Какви ще са климатичните цели за 2030 г. и ще постигнат ли страните от Централна и Източна Европа единодушно споразумение
На двудневната среща на Европейския съвет, която започва днес [10.12] ще се решава колко амбициозно ще е очакването за намаляване на емисиите на парникови газове на ЕС до 2030 г., като в настоящия момент в страните от Централна и Източна Европа се откроява нежелание за по-амбициозни цели.
На 10-ти и 11-ти декември предстои среща на Европейския съвет, чиято основна цел е обсъждането на общите политики, свързани с климата през следващите 10 години. Водещо ще бъде поемането на ангажимент, който да ограничи постоянното увеличаване на температурите, като според някои прогнози, то може да достигне до повече от 3 °C до края на века.
Като един от глобалните лидери, Европейският съюз (ЕС) има отговорността да намалява постоянно емисиите си. Основен проблем в предстоящата среща е постигането на единодушно споразумение между всички държави, членуващи в ЕС. Няколко държави, главно от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), в това число и България и Полша все още трябва да одобрят предложената от Европейската комисия цел за климата до 2030 г. от поне 55%, която вече е подкрепена от мнозинството от държавите-членки на ЕС.
От друга страна, според последните научни данни и Принципа за справедливост на ООН, ЕС трябва да се съгласи на цел за намаляване на емисиите с поне 65% до 2030 г. (в сравнение с нивата от 1990 г.). Тази по-амбициозна цел е подкрепена и от 180 представители на организации от централноевропейското гражданско общество, бизнеса, градове, местни и регионални инициативи и академични среди. На 5 октомври те изпратиха писмо до министър-председателите на Чехия, Словакия, Унгария, Полша, Румъния и България призовавайки към повишаване на амбицията за климата до 2030 г. до поне 65%, осигуряване на социална справедливост и подобряване състоянието на околната среда.
Следователно на предстоящата среща, главният дебат ще бъде какви конкретно да са климатичните цели, както и спецификите на всяка една държава и отделните им потребности.
В допитване граждани от ЕС споделят притесненията си относно измененията на климата, а призивите за социално и икономическо обновяване насочват към ограничаване на емисиите, довеждащи до отрицателни последици към хората. Подобни проучвания са извършени в няколко страни от ЦИЕ (Румъния, Полша, Унгария, България и др.), като данните показват, че поне 80% от анкетираните смятат, че измененията в климата водят до проблеми с общественото здраве и насочват изискванията си към използване на енергийни източници с по-ниски нива на отделяните емисии.
От друга страна, проблемите пред региона са подчертани в изследване, в което се твърди, че загубите на благосъстояние се оценяват на 175 млрд. евро годишно, като следствие от климатичните промени. В този ред на мисли, все по-често се чуват призиви за т.нар. зелен преход и зелено възстановяване, като данните показват, че енергийният преход може да създаде 2,7 милиона работни места в Европа в сектора на възобновяемите източници. Споменатият енергиен преход се очаква да бъде за сметка на използването на въглища, което поражда ожесточени дебати в официална и неофициална среда. Счита се, че държавите от региона предлагат все още недостатъчно добре разработени възможности за повишаване на енергийната ефективност и намаляване на зависимостта от изкопаемите горива.
Съществуват възможности за постигането на климатичната неутралност до 2050 г., като основен момент тук се очаква да бъде енергийната трансформация от въглища и изкопаем газ към зелена енергия. Отново под прицел тук са страните от ЦИЕ като според оценка на Европейската комисия на Националните планове за климат и енергия възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в тези страни се внедряват бавно и дори са отчита намаляване в сравнение с предходни години. Бюджетът на ЕС за периода 2021-2027 г. е насочен към предоставяне на възможности за финансиране на предприемането на мерки за осъществяването на по-високи климатични и енергийни цели, като тук се открояват ресурсите от Фонда за регионално развитие, Кохезионните фондове и Общата селскостопанска политика и Фонда за справедлив преход, а сумата от всички средства се равнява на до 40% от годишния брутен вътрешен продукт на България, Хърватия, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия според данни на CAN Europe.
В обобщение може да се посочи, че енергийният преход е наложителен за страните в целия ЕС, като в момента основните усилия трябва да бъдат насочени към постигането на разбирателство между заинтересованите страни. От една страна имаме енергийните източници, които замърсяват и са причина за задълбочаването на климатичните промени, но те предоставят множество работни места. От другата страната са възобновяемите източници, които обаче на този етап са слабо представени и отделните страни проявяват различна заинтересованост към тях, породена и от собствените им цели. Наложително е да да се изготви план и стратегия за въглеродно неутрална икономика, който отчита нуждите на хората, за да може да се подсигури плавно и безпроблемно преминаване към климатична неутралност.
Виж още:
