Емил Гачев

19 Публикации

Затоплянето води до изчезване на малките ледници, какво се случва с тези в Пирин

Доц. Емил Гачев гостува в Bulgaria On Air, където разказва за микроледниците в България.

Климатолог разказва за бедствието в Ахтопол

Емил Гачев от авторския ни екип в интервю по Нова Телевизия относно наводненията в Южното Черноморие.

Кораловият риф подлежи на възстановяване при нормализиране на водната температура

Доц. д-р Емил Гачев от екипа ни в интервю по Bloomberg TV Bulgaria относно въздействията на климатичните промени върху океаните.

Защо дълбочинните океански течения са планетарен климатичен регулатор?

Освен добре познатите течения на повърхността, в Световния океан съществуват и дълбочинни течения, които обхващат водните маси под 800 – 1000 м дълбочина. Те се отличават с много малка скорост на движение, но преместват колосални водни обеми, с което представляват съществена част от океанския “метаболизъм”. Като пренасят топлина и хранителни вещества, дълбочинните течения оказват основно влияние върху климатичната система. Поради тесните връзки между атмосфера и хидросфера, климатичните промени влияят върху дълбочинната океанска циркулация, и това може да окаже неочаквани ефекти върху климата на цели региони от света.

Доц. Емил Гачев: Микроурагани са възможни в Гърция и южна България след 10 септември

Доц. д-р Емил Гачев от екипа ни в интервю за в-к “24 часа” относно капризите на времето, климата, Ел Ниньо и за това какви опасни метеорологични явления ни очакват.

Защо океанът действа като гигантски буфер, който забавя ефектите на глобалното затопляне и каква е цената на това

Океанът е огромен природен буфер, който смекчава ефекта, оказван върху атмосферата от въглеродните емисии. Чрез механизмите на карбонатната система, той успява да абсорбира до 60% от отделяния от човека въглероден диоксид. Цената за това обаче е увеличаване на киселинността на водата, като само за последните 30 години средната величина на pH в повърхностните води е намаляла от 8,3 на 8,1, което съответства на нарастване на киселинността с 30%. Освен че тази промяна е заплаха за морските организми, в дългосрочен план проблемът е, че ако нивото на киселинност се повиши твърде много, капацитетът на океанската вода да поема въглероден диоксид рязко ще се понижи.

Защо намаляват снеговалежите в България? Доц. Емил Гачев пред ФАКТИ

Емил Гачев от авторския ни екип в интервю за Факти относно промените в климата – природните аномалии, какво е характерно за България и как се променят сезоните у нас.

Климатичното затопляне повишава риска от наводнения

Наводненията са природни процеси, които най-често се превръщат в бедствия, свързани с човешки жертви и материални щети. Причините за това са както с природен, така и с антропогенен характер. В последните десетилетия в България наводненията са често явление. Климатичните промени могат да променят характеристиките на наводненията – чрез промените в количеството и интензивността на валежите, чрез нарастването на относителния дял на дъждовете за сметка на снеговалежите, както и чрез промените в овлажнението на почвата. След средата на 90-те години на ХХ век в повечето части на страната е установено известно повишение на годишните валежни суми, но по-същественото е, че се променя характерът на разпределение на валежите: годишната сума се концентрира в няколко по-краткотрайни, но по-интензивни извалявания, което силно увеличава риска от наводнения при еднакви други условия. Освен това затоплянето на климата, поне по отношение на умерените ширини, води от една страна до преобладаване в продължителни периоди от годината на определен тип време, а от друга – до засилване на чертите на това време и изостряне на изявата на характерните за него процеси.

Доц. Гачев за наводненията: Крайно време е да приемем речните корита за критична инфраструктура

Емил Гачев от авторския ни екип коментира по Нова ситуацията с наводненията в България и ролята на климатичните промени.

Истинските неща идват отвътре

Представяме съвместен материал на д-р Надежда Ангелова с Ани Коджаиванова от БНР – Радио София. Материалът е разработен в рамките на лабораторията „Наука и журналистика за климата“.