Представяме съвместен материал на Емил Гачев с Елена Пъневска от Капитал. Материалът е разработен в рамките на лабораторията „Наука и журналистика за климата“.

Доц. Емил Гачев изследва снежниците в Северен Пирин от 2008:

“По-скоро сме спонсорирали науката, отколкото да сме получили нещо от нея. Истинските неща идват отвътре. В ледниците е 3/4 от прясната вода на Земята. Малките, снежниците, имат друга основна функция – те са показател за локалния климат в планините. Те се наблюдават в нашия регион. Ледникът трябва да не се стопява през десетилетията и трябва да има движение на ледната маса. Снежникът е наличие на снежна маса и не отговаря на един от двата критерия за ледник.

Ключовият момент е в дълготрайността на изследванията. Най-удачният период е краят на лятото и началото на есента. Измерва се площта, обемът е по-информативен, но и е по-трудоемко. Година с година не си прилича. Климатичната система се подчинява на теорията на хаоса. След дълготрайните наблюдения се изкарва тренда. От 29 години трендът е на намаление на площта на двата ни микроледника. 

След първата година, снегът се превръща фирн, за да се превърне в лед, зависи от снежната маса върху него. Снежникът в Пирин на дъното има лед на 100 години. Достъпът до този под Вихрен е лесен, не като този до другия, на Бански Суходол, там преходът е 9-10 часа. Използваме и сателитни изображения, за набелязване на конкретните цели.

Удовлетворението да откриеш нещо за науката е невероятна тръпка. Но генералната прогноза е трудна. Местните условия влияят и могат да предпазват малките ледници да не станат обикновени снежници. Подтиквам любознателните хора да отидят да ги видят, докато все още могат. Нашият климат е по-стабилен като валежи. Но всеки от нас трябва да се опитва да живее по-рационално.”

Пълното интервю и оригиналната публикация прочети тук.