Доцент Емил Гачев от екипа ни в интервю за радио “Видин” относно очакваните въздействия от климатичните промени върху водите в България.

Днес е Световният ден на водата. Той се отбелязва от 1993 г. насам под егидата на ООН. Целта е да се привлече внимание върху важността на питейната вода и защитата на водните ресурси. Всяка година се акцентира върху различни аспекти. 

Темата за 2022 г. поставя акцент върху стойността на подземните води и какво означават те за хората. Още по-любопитна тема за един от сценариите, които се очертават за нашето бъдеще, са климатичните условия и промяната на климата. За България  прогнозите са за засушаване, което налага още отсега да се мисли за по-рационално използване на водните ресурси.

“Най-напред това в голяма степен зависи и от това как ще продължи да се променя глобалния климат, което отчасти е човешкия натиск върху природата. Знаете- изгарянето на въглеродните емисии увеличава съдържанието на въглероден диоксид в атмосферата и нараства парниковия ефект. С това се обяснява нарастването на температурата в последните няколко десетилетия, като тук трябва да сложа една скоба, че това затопляне има и естествена основа, но ние хората се стараем така доста добре да засилим затоплянето. От тази гледна точка за България сценария зависи от силата на затопляне, но върви в една посока и тази посока действително е към засушаване на климата и причината за това е в нашето разположение. България  в генерален план се намира в източното Средиземноморие, Средиземноморския регион, климатично ние гравитираме към Южна Европа и когато се увеличава температурата на земята, това означава увеличаване на енергията в атмосферата и засилване на всички процеси, които в атмосферата се развиват. От тази гледна точка се засилват въздушните потоци. Тази въздушна маса, която от Екватора се издига и се спуска над пустинята Сахара, когато има повече сила ще започне да достига по- на север и всъщност тази зона на спускане на въздушната маса, която е причина за пустинния климат на Сахара, ще има тенденция “да емигрира” на север… Ако вземем някаква статистика средно за 10, 15, 20 години, ние ще отбележим едно леко намаляване на валежите… Прогнозата, която смятаме за реалистична е, че до края на века може би с около 15 % валежните суми над страната ще намалеят… Ако сложим обаче и известно повишаване на температурите, всъщност засушаването ще бъде по-изразено, защото когато въздухът е по-топъл, той реално е и по-сух, т.е. когато е по-топъл, той съдържа и повече влага и по-трудно стига до кондензация и до образуване на облаци. Така че и от двете страни и от към затопляне и от засушаване, климатът ни води до по-малко валежи. Което е … една лампичка, която е светнала и ни призовава отсега да мислим и да взимаме мерки за водните си ресурси. Това е най-ценният ресурс, който имаме и който ще бъде най-ценен в бъдеще.”

Инициативата за отбелязване Деня на водата се координира от механизма на ООН за достъп до вода и насочва вниманието към 2 млрд. души на планетата, които живеят без достъп до питейна вода. Фокусът е поставен върху предприемане на действия за справяне с водната криза в световен мащаб. Водата не е обикновен търговски продукт, а наследство, което трябва да бъде опазвано и защитавано. Тя е в основата на живота на Земята. Качеството на живот пряко зависи от качеството на водата. Доброто качество на водите поддържа здрави екосистемите и следователно води до подобряване на човешкото благосъстояние и обратно – лошото им качество вреди на околната среда и човечеството. 

Водата е ценна, затова от една страна ние трябва да възпитаме в нашето общество пестеливи практики и от друга трябва да организираме така производството си, че да не се разхищава вода, каза още Емил Гачев.

Пълния запис от интервюто, чуй тук.