50 до 80 см по-високо.”
Според доклад на Световната метеорологична организация сегашната концентрация на въглероден диоксид е най-висока за последните 800 000 години.
Високата концентрация на въглероден диоксид съдейства активно за създаването на парниковия ефект, който оказва силно въздействие върху климата. Отделените въглеродни емисии са свързани до голяма степен и с човешката дейност и затова от близо 25 години светът се стреми да ги ограничи. Така през 1997 г. е подписан протоколът от Киото, международно споразумение за контрол над изменението на климата, залегнало през 2015 г. в Парижкото споразумение за климата . Целта за постигането на нулеви въглеродни емисии до 2050 г. е заложена в т.нар. Законодателен акт за климата, който беше приет от Съвета на ЕС миналата година. Като междинна цел до 2030 г. ЕС ще се стреми към намаляването на вредните емисии с 55% спрямо 1990 г. Още за Европейския зелен пакт и дезинформационните кампании, които го съпъстват можете да прочетете тук, тук и тук.
Пълната публикация на Factcheck.bg прочети тук.
