Емил Гачев

9 Публикации

Доц. Емил Гачев: Прогнозите за климата в България са за затопляне и засушаване

Интервю на Емил Гачев от авторския ни екип в БНР – Радио Благоевград относно влиянието на климатичните промени върху микроледниците в Пирин.

Водата – да пазим този ценен ресурс

Доцент Емил Гачев от екипа ни в интервю за радио “Видин” относно очакваните въздействия от климатичните промени върху водите в България.

Климатичното влияние на океанските и морските течения и защо ги наричаме “двигатели на климата”?

Водите в Световния океан се намират в непрестанно движение посредством вълнението, приливите, отливите и теченията. Теченията са най-широкомащабните и най-значимите движения на морската вода. Повърхностните течения се формират под въздействието на преобладаващите ветрове в приземния атмосферен слой (обща атмосферна циркулация) и осъществяват активно преразпределяне на топлината по земната повърхност. Тези движения формират обща циркулация, която обхваща всички океани и морета. Повърхностните течения имат изключително значение за климата на крайбрежията, но тяхното влияние се простира и на стотици километри навътре в сушата. В светлината на климатичните колебания и промени, океанската циркулация играе ролята на посредник между измененията в температурния баланс на планетарно ниво и характеристиките на регионалните климати.

Промени в нивото на световния океан и тяхното значение

Морското ниво е основна граница между атмосферата и хидросферата, а неговото положение е от особено голямо значение за процесите при бреговата ивица, и в по-широк контекст, за прилежащите крайбрежни територии. Равнището на Световния океан е динамично – то се е променяло в миналото, променя се и днес. Промените в морското ниво са директно свързани с климата. Покачването на нивото, което е свързано с нарастването на температурите, е и резултат от топенето на ледниците и топлинното разширение на водната маса, може да бъде свързано с материални и екологични загуби, понеже носи рискове от разрушаване и заливане на плодородни и гъстонаселени крайбрежни територии.

Промените в климата и по-високите средни температури водят до все по-бързо разтопяване на пермафроста

Пермафростът (постоянно замръзнали почвени и подпочвени води) е феномен, характерен в най-голяма степен за големите географски ширини на Северното полукълбо. В условията на вечна замръзналост, при сух континентален климат, са се формирали специфичните ландшафти на северната тайга и тундра. Пермафростът, който заема 25% от площта на сушата, е наследство от последния Ледников период, когато температурите в приполярните области са били много по-ниски от съвременните. Един от ефектите на климатичното затопляне е „деградацията” на вечната замръзналост – изтъняване на замръзналия слой и отстъпване на границата на разпространение на пермафроста на север. Въпреки че генерално топенето може да се приеме за подобрение на екологичните условия за развитие на растителността, то има някои твърде неприятни ефекти по отношение на икономиките на страни като Русия, Канада, САЩ, Китай: дестабилизиране на сгради и съоръжения заради слягане на почвата, разрушаване на бреговете, активизиране на свлачища и срутища. Освен щетите за милиони, които нанася по този начин, деградацията на пермафроста крие и още една сериозна заплаха: освобождаване на големи количества от парниковия газ метан, което може да засили допълнително затоплянето в планетарен мащаб.

Какво ни казват микроледниците в България за климатичните промени?

Едни от най-изразителните индикатори за промените във високопланинския климат на Балканите са малките тела от многогодишен сняг и фирн, които още се срещат в някои планини на Балканския полуостров, включително и в най-високата, изградена от мрамори част на българската Пирин планина. Най-представителни и най-изследвани от тях са така наречените „микроледници“ – много малки форми (0,5-1 ха), но с вековна възраст, в които фирново-леденият материал бавно се движи надолу под действието на гравитацията. Наблюденията на двата микроледника в Пирин планина, които се извършват вече няколко десетилетия, показват че тези форми отчетливо реагират на краткосрочните климатични колебания, като своевременно увеличават и намаляват размерите си. Последните резултати показват, че въпреки силното влияние на местните фактори, поведението на тези интересни природни феномени в дългосрочен план кореспондира с тенденциите на глобалното затопляне, нещо повече, установява се известна зависимост между промяната в големината им и глобалните климатични режими. Всичко това поражда загриженост относно оцеляването на тези уникални феномени в близкото бъдеще.

Какви са ефектите на климатичните промени върху природата?

Климатичните промени оказват многостранно въздействие върху природата. В същото време хидроклиматичната система на Земята е много сложна, поради което въздействието на глобалните изменения на всяко място е различно. Ефектът на променящия се климат върху природата се демонстрира най-ярко от редица природни индикатори: ледници, океански лед, снежна покривка, състояние на растителността и водите.

Емил Гачев пред “24 часа”: Засушаване заплашва България и цяла Южна Европа

Авторът ни Емил Гачев в интервю за “24 часа” относно риска от засушаване в нашата страна.

Няколко сценария за бъдещето – климатичните промени и какви ще бъдат ефектите от тях?

Съвременните климатични модели прогнозират продължаване на тенденциите към затопляне на климата, поне в следващите няколко десетилетия. Във връзка с това се очертават няколко много сериозни предизвикателства пред човечеството. Най-съществени от тях са повишаването на нивото на Световния океан и промените в атмосферната циркулация, които се очаква да доведат до преразпределение на влагата върху сушата. Конкретно за нашата страна прогнозите са за засушаване, което налага още отсега да се мисли за по-рационално използване на водните ресурси, както и за адаптация на земеделието към по-сухоустойчиви култури.