Климатичен парадокс: рекордно топли пролети и измръзнали овошки
Заради по-топлия зимен сезон дърветата цъфтят по-рано и с това са по-уязвими към кратките застудявания през пролетта. Резултатът е безпрецедентни…
Заради по-топлия зимен сезон дърветата цъфтят по-рано и с това са по-уязвими към кратките застудявания през пролетта. Резултатът е безпрецедентни…
Разхищението в България има висока цена – за домакинствата, икономиката и климата
Много са методите на образованието за устойчиво развитие (ESD), като само малка част от тях адресират изменението на климата. Един такъв метод е Климатичната фреска – работилница под формата на игра, създадена от френския специалист по климата Седрик Рингенбак. Работилницата се базира изцяло на научните доклади на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC). С помощта на комплект от 42 илюстровани карти и опитен фасилитатор, участниците в работилницата научават най-важното за изменението на климата по леснодостъпен начин в рамките на 3 часа. Серия от Климатични фрески ще бъдат проведени като съпътстващи събития към 61-вата пленарна сесия на IPCC от 26 юли до 2 август.
Асен Ненов от авторския ни екип и от Институт Кръгова Икономика в интервю за БНР – Програма Христо Ботев относно дезинформацията за зелените политики на фона на изминалата предизборната кампания.
Асен Ненов гостува в подкаста на “На градус” на Горичка. Двамата разговарят по тема, която хем е неприятна и неудобна, хем на нея се гледа несериозно – потенциалния колапсът на цивилизацията ни.
Представяме съвместен материал на Асен Ненов с Рая Лечева от 3e-news. Материалът е разработен в рамките на лабораторията „Наука и журналистика за климата“.
В момента човечеството развива дейности, поради чиито резултати се намира отвъд няколко от границите на позволеното за съществуването си, в рамките на предвидимия за нас риск. Нарастващото производство и изпускане в околната среда на големи обеми нови химикали и голям брой нови за природата субекти с разнообразни рискови потенциали, надвишават способността на обществата да извършват оценки и мониторинг, свързани с безопасността. Ако рискът от агротехническите ни действия става непостижим за предвиждане, тогава плановете ни стават безпредметни, а хранителната сигурност – съвсем не толкова сигурна.
Натрупват се все повече доказателства, че с нарастването на измиранията на видове, се променят ключови процеси, свързани с продуктивността и устойчивостта на земните екосистеми (Hooper, 2012). Ежедневните решения, които човекът взима, повлияват негативно животоподдържащата система на планетата – започнало е масово измиране на видове. Решенията ни се базират на споделените помежду ни ценности, които ще определят дали нашата цивилизация и дори биологичен вид, ще успее да си намери място в бъдещето на планетата. От фината настройка на културно-еволюционния ни завет ще зависи кои поведенчески изяви, ще преминат отвъд катастрофалната климатична бариера и ще ни изведат от множеството ни кризи. А от това ще зависят много животи.